Решение № 1463 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5099/2007 г.

Решение № 1463 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5099/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1245 от 9.07.2007 г. по гр.д. № 458/2007 г. Окръжен съд В. е оставил в сила решение № 63/13.04.2007 г., по гр.д. № 2310 по описа за 2006 г. на РС В., с което е отхвърлен предявеният от ЗК "Е" (прекратена в ликвидация), представлявана от ликвидатора П. Ц. П. срещу "А"О., иск по чл. 108 от ЗС относно имот, съставляващ склад за зърно (хамбар), построен през 1960 г., с площ 400 кв.м., изграден в стопанския двор на бившето ТКЗС с В., м."С". Решението е обжалвано от ЗК "Единство/прекратена в ликвидация", ч. ликвидатора П. Ц. П. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и производството по нея е допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Ищецът, сега касатор, е предявил срещу "А"О., пред РС В., иск по чл. 108 от ЗС за недвижим имот склад за зърно/хамбар/, със застроена площ от 400 кв.м., находящ се в бившия стопански двор, землището на с. В., м."С", имот № 060009 по плана за земеразделяне. Представени са протокол за проведен на 28.03.1994 г.търг за продажба на сгради и машини съгл. приложени списъци, спечелен от А. К. Ц. Списък (без подпис и печат) на сгради, навеси и площадки, спечелени от членове на кооперация "Е"на проведен на 25.05 1994 г. търг. Прието е заключение на вещо лице, по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесната сграда е заведена по дебитна счетоводна сметка 203 на ЗК"Е". Вещото лице, след проверка в архива на ликвидационния съвет на бившето ТКЗС, е установило, че хамбар № 2 е бил предмет на търг, но липсват данни имота да е възлаган, както и да е бил заплатен. Ответникът "А" О. е оспорил иска. Представен е н.а. за покупко-продажба на недвижими имоти № 188, т.I, рег. № 116, д. 49, 2005 г., от който се установява, че дружеството е закупило от ПТК "Д" (в ликвидация) сгради, включително процесния склад (хамбар). От показанията на свидетелката М, домакин на ПТК "Д" се установява, че през 1994 г са проведени повече от един търг за продажба и че процесната сграда е била собственост на ПТК "Д" от образуването й през 1994 г. до ликвидацията през 2005 г. При така установената фактическа обстановка, РС В. е приел, че ищецът не е доказал, че е собственик на процесната сграда и е отхвърлил предявения ревандикационен иск. Във въззивното производство, образувано по жалба на ЗК "Е", не са представени нови доказателства. Въз основа на самостоятелни правни изводи относно довода в жалбата, че правото на собственост е придобито на основание § 1, т. 3 от Закона за кооперациите (отм.), първоинстанционното решение е оставено в сила. Обжалваното решение е правилно. Въззивният съд е осъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е приложил закона, като е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Приложеният протокол от 28.03.1994 г. е за спечен търг за продажба от А. К. Ц., като не е установено същият да е действал като представляващ ЗК "Е". П. списък е за проведен търг на друга дата - 25.05.1994 г. и не легитимира ищеца като собственик. Записването на процесната сграда в дебитна счетоводна сметка 203 не е достатъчно основание, за да се приеме, че ЗК"Е" е собственик на същата. Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд за неприложимост разпоредбата на § 1, т. 3 от Закона за кооперациите (1991 г. отм.). Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при постановяване на решението, окръжният съд е ценил само гласни доказателства - обсъдени са всички събрани в производството, в тяхната съвкупност. Представените с касационната жалба доказателства не са приети и не следва да бъде обсъждани. Недопустимо е в касационното производство да се събират нови доказателства - т. 9 от Т.р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 218ж. ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение