Решение № 4078 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Аква Метал ЕООД гр. Варна, подадена чрез процесуален представител срещу решение 9863/02.10.2024г., постановено по адм. дело 52/2024г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД-3000-2023/13.12.2023/32-672611 от 13.12.2023г. на директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници , с което са определени допълнителни публични държавни вземания за мито в размер на 839 252.37лв. и ДДС в размер на 167 850.50лв., ведно с дължима лихва за забава. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съществото на спора се сочи, че процесните стоки поставени под режим допускане на стоки за свободно обращение посочени в 117 митнически декларации, са произведени в Кралство Нидерландия, като за целта към всяка декларация са представени сертификати за преференциален произход EUR1, издадени от Р. Турция. Процесните стоки са били само боядисани в Турция, в противовес на мотивите в съдебното решение, че боядисването е извършено от непрофесионалисти и предвид заключението на СТЕ с него се подобряват механичните характеристики за формоване, профилиране и щамповане. В жалбата се сочи практика на СЕС, според която само установяването на обработка на дадена стока, не е достатъчно за да се приеме, че тя е съществена за промяната на внасяната стока, а следва да се установи дали тази обработка е съществена т.е. дали след нея стоката при получила специфични свойства и състав които не е имала преди тази обработка. В процесния случай внесените ламарини имат специфични свойства които са придобили в процеса на изработка в завода в Нидерландия, и са били просто боядисани в Р. Турция и изнесени от там за България но със сертификат за преференциален произход EUR1 т.е. произхода на стоките не е от Турция а от Нидерландия и неправилно съдът е възприел изводите на митническия орган в оспореното решение. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АС Варна и за отмяна на оспореното решение на директора на ТД Митница Пловдив . Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна директорът на ТД Митница Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила решението на АС Варна, като правилно. Претендират се разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на решение РТД-3000-2023/13.12.2023/32-672611 от 13.12.2023г., на директора на ТД Митница Пловдив в Агенция "Митници", издадено на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. чл. 19 ал. 7 от ЗМ и чл. 77, § 1, бук. а , § 2 и § 3 и чл. 85, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е извършена промяна в данните в информационната система МИСВ в 78бр. митнически декларации и на дружеството Аква Метал ЕООД са определени допълнителни публични държавни вземания за допълнително мито в размер на 839 252.37лв. и ДДС в размер на 167 850.50лв., ведно с дължима лихва за забава върху несъбраните държавни вземания, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяване за това задължение. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд служители на ТД Митница Варна са извършили последващ контрол на 119бр. митнически декларации, подадени от Аква Метал ЕООД и е констатирано, че с МД под режим едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване от потребление са поставени плосковалцувани продукти от нелегирани стомани /ламарина на рулони/ с широчина, непревишаваща 600мм, боядисани или поцинковани, с различни размери, класирани в кодове по ТАРИК 7210708090, 7212408099, 7212408091 и 7210490080 и с посочен Код на държава на произход EU. Установено е, че тези стоки попадат в обхвата на Приложение I към чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159. Установено е още, че към 117 от 119-те МД има приложени издадени от Р. Турция сертификати за преференциален произход EUR1, с посочен европейски преференциален произход Кралство Нидерландия. Позовавайки се на чл. 12 от Решение 1/2009г. на Съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Р. Турция, митническите органи са приели, че представените 117бр. сертификати за движение на стоките EUR1 към МД на Аква Метал ЕООД не могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифни преференции, предвидени в горното споразумение. Установено е, че по 41бр. МД внесените стоки са изцяло с доказан непреференциален европейски произход Кралство Нидерландия. По 41бр. МД внесените стоки са с изцяло недоказан европейски непреференциален произход и по 37бр. МД внесените стоки са с частично недоказан европейски непреференциален произход. По 78бр. МД за които не са представени анализни сертификати от нидерландския завод производител или от друг завод производител в ЕС, внесени за дообработка в Турция е прието, че са стоки без произход, съгласно Приложение 22-01 към чл. 32 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 вр. чл. 60 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според митническите органи извършената в Турция обработка полагане на епокси-полиестерна боя върху ламарината, променя тарифното класиране на готовото изделие в нова тарифна позиция 7210, с която стоката се декларира при внос в България. Извършената дообработка е счетана за съществена такава и предава на внасяното изделие непреференциален турски произход съгласно чл. 243, § 4 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Същото е прието и по отношение рулоните с ламарина с тарифна позиция 7211. Въз основа на горното е прието, че за тези стоки се дължи допълнително/защитно мито в размер на 25%, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. С писмо рег. 32-555055/13.09.2023г., дружеството е било уведомено, че предстои издаване на акт и е даден срок за изразяване на становище, като такова е представено с посочване, че са представени доказателства за европейския произход на всички внесени стоки. Издаден е оспорения пред съда акт на директора на ТД Митница Пловдив . В хода на съдебното оспорване е назначена СТЕ, в която е посочено, че всички приложени към МД документи си кореспондират; номерът на плавката, като идентичност на материала от сертификата на завода производител в Нидерландия, е еднакъв във всички следващи документи; всички внесени стоки са от нисковъглеродна стомана с произход Нидерландия и са изпратени в страната получател Турция на рулони; тази стомана е внесена в България, но боядисана с полагането на покритие от цинк или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой, осигуряващ устойчивост срещу корозия и подобряващ механичните характеристики за формоване, профилиране и щамповане; боядисването на нелегирана стомана, действа само на повърхността на материала и няма промяна на кристалната структура на стоманата. За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в синхрон материално-правните норми. АС Варна след посочване на релевантната за спора правна рамка и с оглед събраните доказателства, вкл. и заключението по СТЕ е приел, че за да е налице просто боядисване , както е твърди от дружеството, по отношение на внесените стоки, следва то да е извършено от непрофесионалисти с обикновени материали и в предприятие, което не е специално оборудвано за тази цел. Прието е, че в конкретния случай с оглед предмета на вноса огромни количества продукти от стомана ламарина на рулони и установеното полагане на антикорозионно покритие от цинк или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой, подобряващ механичните характеристики за формоване, профилиране и щамповане, не се касае за просто боядисване по смисъла на чл. 47, § 1, бук. д вр. § 2 от Делегирания регламент, поради което това боядисване е достатъчно да придаде произход на стоката от Турция на основание чл. 60, § 2 от регламент /ЕС/ 952/2013, доколкото това е държавата в която стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована, обработка в оборудвано за целта предприятие. Първоинстанционния съд е приел за неотносими към установяването на произхода на стоките правилата на чл. 6 от Решение 1/2009 на Съвместния комитет на ЕО-ООП от 24 юни 2009г., както е посочено от жалбоподателят, тъй като в конкретния случай не се касае за влагане на материали без произход, а последваща обработка на ламарината боядисване, с цел полагане на антикорозионно покритие. Съдът е посочи, че след като е установен произход на стоката от Р. Турция, който е непреференциален, то правилно митническите органи на основание регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159 са определили и допълнително платимото мито и ДДС. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в резултат на осъществения им анализ е установил релевантната фактическа обстановка, извеждайки кореспондиращи правни изводи. Спорът между страните, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, е свързан с това дали е доказано от вносителят декларирания европейски произход на процесните стоки или не, доколкото с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифни квоти, посочени в Приложение IV. 1, във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в Приложение I, в т. ч. с кодове по КН 7210708090, 7212408099, 7212408091 и 7210490080, с определени в Приложение III. 2 спрямо кои държави, от които произхождат продуктите, се прилагат мерките, предвидени в член 1, измежду които и Турция. Приложими към разрешаването на този спор са правилата относно установяване на т. нар. "непреференциален произход" на стоките, дефинирани в чл. 60 и сл. от МКС и чл. 31 чл. 36 и Приложение 22-01 от Делегиран Регламент (EC) 2015/2446, както следва от изричното правилно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. В посочените чл. 59, чл. 60 и чл. 61 от МКС се съдържат базовите разпоредби за установяване непреференциален произход на продуктите, като според чл. 60, § 1 за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. Водещото правило за придобиване на непреференциален произход за стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, е посочено в чл. 60, § 2 от МКС, а именно, че те "произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий от производството". Тази разпоредба е доразвита в членове 31-36 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446. По силата на чл. 32 от посочения по горе делегиран Регламент, счита се, че стоките, изброени в приложение 22-01, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила". В чл. 34, § 1 от същия Регламент, озаглавен "минимални операции" лимитативно са изброени и тези от тях, които за целите на придаване на произход не се считат за съществена, икономически обоснована преработка или обработка, сред които попадат и операциите за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им (проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции) или операциите, улесняващи експедицията или превоза буква "а"; простите операции, състоящи се в... нарязване буква "б"; промени в опаковката буква "в". В същия смисъл е и забележката към относимата в случая Глава 72 от Приложение 22-01 към Делегирания регламент, съгласно която "За целите на тази глава се смята, че промяна в класирането в резултат единствено на рязане не придава произход". Следва да се посочи и не на последно място, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 не въвежда задължение за представяне на конкретен документ, доказващ произхода на визираните с него стоки. Член 2, § 1 предвижда единствено че произходът на стоките се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход, а чл. 61 от МКС въвежда правомощието за митническите органи да изискат от декларатора да го докаже. Както правилно е прието от АС Варна, дружеството-вносител не се е справил с възложената му доказателствена тежест, а именно да докаже по несъмнен начин, че внесените стоки не са с произход Р. Турция. Правилно в касационната жалба се набляга на практиката на СЕС, която приема, че решаващия критерий за определяне произхода на стоките следва да е последната им съществена обработка или преработка, в смисъл, че продукта е нов и/или това представлява важен стадий от производството му /решение по дело С-67/2023г. и решение по дело С-209/2020/. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. В конкретния случай, както е установено от фактите по делото, процесните стоки са от нисковъглеродна стомана с произход Нидерландия, като са внесени в Р. България от Р. Турция след претърпяно там боядисване с полагане на покритие от цинк или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой. Както правилно е посочил АС Варна за да се приеме, че се касае за недостатъчна обработка или преработка на даден продукт, което би довело и до промяна свързана с произхода на последния, следва както изисква чл. 47, § 1 от Делегиран регламент /ЕС/ 2015/2446 да се касае за проста операция по боядисване и полиране. В чл. 47, § 2 от същия регламент е посочено, че операциите се считат за прости, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции. Видно от заключението на СТЕ, че внесените стоки са били с положено антикорозионно покритие от цинк или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой, водещи до подобряване на механичните характеристики за формоване, профилирани и щамповане. При тези установявания, правилно АС Варна е достигнал до извод, че не се касае до операция по просто боядисване на внесените стоки, а до такова извършено въздействие върху внесените стоки, което е довело до промяна на техните експлоатационни характеристики, свързани с по-доброто огъване на внесената стомана на рулони, използването и в по-широк кръг от проекти, както и с подобряване в по-висока степен на издръжливостта на материала. Правилно е прието, че боядисването на внесените стоки е извършено в специализирано в тази дейност дружество в Р. Турция, което е използвало специфична за тази цел боя, нанесена от специалисти с използване на специални за целта машини, отчитащи показанията на всяка една от извършените операции т.е. изводите на съда, че не се касае за проста операция по боядисване на внесените рулони ламарина, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, с оглед изложеното по-горе. С оглед на факта, че се касае за стоки внесени от Р. Турция, с оглед установяването на последна съществена обработка на процесните стоки, правилно е прието от АС Варна, че издадените и приложени сертификати за движение на стоки EUR 1не доказват европейски преференциален произход от Нидерландия, а такъв който е с непреференциален произход от Р. Турция и поради това се дължат за тези стоки митни сборове в размер на 25%, поради попадането им в Приложение 1 към чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159 и поради липса на представени доказателства от страна на касатора че е заявил участие в разпределението на квоти. Правилно въз основа на горното са определени и допълнителните задължения за ДДС. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция "Митници" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждане на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанции в размер на 540лв., съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение