Решение № 8036 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 491/2018 г.

Решение № 8036 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 491/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К. П. от гр. Я., против решение № 218 от 11.12.2017 г., постановено по административно дело № 205/2017 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЗСП Д-Я-1410/13.06.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Я., потвърдена с решение № 28-РД04-0451/07.07.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Я.. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. трето от АПК, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, като касаторът излага и подробни аргументи, че неправилно му е отказано оказването на правна помощ за процесуално представителство по делото. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Я., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Я., на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на основание чл. чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност, и на основание чл. 8 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСП във връзка с § 1, т. 11 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) - П. не е осигурил възможност за провеждане на социална анкета в дома му. При осъщественият административен контрол от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Я. с решение № 28-РД04-0451/07.07.2017 г. последният е отхвърлил жалбата на П. против заповедта, като е възприел мотивите на долустоящия административен орган и е изложил допълнителни аргументи в същата насока. За да не уважи сезиралата го жалба на търсещия процесната социална помощ срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора съдът е обосновал тезата, че на П. правилно е отказана търсената помощ поради липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност и възпрепятстване на извършването на социална анкета. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, а и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Я. административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условията по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право!) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. Анализът на събрания по делото доказателствен материал с оглед установеният отпреди хронично влошен здравословен и финансов статус на жалбоподателя и закупена от него брава на стойност 10.80 лв., води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на П., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е обусловена и от създадените препятствия от страна на П. да бъде извършена от социалните работници (три пъти посетили дома му) изискуемата съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП социална анкета (по смисъла и съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП). Трябва да се има предвид и това, че П. е осигурен с постоянен доход от пенсия и получава и интеграционни добавки към нея по ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания). От друга страна, нелекото финансово положение на П. не е настъпило изведнъж и само по себе си не е основание и предпоставка за отпускане на еднократна помощ по смисъла на разпоредбата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за, както е посочено от самия него в заявление-декларацията му от 31.05.2017 г. - "всякакви нужди от жизнена необходимост за оцеляването ми през 2017 г.". От посоченото от самия заявител, от социалния доклад и другите данни по делото явства, че касационният жалбоподател не е женен, живее сам в 4-стайно жилище, което е съсобствено с негов племенник, притежава и част от жилищен имот (земя и сграда) в гр. Е., и е инвалидизиран (но пък последното експертно решение на ТЕЛК - Я. не е било влязло в сила към момента на издаване на заповедта, а предходното е с изтекъл срок). Тези обстоятелства също не сочат необходимост от отпускане на търсената еднократна помощ. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Р. П. отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и оплакването на П., че неправилно му е била отказана правна помощ за процесуално представителство. Определение № 366 от 11.09.2017 г. на Я. административен съд по административно дело № 205/2017 г. е било оставено в сила от Върховния административен съд с определение 12851/25.10.2017 г. по административно дело № 11261/2017 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на Р. К. П. за предоставяне на правна помощ, тъй че въпросът за правилността на постановения от първоинстанционния съд отказ в това отношение е решен с влязъл в сила съдебен акт. За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че адвокатската защита по делата по Закона за социално подпомагане не е задължителна, а и с оглед конкретните факти от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, предоставянето й не е оправдано (т. е. освен липсата на предпоставката по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, налице е и приложното поле на чл. 24, т. 1 от същия закон). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,