Решение № 12478 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2016 г.

Решение № 12478 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС). Образувано е по касационна жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП към МС) срещу решение № 269/19.07.2016 г., постановено по адм. дело № 167/2016 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. М. Д., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, решаващият съд отменя по жалба на М. М. Д. решение по точка 25 от приложение № 4, на т. 3.1, към протокол № 5 от 29.10.2015 г. на МКВП към МС, с което повторно е отказано изплащането на възстановителна помощ като недопустимо на основание чл. 29, ал. 3 ПОДМКВПМС. Първоинстанционният съд приема, че в хода на повторната процедура по разглеждане на искането, комисията е следвало да се съобрази с отменително решение № 698/2.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1164/2013 г. по описа на Административен съд - гр. П. Изведено е, че административният орган е разгледал отново преписката, която е върната, като към нея е следвало да бъдат приложени законовите разпоредби, действащи към момента на новото произнасяне, като бъдат съобразени измененията и допълненията в ПОДМКВПМС. Развити са съображения, че в мотивите на оспорения административен акт липсва обсъждане на предпоставките за отпускане на поисканата помощ и дали те са налице по отношение на жилището, собственост на М. М. Прието е, че посочените от административния орган фактически обстоятелства относно вида и характера на повредите по къщата не са обосновани и не съществува яснота досежно начина на тяхното формиране. С горните мотиви, първоинстанционният съд приема обжалвания административен акт за незаконосъобразен, като постановен в разрез с изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В решението са развити съображения, че при отмяна на административния акт, според правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Обоснован е извод, че естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Изведено е, че отпускането на възстановителна помощ и определянето на нейния размер е изцяло в компетентността на административния орган - МКВП към МС, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ и в какъв размер е тя. Поради изложеното е прието, че преписката следва да бъде върната на административния орган за ново трето произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Въпреки горните доводи на първоинстанционния съд, в резултат на очевидна фактическа грешка, е допуснато противоречие между действителната воля, формирана в мотивите и тази, която е отразена в диспозитива на решението, като е постановена само отмяна на акта без връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. Във връзка със силното земетресение от 22.05.2012 г., на територията на гр. П. и Пернишка област, Кметът на О. П. е привел в действие плана за защита при бедствия по чл. 65, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Налице са били предпоставките по чл. 26, ал. 2 от ПОДМКВПМС, засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за подпомагане пред Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване. С молба вх. № 12/Д-2729 от 30.05.2012 г., подадена от Д. Л. М. е поискана възстановителна помощ. Искането е придружено от документ за собственост на жилището и декларация, че същото е единствено за лицето. Приложена е и данъчна оценка на имота. Това са документите, които според чл. 28, ал. 1 от ПОДМКВПМС следва да придружават искането за подпомагане. Собственикът на имота, към него момент, собственоръчно е описал нанесените му щети, както следва: разрушени комини - 2 бр., напукани стени, паднала външна мазилка, счупени керемиди и летва на покрива, счупени прозорци. Със заповед № 836/27.05.2012 г. на Кмета на О. П. е назначена комисия, която да организира оценяването на вредите причинени от земетресението като определи експерти според изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ПОДМКВПМС. За конкретния имот е извършен оглед на 27.07.2012 г. и е изготвен протокол за действията на експертите. Видно от Протокол за оценяване на щетите и конструктивна оценка за носимоспоспособност на сгради, установяване на повредите и възможността за ползването им по предназначение след възникналото земетресение на 22.05.2012 г., конструктивно становище по техническа експретиза за обследване на щети на сградния фонд на община П., с възложител община П., вредите са на определена стойност 802 лева (осемстотин и два лева). Заявлението за подпомагане е изпратено до МВКП към МС от Кмета на О. П. и е разгледано на нейно заседание на 11.02.2013 г. Формиран е отказ по отношение на Д. Л. М., за собствения му имот, находящ се в гр. П., ул. "К." № .... С решение № 698/2014 г., постановено по дело № 1164/2013 г., Административен съд - П. отменя решение по точка 894 от Приложение № 2, т. 5, към протокол № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС и връща преписката за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение. В хода на преразглеждането на искането, комисията се е съобразила с горното отменително съдебно решение, като повторно е разгледала искането за подпомагане на кмета на община П., отправено до нея с вх. № 12/Д- 2729/30.05.2012 г., подадено от Д. Л. М. Основателни са възраженията на касатора по отношение на изготвените през 2015 г. протоколи. С нотариален акт за покупко-продажба № 110, дело № 89/2013 г. имотът, находящ се на ул. К." № ..., гр. П. е продаден на нов собственик, а именно жалбоподателя по първоинстанционното дело М. Д.. Бедствието, за което се претендира възстановителна помощ, е настъпило през 2012 г., когато жалбоподателят не е бил собственик на посочения имот. Предвид гореизложеното, решаващият съд неправилно е приел, че преценката на МКВП към МС е необоснована, позовавайки се на протоколи, изготвени през 2015 г., тъй като те не част от административната преписка, върната за ново произнасяне с Решение № 698/2014 г., постановено по дело № 1164/2013 г., по описа на Административен съд - П. Административният орган правилно е разгледал отново преписката, която е върната, а не е обсъждал изпратените от общинската администрация нови искания и оценки, които са изготвяни през 2015 г. Произнасянето на МКВП към МС е относимо към момента, в който е обявено бедственото положение, а не повече от три години след това, в който смисъл е и Протокол № 5 от 29.10.2015 г., т. 3.2. Изискването вредите да не са текущ ремонт, по смисъла на ЗУТ, е абсолютна положителна предпоставка за възникване право на възстановителна помощ и преди измененията на нормативната уредба и към настоящия момент. Другата положителна предпоставка по чл. 28 от Правилника, която трябва да е налице, е жилището да е единствено. Видно от съвкупния доказателствен материал, от М. М. Д. няма постъпило искане за предоставяне на възстановителна помощ. Последният не се е легитимирал пред МКВП към МС като лице, което да бъде разгледано като нуждаещо се от възстановителна помощ и затова по отношение на него не могат да се разглеждат и твърдят наличие на положителни предпоставки, които да го определят като правоимащ нито по нормативната уредба, действала към 2012 г., нито към 2015 г., както е постановен Протокол № 5/29.10.2015 г. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд, в обжалваното решение неправилно е посочил, че липсва обсъждане по отношение на жилището, собственост на М. М. По отношение на него няма и постъпило "искане", както е посочил неправилно първоинстанционният съд. При постановяване на решението си Административен съд - П., е взел предвид показанията на свидетеля Хр. Г., без да обсъди, че жалбоподателят е извършил СМР по своя инициатива и за своя сметка, без да са представени пред съда строителни книжа като одобрени инвестиционен проект и строително разрешение. Представените документи към протокол от 4.06.2015 г. на Общинската комисия - П., са изготвени, както е записано в самите тях, по отношение на новия собственик М. Д. Административният орган правилно е разгледал отново преписката, която е върната, а не е обсъждал изпратените от общинската администрация нови искания и оценки, които са изготвяни през 2015 г. Произнасянето на МКВП е относимо към момента, в който е обявено бедственото положение и за собственика, притежавал имота към момента на събитието, а не повече от три години след това и по отношение на лице, придобило имота чрез покупко-продажба. Правото на възстановителна помощ не подлежи на отчуждаване, то е субективното право. Този вид помощ от държавата е уреден с оглед личността на подпомаганото лице, има личен характер и ползващите я нямат правото да прехвърлят своята помощ на други лица. В подкрепа на горното е последното изменение на нормативната уредба, съобразно което възстановителна помощ се отпуска, наред с другите предпоставки, и след анкета, извършена от Агенцията за социално подпомагане. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, с оглед на което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли оспорването. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, М. М. Д. следва да бъде осъден да заплати на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,