Решение № 8339 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2017 г.

Решение № 8339 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представляван от С. Ст. Д., подадена чрез адв. Ел. М., против решение № 36/01.02.2017 г., постановено по адм. д. № 130/2016 г. на Административен съд - град Смолян, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо № 1631 от 30.03.2016 г г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отхвърляне на плащанията и за отказано изплащане на финансова помощ по Заявка за окончателно плащане № 21/312/00765/301 от 22.03.2013 г. относно изпълнение на договор № 21/312/00765 от 22.03.2011 г. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране, освен че процесните нередности е трябвало да се установяват по ЗУСЕСИФ, а не по Наредба № 29 от 11 август 2008 г., издадена от Министерството на земеделието и храните, и ненаправена разлика между нередност на документите по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от тази наредба и нередност по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г., допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с една от приетите съдебно-икономически експертизи, защото била съответна на двете заключения, приети в досъдебното производство и "по-късно приемане на доказателствата, обсъдени от вещото лице Д. К.". Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител преупълномощения адв. Кривачка поддържа касационната си жалба. Ответната страна по касационната жалба - заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище и чрез. юрк. И., оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното писмо, предвид установеното от фактическа страна неизпълнение от страна на бенефициента на задължението му да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Намира, че по това възражение първоинстанционният съд е дал обоснован отговор. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - град Смолян е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо № 1631 от 30.03.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отхвърляне на плащанията и за отказано изплащане на финансова помощ по Заявка за окончателно плащане № 21/312/00765/301 от 22.03.2013 г. относно изпълнение на договор № 21/312/00765 от 22.03.2011 г. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) за инвестиция, представляваща "Ремонт и оборудване на магазин за дрехи от тип Аутлет, гр. Д.". Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало основания да се отказва субсидиране. Обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че между ДФЗ и оспорващия едноличен търговец е сключен договор № 21/312/00765 от 22.03.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г /ПРСР/, подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, допълнен с 4 анекси, като проектът е за преустройство и смяна на предназначението на столова в магазин за дрехи и домашни потреби с прилежащи складови площи и за целта се кандидатства за извършване на ремонтни дейности и закупуване на оборудване, както и че съгласно този договор фондът се задължава да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 21/312/00765 от 16.07.2009 г. Установил още, че на 22.03.2013 г. едноличният търговец подал заявка за окончателно плащане № 21/312/00765/301 от 22.03.2013 г., в която поискал финансиране на всички одобрени активи, вкл. на строително-монтажни дейности, по която, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерството на земеделието и храните, получил процесния отказ. Посочил, че на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от тази наредба е назначена проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като резултатите от нея са отразени в контролен лист за проверка на място от 18.04.2013 г., обективиращ несъответствия в количествено- стойностните сметки, за които оспорващият бил уведомен с Уведомително писмо изх. № 01-092-6500/50 от 22.04.2013 г. с дадена му възможност за възражения по констатираните несъответствия. По повод постъпилия отговор-възражение била разпоредена нова проверка, осъществена в периода 03.06.2013 г. -07.06.2013 г., обективирана в контролен лист за проверка на място от 06.06.2013 г., отново установяваща, че: активите-услугите, обект на инвестицията не се използват по предназначение- магазинът за дрехи бил зареден "със стока, предоставена от фирма без документ на приятелска основа", без никакви продажби и без назначен персонал. Констатирал и че по повод допълнително представените с придружително писмо от 17.06.2013 г. документи, в РУ "Полиция" Д. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК, приключило с постановление от 22.02.2016 г. на АП-Пловдив, потвърждаващо постановлението за прекратяване на досъдебно производство. Взел предвид и че в последното били назначени две експертизи: комплексно-техническа и счетоводна / оценъчна за изчисляване на общата стойност на оборудването на магазина -във връзка с представения договор за покупко-продажба на оборудване от 04.02.2013 г., сключен между [фирма] [населено място] като продавач и заявителя като купувач и приложената фактура № 1000000017 от 15.03.2013 г. за покупко-продажба на оборудване на стойност 196965. 78 лв. и с начислен ДДС в размер на 236358. 93 лева и платежно нареждане. Посочил, че в заключението по първата стойността на оборудването е в размер на 180237. 57 лева с ДДС, а по втората -87475 лева. Във връзка с възраженията по настоящия спор назначил и изслушал две експертизи-първата от вещо лице Ст. Н., оценило общата осреднена стойност на цялото оборудване в размер на 194678. 00 лева без ДДС и втора-от вещото лице инж. Д. К., оценило общата стойност на оборудването в процесния обект при действащите към 2013 г. цени -в размер на 99509. 00 лева без ДДС по метода "Стойност на възпроизводство" т. е. при калкулирани всички разходи за производството на съответния артикул с приемлива за този бранш печалба, в условията на конкурентна среда, при приложен стандарт "Справедлива пазарна стойност", с уточнението, че в материалите по досъдебното производство, както и по делото липсват проект и конструктивна документация за оборудването. От правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, с оглед приложената на л. 34 по делото заповед, при делегирана компетентност и в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, в която връзка посочил извършените проверки на място. Счел за правилно приложена нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., като преценявал само основанието по т. 1 и обсъждал нередност на документите, а не и нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и не отчел, че отказът е постановен и на основание т. 2-установено несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Обосновал този извод с установеното съществено разминаване между посочената във фактура № 1000000017 от 15.03.2013 г. стойност на оборудването и определената от второто вещо лице такава, като изрично отразил защо кредитира това заключение-защото е подробно, обосновано и компетентно изготвено и защото са използвани относими към случая методи за оценка, освен че е съответно и на двете заключения по досъдебното производство. На второ място счел за правилно приложена и нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., във вр. с т. 4. 17, б. "а" от сключения договор, по силата на които в срок от 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите във основа на одобрения проект активи по предназначение. В тази връзка съдът съобразил данните от извършените проверки в периода 08.04.2013 г. - 18.04.2013 г. и в периода 05.06.2013 г. -06.06.2013 г., при които проверяващите органи не са констатирали придобитите активи да се използват по предназначение, което преценил за обстоятелство, "внасящо съмнение във верността" на допълнително представените трудов договор и граждански договор-предмет на проверки по досъдебното производство. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати инвокираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице Д. К., чиито изводи според касатора били некоректни и не е следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Тази допусната и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза, впрочем дала отговори на въпроси на двете страни, правилно е приета- като не оспорена, при поискана още една-допълнителна. Възраженията в касационната жалба за "непълнота" на тази експертиза по същество представляват оспорването й, което е недопустимо в касационното производство. Несъстоятелно е и твърдението за "постановено при неизяснени факти" и при непълнота на доказателствата решение. Не е налице порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като съдът е длъжен да събира само относими за спора доказателства, а с неуваженото искане за допускане на трета експертиза процесуалните права на оспорващия не са ограничени. От друга страна непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не е налице. Най-сетне, неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Тук - по въведеното едва в касационнната жалба допълнително възражение на касатора, че процесните нередности е трябвало да се установяват по ЗУСЕСИФ, а не по Наредба № 29 от 11 август 2008 г. следва да се посочи, че то не е съобразено с § 4, ал. 1 от ДР на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. По останалите възражения: Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1 от относимата за случая Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2, , а съгласно т. 2. - установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Въпреки посоченото по-горе неточно възпроизвеждане на нормата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., правилен е изводът на съда за наличие на това основание, освен че е налице и второто -по т. 2, предвид установеното по несъмнен начин съществено разминаване между посочената във фактура № 1000000017 от 15.03.2013 г. стойност на оборудването и определената от второто вещо лице такава. Тук следва да се посочи, че това заключение е правилно кредитирано –не само защото е обосновано и компетентно и не само защото са използвани относими към случая методи за оценка и че изводите му съответстват на двете заключения по досъдебното производство, а защото съответстват и на останалите доказателства по делото. Обоснован е и вторият решаващ извод на съда - за правилно приложена и нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., съпоставена с т. 4. 17, б. "а" от сключения договор, императивно изискващи за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Това следва от съвкупния анализ на данните от извършените проверки през м. 04.2013 г и м. 06.2013 г., при които проверяващите органи не са установили придобитите активи да се използват по предназначение- видно от неоспорените по делото контролни листове. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявеното от него основание. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение