Решение № 14688 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 613/2011 г.

Решение № 14688 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 613/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петров Скобелев против решение № 3377 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 1294/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ-35/7.01.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с която на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", същият е осъден да заплати направените по делото разноски, а искането му за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е оставено без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ-35/7.01.2010 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателят е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 28.12.2009 г.) и след като е изслушан от наказващия орган (протокол от 23.12.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1206/25.11.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Скобелев. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителя е постановен след като са установени осъществени от страна на жалбоподателя, който до уволнението заема длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Проверки", офис Възраждане в ТД на НАП - София, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че на 27 и на 28 август 2009 г. жалбоподателят не се явява на работа на работното си място в гр. София, ТД на НАП, офис "Възраждане", а извършва проверка на "Лукойл България Бункер" ЕООД в гр. Бургас по искане за прихващане и възстановяване, без да уведоми прекия си ръководител и без да е командирован за това по съответния ред, както и че на 26 срещу 27 август 2009 г. Скобелев нощува в хотел "България" в гр. Бургас на разноски на проверяваното дружество, от което получава и суми за дневни разходи (разходен касов ордер № 433/27.08.2009 г.). При тези данни аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Като инспектор по приходите жалбоподателят има задължения да извършва данъчен и осигурителен контрол в рамките на планираните от ръководителя на екип "Проверки" (длъжностна характеристика). В случая проверката на "Лукойл България Бункер" ЕООД, гр. Бургас за наличие на основания за възстановяване и прихващане е извършена от жалбоподателя извън офиса в гр. София, без разрешение от прекия ръководител и без командироване по съответния ред, поради което правилно е преценено, че тези действия на служителя са в нарушение на кръга на служебните правомощия (чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл). Законосъобразно е и заключението за осъществяване и на второто от изброените в заповедта нарушения. С приемането на парични суми за нощуване и за дневни разходи от проверяваното дружество служителят се поставя във финансова зависимост и обвързаност, които могат да повлияят на професионалното изпълнение на служебните задължения - нарушения по чл. 8, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съставляващи основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Правилно е преценено, че допуснатата в заповедта неточност на датата, на която е извършено нарушението, в случая не опорочава административния акт, тъй като не променя характера на извършените от служителя действия - данъчна проверка в друго населено място без разрешение на прекия ръководител и без заповед за командироване, на разноски на проверяваното дружество. Ето защо, като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителя и санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, свързани с липсата на виновно поведение на служителя, не могат да бъдат споделени. С предприемането на данъчна проверка в друго населено място в отклонение от установения ред за командироване, при разходи за нощувка и дневни, платени от проверяваното дружество, служителят осъзнава както факта, че действа в нарушение на служебните си правомощия, така и обстоятелството, че получава парични суми от проверяваното юридическо лице (в този смисъл са подписаните от служителя разходен касов ордер и командировъчна заповед, издадени от "Лукойл България Бункер" ЕООД, гр. Бургас), което го поставя в зависимост и е в разрез с професионалния подход и може да повлияе на изпълнението на служебните му задължения и взетите решения. Поради това следва да се приеме, че нарушенията са извършени виновно и са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Съдебният състав аргументирано приема, че жалбоподателят е санкциониран с най-тежката дисциплинарна санкция след преценка на тежестта и характера на допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, като е отчетено, че с поведението си служителят поставя под съмнение не само законосъобразността на конкретната данъчна проверка и резултатите от нея, но и доверието в професионалното и безпристрастно изпълнение на задълженията на приходната администрация. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а доводите на касатора за нарушения на цитирания текст са неоснователни. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че искането за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. Възстановяването на предишната длъжност е последица от отмяната на заповедта за уволнение, която следва да се осъществи по административен ред съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. С оглед извода за неоснователност на жалбата, решението на първата инстанция е законосъобразно и в частта за разноските. Отговорността за разноските е съобразена с нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, както и с действителните разходи по водене на делото. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати, посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,