Решение № 5130 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2019 г.

Решение № 5130 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Панайотов – контрольор, автомобилен транспорт при "Център за градска мобилност" ЕАД и "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ), чрез процесуален представител, срещу решение № 2938 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 13248/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С оспорвания съдебен акт е отменена принудителната административна мярка, изразяваща се в използване на 28.11.2014 г. на техническо средство за принудително задържане на лек автомобил марка Фолксваген, модел Лупо с ДК [рег. номер на МПС] от длъжностни лица при ЦГМ и дружеството е осъдено да заплати на Е. Ранчева сумата от 30 (тридесет) лева обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен акт и действия на служители на ответника - използване на 28.11.2014 г. на техническо средство за принудително задържане на лек автомобил марка Фолксваген, модел Лупо с ДК [рег. номер на МПС] от длъжностни лица при ЦГМ до заплащане на посочената сума, въпреки заплатена от ищцата такса за почасово паркиране и непремахването му при преглед на талоните и 15 (петнадесет) лева разноски по делото за държавни такси. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, алтернативно неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че жалбата против оспорването на принудителната административна мярка (ПАМ) е просрочена. ПАМ е наложена от служител на длъжност "контрольор автомобилен транспорт", а не от ЦГМ. Сочи се, че изпратеното от Ранчева писмо не е жалба, нито отговорът е решение на административен орган за отхвърляне на искането. Отговорът е израз на добра воля на представляващия дружеството, без изискване за форма, още по-малко със срок за оспорване по съдебен ред. Процедурата по налагане на ПАМ не включва повторно констатиране на начина на попълване на талоните след време, при повикването за освобождаване на автомобила от скобата и в присъствие на водача. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът – Е. Ранчева, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата против ПАМ "заскобяване", предприета от контрольор, автомобилен транспорт при ЦГМ и предявения заедно с нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждането на сума в размер на 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразното прилагане на ПАМ. Установено е от съда, че на 28.11.2014 г., около 09: 00 ч., Е. Ранчева е паркирала управлявания от нея лек автомобил марка Фолксваген, модел Лупо с ДК [рег. номер на МПС] в гр. София, на ул. "Лайош Кошут", участък попадащ в "Зелена зона", съгласно Приложение 9 А, б. "Б" към чл. 45, ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична Община (Наредбата) и т. I. 2 от Заповед № СО-РД-09-05-726/09.12.2013 г. на Кмета на Столична Община. Приел е, че Ранчева се е самотаксувала, поставяйки под предното стъкло на автомобила два талона, отбелязвайки годината, месеца, деня, часа и минутата на паркирането. По-късно на същата дата, длъжностни лица при ЦГМ извършили проверка на редовността на поставените талони за почасово паркиране, при която установили, че същите са подпъхнати между таблото и стъклото така, че част от отбелязаните данни не се виждали. Служителите приели, че талоните са поставени в несъответствие с изискванията, поради което блокирали автомобила с техническо средство тип "скоба". Съдът и приел, че за отстраняване на скобата Ранчева е платила 30 лева. В производството пред АССГ са събрани и гласни доказателства за описаната фактическа обстановка. АССГ е приел за разглеждане жалбата срещу ПАМ, излагайки аргументи, че с оглед направеното на 03.12.2014 г. искане до изпълнителния директор на ЦГМ за възстановяване на сумата за освобождаване на автомобила и оспорването на ПАМ и отговорът получен от Ралчева на 19.01.2015 г. за отхвърляне на жалбата, е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Приел е, с оглед представените и събрани доказателства и приложимата правна уредба, че процесната ПАМ е незаконосъобразна. В хода на производството по чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 от АПК съдът е уважил и претенцията на Ралчева за претърпяна имуществена вреда, за сумата от 30 лева, заплатената такса за освобождаване на автомобила й. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В изпълнение на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, чл. 55, ал. 2 от Наредбата и т. 1 от заповедта № РД-09-05-479 от 03.09.2012 г. на кмета на Столична община "Център за градска мобилност" ЕАД е определено от общинския съвет и от кмета да извършва оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство тип "скоба", таксуването на собствениците и освобождаването на принудително задържаните превозни средства. Следователно търговското дружество не е оправомощено нито от общинския съвет, нито от кмета в качеството си на юридическо лице да упражнява административна принуда като прилага принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. То и не би могло, защото носител на властнически правомощия може да бъде само орган, не и юридическо лице. Това, което юридическото лице е овластено е да извършва оперативната дейност по прилагане на принудителната мярка. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП кметът на общината определя реда и условията за прилагане на принудителната мярка. В изпълнение на това си правомощие кметът на общината издава нарочна заповед, с която определя служители от "Център за градска мобилност" ЕАД "да извършват принудителното задържане", т. е. да прилагат мярката – т. 2. Кметът на общината нито с тази, нито с друга заповед определя изпълнителният директор на търговското дружество да изпълнява правомощията на горестоящ административен орган по отношение на правомощието на контрольорите да прилагат принудителната мярка. Съществуващата йерархична подчиненост на контрольорите спрямо изпълнителния директор, с оглед на това, не е основана на административни правоотношения по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК, защото търговското дружество не е администрация и изпълнителният директор няма правомощието да преценява законосъобразността или целесъобразността на приложената мярка. Той има правомощието да управлява търговското дружество. Отношенията на подчиненост са в резултат на съществуващото трудово правоотношение. Видно от длъжностната характеристика на контрольора в раздел ІІІ. "Подчиненост" са посочени вътрешно-фирмени връзки и подчиненост, а не административни такива. Видно от изложеното действащата нормативна уредба не регламентира изпълнителния директор на търговското дружество като горестоящ административен орган на контрольора. С оглед на това той не се явява негов горестоящ административен орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК и оспорване пред него на принудителната мярка е недопустимо. Качеството на горестоящ административен орган на изпълнителния директор не може да се извлече и от визираното в т. 13 на Заповедта на кмета правомощие на изпълнителния директор да преценява правилното използване на техническото средство и да разпорежда възстановяване на получената сума. Упражняването на властнически административни правомощия става винаги въз основа на закона и при изрично овластяване. Когато се предоставят правомощия на определен правен субект, още повече, когато става въпрос за правомощието да се упражни административна принуда, т. е. държавна власт, е необходимо освен законовата делегация и точно и ясно регламентиране на правомощията. Властнически правомощия чрез тълкуване не могат да се създават. В случая кметът на общината не е регламентирал, че даденото на изпълнителния директор правомощие се осъществява при оспорване на приложена от контрольор мярка. Видно е, че визираното в т. 13 на Заповедта по никакъв начин не представлява регламентиран надлежно ред и правомощие за административно оспорване на приложените на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП принудителна административна мярка. Предвид гореизложеното неправилни са изводите на АССГ, че е приложима разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от АПК. Отговорът получен от Ралчева на 19.01.2015 г. от ЦГМ представлява уведомително писмо относно подадена жалба, но не и административен акт с който се отхвърля жалбата й. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК е приложима с оглед начина на налагане на мярката "скоба", а не както е изложил АССГ, поради неуказване в акта на горестоящия орган. Съдът е посочил, че длъжностните лица, наложили ПАМ са част от служби за контрол, определени от кмета на общината. Видно от приложените длъжностна характеристика и допълнително споразумение № РД-12-2 П-215/01.07.2014 г., В. Панайотов може да извършва дейности по заскобване и отскобване. Не е представена обаче заповедта на кмета на Столична община за упълномощаване на служителя "контрольор, автомобилен транспорт - скоби" за прилагане на принудителната административна мярка, следователно не се доказва компетентността на органа наложил принудителната административна мярка. Това води до извод за нищожност на приложената принудителна административна мярка - принудително задържане чрез поставяне на устройство тип "скоба". Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК исковете за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат по реда на тази глава. Тогава, когато вредите са причинени от нищожен административен акт неговата незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 3 от АПК. Ищецът с исковата си молба определя спорния предмет и обема на търсената защита, като в случая са изведени обстоятелства, на които се основава нищожността на наложена спрямо ищеца принудителна административна мярка, на чиято нищожност се основават твърдяните за причинени вреди. Принудителната административна мярка е осъществена при липса на компетентност. Доказана е в случая първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, установена в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Поради безспорната пряка причинно-следствена връзка между нищожната ПАМ - използване на техническо средство спрямо автомобила на ищцата и действия по задържането му и заплащането от ищцата на 30 лв. за освобождаването му - претърпяна имуществена вреда, правилно АССГ е уважил иска на Е. Ранчева за заплащане на обезщетение в размер на 30 лв. По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение