Решение № 523 от 2.12.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200773/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. П. И. срещу решение №55, постановено на 15.07.2025 г. по ВНОХД №143/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас. С първоинстанционна присъда №31, постановена по НОХД №338/2024 г. по описа на Окръжен съд- гр. Бургас, подсъдимият И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като при условията на чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. С присъдата на основание чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 НК по отношение на подсъдимия е определено едно общо наказание по настоящото производство и по НОХД №423/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна и по НОХД №23/2023 г. по описа на Окръжен- гр. Варна в размер на три „години „лишаване от свобода“, като на основание чл.24 НК същото е увеличено с една година до общ размер от четири години „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС така наложеното наказание е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. С присъдата на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказания по посочените по- горе наказателни производства. С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 217, 901, 92 лева- имуществени вреди от извършеното престъпление, сумата от 8716 лева- държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 1 333, 92 лева- разноски по водене на делото. С въззивното решение е първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Касационният жалбоподател твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно защото съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи наличието на многобройни смекчаващи отговорността на И. обстоятелства. В подкрепа на тезата си сочи това, че подсъдимият е създал семейство, има две малки деца, за които се грижи, завършил е висшето си образование и не на последно място съдът е трябвало да отдаде по- съществено значение на изминалия изключително продължителен период от време, през който наказателното производство се е развивало. На тези основания жалбоподателят поддържа, че наказанието е следвало да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, а не по реда на чл.54 НК. С касационната жалба се оспорва и приложението на чл.24 НК, като се твърди, че предходните съдебни състави е следвало да отчетат, че инкриминираните деяния по осъществените при условията на съвкупност данъчни престъпления са извършени твърде назад във времето- преди повече от девет години, което е и основание да се прецени, че приложението на чл.24 НК категорично няма да помогне са превъзпитанието на подсъдимия и неговата ресоциализация. Предлага се атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като бъде отменено приложението на чл.24 НК, а определеното на подсъдимия наказание бъде отмерено под минималния законов размер. В касационното съдебно заседание подсъдимият И. и неговият защитник- редовно призовани не се явяват. Процесуалният представител на граждански ищец също не се явява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважена. Твърди, че в мотивната част на въззивното решение съдът задълбочено е обсъдил всички доказателства, относими към личността на подсъдимия, семейното му положение, завършеното му образование и изминалия продължителен период от време, през който се е разглеждало делото. Правилно е преценил тези обстоятелства като смекчаващи отговорността на И. и затова му е наложил единствено предвиденото основно наказание „лишаване от свобода“ под средния размер. Моли да бъде преценено, че законосъобразно наказанието е било определено по реда на чл.54 НК, тъй като по делото лисват основания да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК защото предвиденото от законодателя най- леко наказание за престъплението по чл.255, ал.3 НК не е несъразмерно тежко. Прокурорът пледира да не бъде коригирано атакуваното въззивно решение в частта за приложението на чл.24 НК защото съдът правилно е приел, че всички престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност се характеризират с голям брой инкриминирани деяния, извършени през непродължителен период от време, с извършването на които е причинена значителна вреда на фиска. Моли да бъде прието, че с оглед постигане на целите на чл.36 НК увеличаването на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ е оправдано. На тези основания предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Касационният жалбоподател с касационната си жалба е релевирал оплаквания за неправилен анализ на част от доказателствата и конкретно тези, относими към индивидуализация на определено наказание на подсъдимия. Оспорил е и приложението на чл.24 НК, като е посочил, че предходните съдебни състави незаконосъобразно са приели, че са налице условията за увеличаване на наказанието на подсъдимия. В касационната инстанция законодателят не е предвидил служебно начало, с изключение на проверката за допуснати съществените процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК. Доколкото с жалбата се оспорват само справедливостта на наложеното наказание и увеличаването на определеното общо наказание за осъществените в съвкупност престъпления по реда на чл.24 НК касационният съд намира, че тези оплаквания са относими единствено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. С жалбата не се оспорва приложението на чл.24 НК с оглед възможността нормата да бъде приложена, а единствено това, че увеличението на наказанието не е съответно на данните за личността на подсъдимия и обществената опасност на извършените от него престъпления. Ето защо касационният съд прие, че е безпредметно да излага доводи, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, тъй като процесуални нарушения от категорията на абсолютните не са допуснати. На това основание с настоящото решение съдът ще отговори единствено на конкретните оплаквания, отразени в жалбата, свързани със справедливостта на отмереното на подсъдимия И. наказание. В атакувания съдебен акт въззивният съдебен състав е направил изключително подробен, пълен и верен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като правилно е преценил, че като смекчаващи следва да бъдат ценени семейното положение на подсъдимия, това, че полага грижи за две непълнолетни деца и продължителността на развитие на воденото срещу него наказателно производство. Законосъобразно съдът е ценил като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, пред осъществяването на три отделни форми на изпълнителното деяние на данъчното престъпление по чл.255 НК и размера на неплатените данъци, които многократно надхвърлят дефинираната в чл.93, т.12 стойност. Правилно съдът е отчел, че конкретното престъпление надвишава по своята степен на обществена опасност обичайните престъпления с идентична правна квалификация. Варно съдът е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че са осъществени множество изпълнителни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление и за сравнително кратък период от време подсъдимият е увредил значително фиска. Тази престъпна дейност е осъществена чрез представяне на множество неистински документи и такива с невярно съдържание въз основа на сложен за изпълнение план, чрез който подсъдимият от една страна е постигнал престъпния резултат, а от друга е осъществил множество действия (включително чрез посредствени извършители), които са насочени към това да бъде затруднено установяването на престъплението и неговия извършител. Тези особености на осъщественото от И. престъпление подкрепят изводите за това, че неговата обществена опасност- предвид механизма на осъществяването му надвишава тази на други престъпления със сходна правна квалификация. Правилно въззивният съд при преценка на справедливостта на наложеното наказание е коригирал изводите на първостепения съд и е отчел, че към началото на извършване на продължаваното престъпление подсъдимият И. е бил осъждан- обстоятелство, което следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността му. Касационният съд изцяло възприе този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и категорично не приема, че отмереното му наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Това наказание е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер посочен в санкцията на чл.255, ал.3 НК и изцяло отговаря на целите по чл.36 НК. На тези основания следва да бъде изцяло отхвърлено и оплакването за неправилно определяне на наказанието по реда на чл.54 НК, тъй като по делото липсват както многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни такива и предвиденото наказание не е несъразмерно тежко с оглед извършеното от подсъдимия престъпление. Настоящият съдебен състав прие, че правилно въззивният съд е споделил изводите на първостепенния за това, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.24 НК. Вярно е прието, че подсъдимият е осъществил три самостоятелни продължавани престъпления с идентична правна квалификация по чл.255, ал.3 НК. Това е осъществено чрез множество отделни инкриминирани деяния за период от една година и десет месеца, като всяко едно от престъпленията е било с предмет на стойност многократно надвишаваща тази по чл.93, т.14 НК. Законосъобразно при преценката за приложението на чл.24 НК е отчетено и това, че очевидно след като подсъдимият е бил осъден по НОХД 89/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора за идентично престъпление той е осъществил част от инкриминираните деяния по престъпленията, включени в състава на реалната съвкупност, което е индиция, че наложеното му наказание не е постигнало целите на специалната превенция. Касационният съд прие, че конкретните данни относими към личността на подсъдимия И. и тези характеризиращи престъпленията извършени от него при условията на реална съвкупност дават основание да се приеме, че определеното му по реда на чл.25, във вр. с чл.23 НК най- тежко наказание не съответства на целите на чл.36 НК и същото правилно е било увеличено с една година. Правилно съдът е приел, че така увеличеното наказание в размер на четири години „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим. Законосъобразно съдът на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е търпял наказания по предходни свои присъди, постановени за престъпления, включени в реалната съвкупност. На тези основания съдът прецени, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде ревизиран в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение