Решение № 410 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2008 г.

ВКСI гражданско отделение07.05.2009 г.докладчик Костадинка Арсова

Диспозитив

Оставя в сила решение от 30.10.2007 г. по гр. д. № 466 от 2007 г. на Шуменския окръжен съд.

Мотиви

Решение № 410 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. М. И. М. е подал касационна жалба срещу решение от 30.10.2007 г. по гр. д. № 466 от 2007 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 11.05.2007 г. по гр. д. № 2* от 2006 г. на Шуменския районен съд и родителските права на трите деца на страните, родени през време на фактическото им съжителство са предоставени на майката. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в лишаване от адвокатска защита на касатора при произнасяне на касираното решение, материална неправилност и необоснованост. Прави се искане за предоставяне на родителските права на децата С. и К. на бащата, като се определи и режим за лични отношения с майката. Алтернативно се прави искане за разширен режим за отношения между бащата и децата. Ответницата Н. К. С. е депозирала възражение срещу жалбата, в което излага съображения в подкрепа на въззивното решение. Д. "Социално подпомагане", гр. Н. и Д. "Социално подпомагане", гр. Е. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 16.11.2007 г. и е изтекъл на 16.12.2007 г., а жалбата е подадена на 3.12.2007 г.с вх. № 8* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Шуменския окръжен съд е намерил за основателен, предявеният от Н. К. С. иск по чл. 72 СК срещу бащата на родените от фактическото съжителство на страните три деца - С. с ЕГН **********, К. с ЕГН ********** и К. с ЕГН ********** като е постановил родителските права да се упражняват от майката и е определил режим за лични отношения с бащата М. И. М.. По делото са събрани обилни доказателства, които установяват, че двете страни притежават родителски качества и са добри родители, които са загрижени за осигуряване благоприятен за здравето и образование на децата микроклимат. Мотивите на съда са съобразени както със свидетелските показания, така и с представените социални доклади, установяващи, че майката притежава необходимите родителски качества, отговорност и условия за отглеждане на децата. Страните разполагат с възможности за получаване на помощ от трети лица, които да оказват материална и морална подкрепа при отглеждането им. Ответницата има брак с лице, което също проявява разбиране и подкрепа за децата. С решението е определен режим за лични отношения с бащата и е присъдена издръжка за трите деца. Изводите на въззивният съд са правилни. Обосновано и законосъобразно родителските права върху двете по-големи деца - момичета са предоставени на майката, като е преценено, че те все още са във възраст когато се нуждаят от нейните преки грижи. Правилен е извода, че липсват важни причини които налагат разделянето на децата . Обосновано е прието, че тяхното съвместно отглеждане е по-полезно за тяхното развитие и израстване. Неоснователно е твърдението, че майката е занемарила грижите за здравословното състояние на по-голямото момиченце С., което се е родило с един бъбрек. От представената медицинска документация е ясно, че неговото състояние се следи добросъвестно. На последно място настоящият състав е съгласен с извода на въззивният съд, че брака на ответницата с лице, което не е баща на децата не е неморално събитие. Неоснователен е довода за допуснато процесуално нарушение при разглеждането на делото във въззивната инстанция. Съгласно чл. 107 ГПК (отм.) към отлагане на делото се пристъпва при невъзможност на страната или адвоката да се явят в откритото заседание. В конкретния случая не са били налице основания за преценка за невъзможност страната да се яви на откритото съдебно заседание още повече, че е била уведомена за него на 17.07.2007 г. около три месеца преди датата за разглеждането му в открито съдебно заседание. Не е била нито неотложна нито спешна причината поради която е поискал отлагането на делото. С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.