Решение № 4197 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2015 г.

Решение № 4197 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Огнян Методиев Евгениев срещу съдебно решение № 1257 от 04.03.2015 г. постановено по адм. дело № 1432 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съставът на АССГ неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), посочена като основание в обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ). Съгласно практиката на Върховния административен съд (ВАС) налагането на ПАМ в аналогични хипотези е при безспорно установяване наличието на затрудняване на движението, което не е установено от административния орган. Съдът е постановил необосновано решение, което не кореспондира със събраните по делото доказателства. В хода на съдебното дирене съставът на АССГ не е спазил служебното начало регламентирано в АПК и не е събрал относимите за спора доказателства. Същият е следвало да призове и да разпита като свидетели по делото актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Именно техните показания биха разкрили фактическата обстановка довела до издаване на оспорения административен акт. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което атакуваната ПАМ да бъде отменена, евентуално - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, с указания за надлежно изпълнение на служебното начало в хода на съдебното производство. Ответникът - Полицай Благовест Благоев - служител в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Огнян Методиев срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено от него лице", предприета спрямо автомобил марка "Ситроен", модел "С4", на 27.11.2013 г. от полицай Благовест Благоев, служител в група "СЦГМ" в отдел "ПП" - СДВР. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 27.11.2013 г., около 15,35 ч. оспорващият е паркирал лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с държавен регистрационен номер М1299АТ в София, ул. "Будапеща" № 96 към ул. "Козлодуй" върху тротоара, не на определеното за това място за паркиране, като пречи на пешеходците. Автомобилът е бил репатриран с нареждане дадено в устна форма. С докладна записка от 27.11.2013 г., изготвена от старши полицай Благоев, съдържаща скица на ситуацията, последният е уведомил началника на отдел "ПП" - СДВР, че на същата дата е разпоредил репатрирането на ППС, паркирано на ул. "Будапеща", в нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно представен часови график полицай Благоев е бил на работа на 27.11.2013 г. от 14,00 ч. до 21,30 ч. В ежедневния отчет, съставен на обратната страна на часовия график, е отразено, че в 15,35 ч. от него е било репатрирано ППС рег. № М1299АТ. Със заповед рег. № 4475 от 26.03.2013 г., издадена от директора на СДВР, Благовест Благоев е назначен на длъжност "старши полицай" в група "СЦМГ" на отдел "ОП" по допълнителен щат към щата на СДВР. Съгласно заповед рег. № Iз-269 от 11.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, същият е компетентен да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Съдът е изложил, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че в участъка, където оспорващият е паркирал процесния лек автомобил, към 27.11.2013 г. е имало знак или табела, която да предупреждава, че паркираните автомобили ще бъдат принудително преместени. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената устна ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Изложил е, че управляваният от жалбоподателя автомобил е разположен изцяло върху тротоара, свободната част от същия не отговаря на изискването по чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, като тротоарното пространство е ограничено до степен невъзможност за преминаване. Предвид посоченото е приел, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно. Решението е правилно. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да приложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая видно от заповед рег. № Iз-269 от 11.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, приложилият ПАМ служител, назначен със заповед рег. № 4475 от 26.03.2013 г., издадена от директора на СДВР, е компетентен да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правилно административният съд е приел, че мярката е приложена от компетентно длъжностно лице. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установяват предвидените в закона условия за прилагане на ПАМ. Първоинстанционният съд обединявайки втората и третата хипотеза посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, е приел за установено, че "ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението". Както се посочи по-горе предвидените в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предпоставки са три, всяка от които съставлява самостоятелно основание за прилагането на ПАМ, като в случая се установяват втората и третата то тях. От снимковия материал, приложен на л. 72 - 75 от първоинстанционното дело, ясно се вижда, че автомобилът е разположен върху тротоара, успоредно на пътното платно и на жилищен блок. Между автомобила и блока няма никакво разстояние за преминаване, а част от автомобила е непосредствено пред вход. Остатъкът от тротоара между автомобила и пътното платно също е недостатъчен за свободно преминаване. Следователно паркираният автомобил изключително затруднява преминаването на пешеходците и го прави невъзможно за майки с деца, инвалиди и възрастни хора. За да преминат, пешеходците следва да заобиколят автомобила, слизайки на пътното платно, като по този начин за тях се създава опасност от преминаващите натам МПС. Местоположението на паркирания автомобил е безспорно установено. Това обосновава неоснователност на посоченото в жалбата възражение за неспазване на служебното начало от състава на АССГ поради неизвършване на разпит на актосъставителя и свидетеля по съставения акт за установяване на административно нарушение. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,