Решение № 14288 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2019 г.

Решение № 14288 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 423/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 352/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – П., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001617001651-091-001/07.09.2017 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" и Д. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 727/11.12.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) П., при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който са определени публични задължения на С. К., в качеството му на ЕТ "Реста М – С. К.". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът – ЕТ "Реста М – С. К.", в с. з. чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС - П. е бил ревизионен акт № Р-16001617001651-091-001/07.09.2017 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" и Д. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 727/11.12.2017 г. на директора на дирекция ОДОП - П., при ЦУ на НАП, с който са определени публични задължения на ЕТ "Реста М – С. К." в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 13 711, 05 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 929, 49 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден чрез провеждане на надлежно възложена данъчна ревизия, при осъществяването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Мотивирал е извод за неправилно приложение на материалния закон. С РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 711, 05 лв. по 40 броя фактури, издадени от "Уни Кредит Лизинг" ЕАД, във връзка с договор за финансов лизинг № 98048/11.04.2013 г. за придобиване на автомобил, марка "Ауди Q7". Органите по приходите са отказали данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС с аргумент, че придобитият автомобил не е използван за извършване на облагаеми доставки и на доставки, свързани с икономическата дейност на ревизираното лице. Съгласно данните, съдържащи се в свидетелството за регистрация от КАТ броят на местата за сядане без мястото на водача в процесния автомобил, предмет на договора за лизинг, е седем, поради което автомобилът не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. На следващо място съдът е приел, че автомобилът е заведен като ДМА, поради което обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато автомобилът е ДМА и данъчнозадълженото лице го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС /т. 63/. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Налице е твърдяната в касационната жалба неправилна преценка на събраните доказателства, което е довело до незаконосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото ревизираното лице е ангажирало надлежни доказателства, че процесният автомобил е използван за икономическата му дейност, чрез свидетелските показания на двамата свидетели. Тези показания са твърде общи и не установяват никакви конкретни факти, релевантни за правния спор. Те установяват единствено, че С. К. е ползвал автомобила, но не установяват по никакъв начин, че е използван за икономическата му дейност, нито за извършване на облагаеми доставки. Обстоятелството, че процесният автомобил е регистриран със седем места, за да не попада в определението за лек автомобил по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, не го прави товарен автомобил, за да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля Г. Абусаид, че автомобил, марка "Ауди Q7", който безспорно е луксозен автомобил, е бил използван от търговеца, за да превозва торби цимент и други строителни материали от склада си. Наличието на повече седящи места, също така ограничава възможността за използване на багажника му и е в противоречие със свидетелските показания. Заприходяването като актив и начисляването на амортизации в случая е недостатъчно, тъй като липсват доказателства за използването на автомобила за икономическата дейност на търговеца – не са осчетоводени разходи за гориво, ремонт и др., не са съставяни пътни листове, не е водена пътна книжка. Звучи житейски неправдоподобно това да е направено в полза на бюджета, в какъвто смисъл са съображенията в с. з. на процесуалния представител на ответника по касация. Тези обстоятелства, както и обстоятелството, че въпреки че ревизираното лице е със седалище и адрес на управление в гр. П., автомобилът е със софийска регистрация, навеждат на извод, че същият е закупен на името на търговеца, за да се ползва право на данъчен кредит, а не с намерението да използва автомобила за стопанската си дейност. Една от предпоставките на общата разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, уреждаща правото на приспадане на данъчен кредит е, стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Тълкуване на чл. 168 от Директива 2006/112 е дадено, не само в цитираното от първоинстанционния съд решение от 16 февруари 2012 година по дело С-118/11 на СЕС, а и в последващото решение от 22 март 2012 година по дело С-153/11 г., в което СЕС е приел, че чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В решението на СЕС се акцентира върху това в главното производство да се определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. При неустановяване, че процесният автомобил е използван за икономическата дейност на ревизираното лице – липса на пътни листове, разходи за гориво и др., то не е ангажирало доказателства, с които да се опровергаят констатациите на ревизионния акт, поради което неправилно първоинстанционният съд е мотивирал изводи за незаконосъобразност на РА. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това му задължение е по общите правила на доказването, според които, този който твърди положителни факти е длъжен да ги докаже, но това не се отнася до отрицателните, каквито са твърденията на приходните органи. Ревизираното лице е установило някои положителни предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, но не и за законосъобразното упражняване на правото на приспадане, като събраните доказателства говорят по-скоро за доста разпространената измамна практика за закупуване на автомобили на името на търговци, с цел ползване на право на данъчен кредит, водещо до значително намаляване на цената им. Както е посочено в т. 13 от цитираното решение от 16 февруари 2012 година по дело С-118/11 на СЕС, член 176 от Директивата ДДС гласи: Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. С оглед на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Разноски: С оглед резултата по спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2 341, 12 лева – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,