Решение № 12816 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2011 г.

Решение № 12816 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията против решение № 3962 от 15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 1112/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на съдебното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - "Тюф инженеринг" ЕООД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-08-409/26.07.2010 г. на главния секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е отказан достъп до обществена информация по заявление на "ТЮФ инженеринг" ЕООД и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Решението е допустимо, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед на задължен субект, с която е отказан достъп до информация. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването. Доводите, че в случая е налице искане за извършване на административна услуга, поради което отказът за извършването й се оспорва в друго производство, са неоснователни. Административният орган изрично е отказал достъп до обществена информация, изложил е фактически основания за издаване на административния акт и се е позовал на разпоредбите на ЗДОИ, с което е очертал и предмета на спора. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че на 12.04.2010 г. "Тюф инженеринг" е подало сигнал до Инспектората на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със заповед от 29.04.2010 г. министърът е разпоредил да се извърши проверка по повод данните, изложени в сигнала. В резултат на извършената проверка е изготвен доклад № 13-00-255/21.06.2010 г. С писмо от 08.07.2010 г. дружеството е уведомено за резултата от извършената проверка, а на 15.07.2010 г. последното е изразило несъгласието си с констатациите в писмото и е поискало да му бъде представен изготвения по повод на проверката доклад. С оспорената заповед главният секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отказал да предостави достъп до поискания доклад като е изложил съображения, че съдържащите се в доклада данни са свързани с оперативната подготовка на актове на министъра, както и на актове на ръководители на второстепенни разпоредители с бюджетни средства и няма самостоятелно значение. При тези факти първоинстанционният съд е направил извод, че поисканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Направен е анализ на съдържанието на доклада и е посочено, че една част от него съдържа официално информация, а друга част служебна обществена информация. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че поискания доклад е изготвен по повод подаден от "Тюф инженеринг" ЕООД сигнал относно дейността на длъжностни лица, работещи в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Правилно съдът е отбелязал, че в доклада е направен преглед на нормативната база и са обсъдени конкретни факти относно взаимоотношенията на дружеството и агенцията. Но при така установеното изводът на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, е незаконосъобразен и необоснован. В случая с оглед събраните по делото доказателства се налага изводът, че исканата информация представлява становище, изготвено за задължения субект по повод на подаден от жалбоподателя сигнал. Инспекторатът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е извършил проверка на данните по сигнала, като резултатите са обективирани в искания доклад, поради което последният е част от производството по вземане на решение по подадения сигнал. Следователно исканата информация няма самостоятелно значение, а подпомага органа за вземане на решение, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,