Решение № 9779 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2018 г.

Решение № 9779 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "МБАЛ - П." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Б." ..№..., действащо чрез пълномощника адвокат М. Мерджанов, против решение № 324 от 22.05.2018 г., постановено по административно дело № 301/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на "МБАЛ – П." АД против писмена покана изх. № 13/29-02-235/07.02.2018 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) гр. П., в обжалваната й част, и лечебното заведение е осъдено да заплати в полза на РЗОК гр. П. съдебно-деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева. По съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли съдебният акт да бъде отменен, а отхвърлената с него жалба уважена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - П. в писмен отговор, подаден от процесуалния представител старши юрисконсулт М. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Административното производство е започнало със заповед № 13/09-1475/17.10.2017 г. на директора на РЗОК – П., с която той е наредил да бъде извършена проверка в периода от 17.10.2017 г. до 20.10.2017 г. на лечебното заведение "МБАЛ - П." АД по изпълнение на индивидуален договор № 13 РД-29-421/06.06.2017 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № 238/05.12.2017 г., в който е отразено, че лечебното заведение е получило неоснователно суми за дейност през месеците юни, юли, август и септември 2017 г., заплатени с фактура № 0000093138/12.07.2017 г., фактура № 0000093148/10.08.2017 г., фактура № 0000094493/13.09.2017 г. и фактура № 0000094491/11.10.2017 г., касаещи КП /клинична пътека/ № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" и КП № 220 "Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност". Посочено е, че за месец юни 2017 г. са констатирани 6 броя хоспитализации по КП № 220; за месец юли – 10 броя; за месец август – 10 броя; за месец септември – 12 броя, при което не са спазени изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 1 от НРДМД - 2017 г., защото пациентите са приети и отчетени по КП № 220 с основна оперативна процедура с код 79. 12, което е извън предмета на договора между НЗОК/РЗОК - П. и "МБАЛ П." АД. Изпълнителният директор на "МБАЛ П." АД е подал възражение с № РД 08-2619/08.12.2017 г., с което е оспорил констатациите в протокол за неоснователно получени суми № 238/05.12.2017 г. Изготвено е становище до директора на РЗОК - П. от проверяващия екип относно подаденото възражение, в което се казва, че същото е неоснователно, тъй като при извършената хоспитализация на здравноосигурените лица не е спазено ограничението съгласно сключения договор. До директора на РЗОК - П. е подаден и доклад с вх. № 13/93-00-20/05.01.2018 г., в който са обобщени констатациите от извършената проверка. Въз основа на горното директорът е издал процесната писмена покана, с която на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО /Закона за здравното осигуряване/ е задължил "МБАЛ – П." АД да възстанови в бюджета на касата сумата общо от 38 920 лв. като неоснователно получена. За да не уважи жалбата срещу този административен акт съдът е приел, че обжалваната пред него писмена покана е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на процесуалните правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Конституционният съд на Република България с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. се е произнесъл, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от ЗЗО са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която здравноосигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Наложително е създаването на финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства за медицински дейности между отделните изпълнители на медицинска помощ по договори с НЗОК. В раздел осми, глава четиринадесета на НРДМД - 2017 г. е регламентирана Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ, чрез която обемите на медицинските дейности се разпределят със съответните стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ. Индивидуалните договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ за оказване на медицинска помощ се сключват в съответствие с НРД и със Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗЗО годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, е неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. В чл. 29, ал. 3 от ЗЗО е посочено, че Законът за бюджета на НЗОК определя диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за отделните видове медицински дейности, сред които е болничната медицинска помощ. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на медицинска помощ извършените от тях медицински дейности в рамките на определените им финансови лимити, договорени с националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. В изпълнение на чл. 4, ал. 1 - 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /ЗБНЗОК/ за 2017 г., Надзорният съвет на НЗОК утвърждава за всяка РЗОК обща годишна стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за заплащане на изпълнителите на БМП /болнична медицинска помощ/, разпределена по месеци за заплащане през бюджетната 2017 г. за периодите на извършване на дейността: април 2017 г. – юни 2017 г.; юли 2017 г. – септември 2017 г. и октомври 2017 г. – ноември 2017 г. Директорите на РЗОК разпределят утвърдените по ал. 1 стойности на разходите по изпълнители на БМП за съответната РЗОК по месеци за периодите на извършване на дейността: април 2017 г. – юни 2017 г.; юли 2017 г. – септември 2017 г. и октомври 2017 г. – ноември 2017 г. Договорите с изпълнителите на БМП се сключват за закупуване на видове медицински дейности в рамките на утвърдените за съответната РЗОК по ал. 1 стойности. За всеки изпълнител в приложение № 2 към договора с НЗОК съгласно чл. 25, ал. 4, т. 2 се определя месечна стойност по видове дейности при условията и по реда на правилата по чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г. При извършени медицински дейности от основния пакет по чл. 1, ал. 2 на Наредба № 2 от 2016 г. на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност (чл. 355 от НРДМД - 2017 г.);. Механизмът за определяне на разходите на отделните изпълнители на БМП е регламентиран в глава трета от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. Съгласно чл. 24, т. 1 от Закона за здравното осигуряване средствата на Националната здравноосигурителна каса се разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с Националния рамков договор и с договорите на изпълнителите. В чл. 1, ал. 1 от индивидуалния договор на жалбоподателя изчерпателно са изброени медицинските дейности и клиничните пътеки, които може да изпълнява, без да има право да ги разширява. НЗОК заплаща договорената и реално извършена медицинска дейност. По делото безспорно се е установило в хода на първоинстанционното производство, че "МБАЛ П." АД е извършила за м. юни 2017 г. 6 бр. хоспитализации по КП № 220; за м. юли – 10 бр.; за м. август – 10 бр.; за м. септември – 12 бр., за което на лечебното заведение РЗОК - П. е заплатила суми по фактури № 0000093138/12.07.2017 г., фактура № 0000093148/10.08.2017 г., фактура № 0000094493/13.09.2017 г., фактура № 0000094491/11.10.2017 г. Изяснено е още, че КП № 220 съгласно чл. 1, ал. 1, т. 174 от договор № 13/29-421/06.06.2017 г. /приет като доказателство по първоинстанционното дело/ се изпълнява само в условията на спешност и само за определени дейности с изрично изброени кодове, а именно: 77. 12., 77. 13., 77. 22., 77. 23., 77. 32., 77. ЗЗ., 79. 31., 79. 51., 79. 81., 79. 82., 79. 83., 80. 81., 80. 82., 80. 83., 81. 23., 81. 24., 81. 25., 81. 71., 81. 73., 81. 74., 81. 82., 82. 35., 83. 63., 83. 87., 83. 88., 84. 04., 84. 05., 84. 06., 84. 07., 84. 3. В обхвата на КП № 220 в т. 1.3.1 код 79. 12 е включен като основни терапевтични процедури, но видно от сключения индивидуален договор с изпълнителя на медицинска помощ, код 79. 12 по КП № 220 не е част от договорените дейности. Същият код е включен в КП № 222 "Средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник" /чл. 1, ал. 1, т. 175 от договора/, и то само в условията на спешност. В случая е установено, че през проверявания период "МБАЛ – П." АД е извършила и отчела дейност по договор № 13/29-421/06.06.2017 г., включваща изпълнена процедура с код 79. 12 по КП № 220 "Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност", които са й заплатени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без същите да попадат в договорената медицинска дейност, посочена в чл. 1, ал. 1 от индивидуалния договор, поради което изплатените суми са неоснователно получени и следва да се възстановят, както правилно е приел административният съд. С оглед гореизложените правни норми и фактическа обстановка може да се направи обоснован извод, че разходването на бюджета на НЗОК е разписано в императивни норми и строги правила по предварително зададен и разчетен финансов план, който се изпълнява според договореностите между лечебните заведения и НЗОК. Заплаща се не всяка медицинска дейност, а само и единствено договорената такава. Именно сключеният индивидуален договор между лечебните заведения и НЗОК очертава рамката, обема, вида и размера на помощта, която ще бъде предоставена и за която лечебното заведение ще очаква заплащане. Самото име на договора определя неговия характер, специфики и особености, а по-точно, че е индивидуален, т. е. той е самостоятелен и различен за всяко едно лечебно заведение. С него изпълнителите на медицинска помощ договарят отделни медицински дейност и клинични пътеки, по които ще работят според възможностите си, медицинската техника, лекарския състав, сградната база и т. н. В случая лечебното заведение е отчело дейност, която не е договорена с индивидуалния му договор, извън неговия предмет и обхват е, и съответно изплатените за нея суми са неоснователно получени и следва да се възстановят. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че медицинската дейност с код 79. 12 е била предмет на договора, но е била включена в друга клинична пътека, а именно в КП № 222, както и че е била отчетена по погрешка по пътека № 220 и информационната система на НЗОК е следвало да отчете тази грешка. В случая по делото не става въпрос за грешка при отчитането на медицинската дейност по клинична пътека. Грешката предполага несъзнато, неволно объркване на даден факт, а в настоящата хипотеза имаме съзнателно отчитане на дейност, която не е предмет на договора, още повече, че се отчита дейност по по-скъпо платената клинична пътека, което е съзнателно търсен финансов резултат от лечебното заведение. Твърденията за грешка в информационната система на НЗОК са голословни и недоказани и не са нищо друго освен опит на изпълнителя на медицинска помощ да прехвърли собствената си нередовност като грешка на НЗОК и по този начин да избегне връщането на неоснователно получените суми в бюджета на касата. Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед липсата на опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършени нарушения от лечебното заведение, който извод е обусловил издаването на процесната писмена покана, обоснован е крайният правен извод на Административен съд - П., че същата е законосъобразна и правилно жалбата срещу нея е била отхвърлена от съда, който съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу писмената покана, Административен съд - П. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон при стриктно спазване на съдопроизводствените правила (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на РЗОК - П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал е писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 от 22.05.2018 г., постановено по административно дело № 301/2018 г. по описа на Административен съд – П.. ОСЪЖДА "МБАЛ - П." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Б." ..№..., да заплати на РЗОК - П., адрес гр. П., ул. "11 август" № 2, сумата от 100 /сто /лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.