Решение № 11119 от 5.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 06 Районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи, срещу Решение 4032 от 16.06.2022 г. на Административен съд София - град, по административно дело 12304/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение за отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, рег. 230000-16513 от 18.11.2021 г. на началника на 06 Районно управление (РУ) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20210791931, както и са иззети пистолет марка Хеклер и Кох Р30, кал. 9х19мм, 129-001476; револвер марка Смит и Уесън Air Lite 360PD, кал. 357 MAG, сер. DAX1202 (за самоотбрана) и дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, марка Чешка Збрьовка 445, кал. 22WMR, В409868 (за спортни дейности), издадено на И. Серафимов. Касационният жалбоподател началникът на РУ - СДВР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че заплахата за живота и здравето на семейството и самият И. Серафимов е обезпечена съгласно прокурорско постановление от 06.10.2021 г. и в конкретния случай необходимостта от притежанието на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана може да се счита за отпаднала и недоказана. Обръща внимание, че в конкретния случай е налице хипотеза, а не реална опасност за живота и здравето на Серафимов и неговите близки. Налице е и отказ на Серафимов той и семейството му да бъдат включени в програмата за защита на свидетели. Отделно през периода на защита, не е имало инциденти с неговата или на семейството му сигурност. Сочи, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, свързани с криминалното минало на Серафимов, както и доводите на административния орган, че в условията на взета мярка за защита, процесното разрешение би могло да доведе до непредсказуеми последици. Именно взетата мярка за незабавна защита спрямо жалбоподателя е обстоятелството, обосноваващо отпадане на нуждата от самоотбрана. По отношение на оръжието за спортни цели, касаторът счита, че няма приложени официални документи, че в периода от месец май 2020 г. до края на тренировъчния план, Серафимов е участвал в състезания и/или е употребявал огнестрелно оръжие в АСК Тракия гр. Пловдив. Липсват каквито и да е било правни изводи на първоинстанционния съд по въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед в частта й, с която се отнема разрешението за огнестрелното оръжие за спортни цели. Касаторът оспорва решението и в частта за разноските, като намира, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ц. Виденов. Ответникът по касационната жалба И. Серафимов изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Производството пред административния орган е започнало по Заявление, вх. 142400-3774 от 06.10.2021 г. от И. Серафимов, за вземане на отчет и контрол и издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежаваните от него огнестрелни оръжия за самоотбрана" и спортни дейности", поради промяна на постоянен адрес. След служебна проверка от служители на 06 РУ-СДВР, обективирана в Докладна записка, peг. 230р-45516/18.11.2021 г., е предложено да бъде взето отношение по компетентност, с оглед издаване на решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него /РНУСОБ/, поради отпаднала необходимост от притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана" и спортни дейности", визирани в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. С Писмо, вх. 142400-4225 от 08.11.2021 г. Серафимов е изложил мотивите за притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана. С оглед на възражението/мотивационното писмо с Докладна записка, per. 230р-45516 от 18.11.2021 г. е предложено от началник група КОС" 06-РУ СДВР да бъде започната процедура за издаване на решение за отнемане на РНУСОБ. Въз основа на горното, началникът на 06 РУ-СДВР е постановил процесния отказ, с което на жалбоподателя е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. За да постанови акта си, органът е приел, че е отпаднала основателната причина за издаването на разрешението. На 22.11.2021 г. актът е съобщен на жалбоподателя. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е в противоречие с материалния закон, тъй като нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство административният орган е ангажирал доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че е отпаднало основанието за издаване на разрешението, поради което същото следва да бъде отнето. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение съдът не е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, не става ясно кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои факти по делото обосновава краен извод за незаконосъобразност на акта. Липсват и конкретни мотиви във връзка със законосъобразността на обжалваната заповед в частта й, с която се отнема разрешението за огнестрелно оръжие за спортни цели След като съдът не е разгледал всички фактически и правни основания за издаване на акта, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение