Решение № 12866 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2020 г.

Решение № 12866 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на О. К., [гражданство], подадена чрез адв. С. А. против решение № 1944/14.11.2019 г., постановено по административно дело № 1482/2019 по описа на Административен съд - Б. С описаното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. против заповед № 550/06.03.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б., с която на жалбоподателката е наредено да премахне незаконен стоеж, представляващ пристройка /веранда/ към жилищна сграда, находящ се в УПИ ІІ - 2, 3, 10, 11, 12, 13, масив 26 по плана на местността "Лагера" в землището на кв. "Р.", град Б. В касационната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Жалбоподателката счита, че направените от административния съд изводи за незаконност на строежа са неправилни поради противоречието им с материалния закон и събраните по делото доказателства. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта на заместник-кмета на община Б. за премахване на описания незаконен строеж или алтернативно да върне далото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - заместник-кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б. не заявява становище по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана против акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена е от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е сезиран с жалба против заповед № 550/06.03.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б., с която на жалбоподателката е наредено да премахне незаконен стоеж, представляващ пристройка /веранда/ към жилищна сграда, находящ се в УПИ ІІ - 2, 3, 10, 11, 12, 13, масив 26 по плана на местността "Лагера" в землището на кв. "Р.", град Б. Съдът е извършил цялостен контрол на атакуваната заповед и е приел, че е издадена от овластен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел, че издадената заповед съответства на материалния закон и процесната пристройка представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Във връзка с направените в жалбата възражения е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и е приел, че процесната пристройка не представлява нито преместваем обект, за поставянето на който не се изискват одобрени проекти и разрешение за строеж, нито част от градинското озеленяване или от парковата мебел на дворното място. Изложил е подробни мотиви, че институтът на търпимост не е приложим в случая. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят и от касационната инстанция. Установено е по безспорен начин, че пристройката представлява дървена конструкция с приблизителни размери 2 на 2, 70 метра, която е допряна до основната сграда, без да е закрепена за нея. Дървената конструкция е монтирана върху тротоарна настилка посредством метални планки и болтове. Ограждащите стени са от трите страни и са изпълнени от дървени платна, облицовани с каменни и теракотени плочи. Над плътната част има декоративни дървени пана. В депозираното по преписката становище самата жалбоподателка е посочила, че през 2012 година тя е разширила съществуващата веранда на сградата с дървен навес с помощен характер. Процесният обект действително представлява строеж от допълващото застрояване и за него липсва издадено разрешение за строеж. Макар да определя пристройката като тип "беседка", вещото лице изрично посочва, че пристройката не представлява част от градинското озеленяване, нито от парковата мебел на дворното място. Пристройката е функционално свързана със съществуващата веранда- за да се достигне до нея, е необходимо да се премине през верандата, а предназначението й - за съхранение на дърва, също е аргумент за това, че се касае за допълващо застрояване, а не за градински или парков елемент. В заключението се сочи, че процесния обект не може да се отдели от повърхността компактно, ако не се предприемат допълнителни мерки за укрепване на вътрешния му обем доколкото пристройката има само три ограждащи стени. Отделните елементи могат да се демонтират с минимални щети по дървения материал, но облицовъчната плътна част на стените ще бъде нарушена в по-голяма степен. и Ето защо, дори и и да се приеме, че демонтирането е възможно, обектът да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Ето защо касационната инстанция също не споделя доводите на жалбоподателката. Изградената конструкция не представлява градински и парков елемент - беседка, за който не се изисква инвестиционен проект и разрешение за строеж или преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Касационната инстанция също приема, че с оглед начина на изграждане, размери и предназначение, пристройката не може да бъде квалифицирана нито като градински елемент, нито като преместваем обект. Изграденото по същността си е пристройка, непосредствено долепена до откритата веранда и функционално свързана с него. Тези характеристики сочат на строеж, а не на градински елемент или на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ЗУТ. С оглед периодът на изграждане на пристройката - 2012 г., неприложим се явява института за нейната търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение