Решение № 1554 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2009 г.

Решение № 1554 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гинка Николова Цветкова от гр. Павликени, срещу Решение № 376/23.07.2009 г., постановено по адм. д. № 376/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Кметът на община гр. Павликени писмено изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Исеин Асанов Исеинов от гр. Павликени, Заповед № РД-02-11-697/11.05.2009 г. на кмета на община гр. Павликени, с която на основание чл. 194, ал. 1 и 4 ЗУТ е наредено "собствениците на съседния имот да осигурят свободен достъп до същия за периода от 22.05.2009 г. до 31.05.2009 г.", както и след извършването на строителните работи от Гинка Николова Цветкова, тя да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта не отговаря на изискването за форма и поради това е незаконосъобразна. Решението е правилно. Видно от процесната заповед, със нея е приповторен изцяло чл. 194, ал. 1 и 4 от ЗУТ, като не са посочени адресатите на същата, а именно кои са собствениците, за които се отнася, не е конкретизиран кой е съседният имот, в който следва да се осигури достъпът за извършване на строително-монтажни работи, както и по какъв начин. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 5 АПК, поради което е незаконосъобразна и правилно е отменена. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК