Решение № 1385 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2021 г.

Решение № 1385 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. И. от гр. Стара Загора срещу Решение № 283/08.07.2021 г. по адм. д. № 293/2021 г. на Административен съд- Стара Загора. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд. Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара Загора, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т. И., изразява становище за правилност на съдебното решение и моли то да се потвърди, а касационната жалба против него да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното с нея съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. И. срещу Решение № 2153-23-15 от 06.04.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на М. И. и е потвърдено изцяло Разпореждане №[ЕГН] от 12.01.2021 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- Стара Загора. С потвърденото разпореждане длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 84 от КСО, във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) е отпуснало на жалбоподателката добавка от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. И., починал на 19.12.2020 г. в размер на 149, 07 лева. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за неправилност не могат да бъдат споделени. Макар и имплицитно, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното пред първоинстанционния съд решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентните за това органи в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на материалния закон. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административните органи отпускане на добавка по чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО в размер на 26, 5% от получаваната приживе от наследодателя И. И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията на жалбоподателката, че за определяне размера на добавката по чл. 84 от КСО, следва да се включи в сбора от сумата на пенсиите на починалия и добавката за чужда помощ в размер на 106, 22 лева. Настоящият състав на ВАС счита, че отпускането на добавката по чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО в размер на 26, 5% от получаваната приживе от наследодателя И. И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, или 149, 07 лева, е извършено при правилно тълкуване и прилагане на приложимите за казуса материалноправни разпоредби. И. И. е починал на 19.12.2020 г. Г- жа М. И. е негова съпруга и наследница. Видно от пенсионната преписка, починалият И. И., към датата на смъртта си, е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 562, 53 лева и добавка за чужда помощ в размер на 106, 22 лева. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 3а от КСО (редакция - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е създавала право на лицата да получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност и социална пенсия. Съгласно изречение 2, при право на повече от една пенсия се е получавала по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се е изплащала в размер 25 на сто, съгласно изречение трето. От 01.01.2015 г. разпоредбата на чл. 101 от КСО е изменена (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), а съгласно т. 4а от ал. 1 на чл. 101 от КСО не могат да се получават едновременно следните пенсии: социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия. С преходната разпоредба на § 22т (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. Началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност на И. И. е 15.06.2001 г., като същата е пожизнена и изплащана на основание § 22 от ПЗР на КСО, във връзка със заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а от КСО. Същата е прекратена от 01.01.2019 г. с Разпореждане № 23190297947, което не е обжалвано от И. и е влязло в законна сила. Към датата на смъртта си той не е получавал социална пенсия за инвалидност поради изменението на КСО (ДВ, бр. 107/2014 г.) в редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а (в сила от 1.01.2015 г.), според която не може да се получават едновременно посочените в закона пенсии, вкл. социална пенсия за инвалидност, с друг вид пенсия. От 01.01.2019 г. обаче е в сила § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, с която императивна разпоредба е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, изплащани на основание § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, свързано с новия режим за подпомагане. На лицата, които са получавали тези пенсии, вкл. И. И., от 01.01.2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж добавката по чл. 84 от КСО се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалия съпруг. Според ал. 2, при изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг, както е в настоящия случай. Добавката за чужда помощ е регламентирана като лично право на пенсионера- инвалид и същата не може да се наследява, съответно тя не участва при изчисляването на евентуална наследствена пенсия за наследниците на починалия инвалид, както и не се взема предвид при изчисляването на добавката по чл. 84, ал. 1 от КСО за преживелия съпруг. Изложеното сочи неоснователността на довода на М. И., че добавката от 26, 5% следва да се изплаща върху базата от 668, 75 лева и следва да бъде 177, 22 лева, тъй като е в противоречие с приложимата правна уредба. В случаи като процесния, пенсионните органи действат при условията на обвързана компетентност, при наличие на предвидените в закона предпоставки, без право на преценка, поради което правилно е приложен материалният закон, а правните изводи в мотивите на проверявания съдебен акт за законосъобразност на произнасянето на административните органи са съответни на доказателствата и обосновани от събраните данни. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – Стара Загора следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,