Решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2019 г.

Решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП - В. против решение № 2335/30.11.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1260/2018 г., с което е отменена заповед № 55-ОП/30.03.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от Социалинвест АД търговски обект, бензино - газстанция в гр. Р., ул. "П." ..№... и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза не е релевантно. Твърди, че Социалинвест АД предава данни на НАП, които не дават възможност за определяне на наличните количества течни горива в резервоарите за съхранение на стопанисвания от дружеството обект, което нарушение обуславя налагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - Социалинвест АД, гр. Ш., чрез адв. Б. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното съдебно решение, по събражения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационните основания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 55-ОП/30.03.2018 г. на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП - В., с която на Социалинвест АД, гр. Ш. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензино и газстанция, находяща се в гр. Р., ул. "П." ..№... и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Административният орган е приел, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които не дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на горива в обекта за търговия с течни горива - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Този извод е обоснован с обстоятелството, че за всеки ден в периода от 26.01.2017 г. до 25.01.2018 г. от ниворната система в обекта са подадена едни и същи данни за количеството гориво съгласно данните от ежедневните отчети. За същия период дружеството е извършвало продажби на горива, видно от дневните отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕСФП в обекта. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса и не е установил предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗДДС. Според съда заключението на съдебно - счетоводната експертиза разколебава убеждението, че дружеството е извършило посоченото в заповедта нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, респективно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Вещото лице след преглед на отчетите от нивомерната система и всички други счетоводни документи на дружеството е установило пълно съответствие между получените в обекта количества гориво, продадените количества гориво и наличните такива в периода от 26.01.2017 г. - 25.01.2018 г. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка е поради несъответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. Съдът е установил, че нарушението е извършено в минал период, който предхожда извършената проверка на 27.03.2018 г. От констатациите в протокола по чл. 50 ДОПК и от показанията на разпитания по делото свидетел - служител на ТД на НАП, който е извършил проверката, е установил, че при проверката на посочената дата не е имало проблем с подаваните данни от нивомерната система. При тези факти е приел, че нарушение, което е изцяло относимо към минал период от време, не може да служи като основание на налагане на ПАМ, тъй като това е в явно несъответствие с целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. - да се предотвартят или преустановят административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. Решението е правилно като резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект чрез средства е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената в търговския обект проверка е установено, че за периода от 26.01.2017 г. - 25.01.2018 г. в ежедневните отчети на дружеството, за наличност на гориво, предавани по дистанционната връзка установена с НАП, са подавани едни и същи данни за наличното гориво в резервоарите: дизел 28 237 л, бензин А95 Н - 6 819 л и газ пропан - бутан - 867 л. Така подаваните данни не дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива за посочения период, но по делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е преустановено към момента на извършване на проверката на 27.03.2018 г. и към момента на налагането на принудителната административна мярка. При тези факти, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. В случаи като процесния, когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на сакция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. По тези съображения, следва да се приеме за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед съгласно чл. 22 от ЗАНН и решението да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация. По делото е представена фактура, издадена на Социалинвест АД от адв. Б. Б. за сумата от 600 лева за отговор на касационната жалба, но в производството пред настоящата инстанция от дружеството не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за плащане на фактурираната сума по банков път. Поради това разноски не следва да му се присъждат за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,