Решение № 15339 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2009 г.

Решение № 15339 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Тренчо Иванов Алексиев, от гр. София, срещу решение № 4/23.04.2009 г. по адм. д. № 1725/2008 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на Столична РДНСК не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СО-97/2.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. т. 2 му е наредено да премахне незаконен строеж "масивен павилион", находящ се на тротоар в район "Сердика", като изграден без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно се установява по делото, че касаторът през 2001 г. е изградил едноетажна тухлена сграда с обособено помещение за офис. Липсата на строителни книжа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Касае се за незаконен строеж, спрямо който следва да се приложи правната последица премахване. Доказателства за неговата законност или търпимост не са ангажирани. Такива не могат да бъдат мълчаливите действия на общинското ръководство на район "Сердика", както се твърди в касационната жалба. С оглед времеизвършването на строежа същият не може да се трактува като търпим съгласно § 16 ПЗРЗУТ, за да се избегне последицата събаряне. Няма данни и за узаконяването на строежа по реда на § 184 ПЗРЗУТ. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение