Решение № 9450 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2017 г.

Решение № 9450 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юриск. Л. Ж., против решение № 25 от 20.01.2017 г. по адм. д. № 22/2016 г. на Административен съд - Р., с което по жалбата на "Б." ООД, гр. Р. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/5011/20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която е оторизирана сумата от 0 лева за декларирани площи в защитена зона от Натура 2000 от група А - постоянни пасища и е наложена санкция за бъдещ период по Натура 2000 в размер на 45 561,65 лв. и е върната преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със същото решение е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Б." ООД разноски по делото в размер на 1050 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, предвид на това, че е налице противоречие на наведените в него фактически и правни основания. Твърди, че земеделският стопанин е бил информиран за извършването на проверката на място, а представител на дружеството е присъствал на нея и е подписал приложения по делото контролен лист. Излага, че в приложение към контролния лист от проверката на място са описани детайлно декларираните за подпомагане парцели, както и измерената при проверката допустима площ по всяка от схемите. Излага, че във връзка с направеното от "Б." ООД възражение против констатациите на контролния лист от проверката на място е била извършена административна контролна проверка, която е потвърдила коректността на констатираните резултати от експерта на РТИ Р. и съответствието им с акредитираните процедури на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Твърди, че всички доказателства по делото налагат извода за редовно проведено административно производство, при което не е нарушено правото на страната да участва в него, да се запознава с констатациите на проверката на място и да прави възражение и обяснения. Моли, да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Ответникът - "Б." ООД, гр. Р., чрез пълномощник адв. Г. Я., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че съгласно § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 допустима за подпомагане площ по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по СЕПП физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитени зони по Натура 2000. Смята, че в случая релевантен е определеният слой "Постоянно затревени площи", съгласно чл. 16-д от Наредба № 105/2006 г., като за да е допустим парцела за подпомагане по мярка 213 за постоянно пасище е необходимо тази площ да попада във физически блок с начин на трайно ползване за съответното пасище. Счита, че административния орган правилно е констатирал несъответствие с изискванията за подпомагане, свързани със заявени площи, които не се стопанисват или които не отговарят на условията за допустимост /чл. 12, т. 1 от Наредба № 3/2011 г./, а резултата от проверките са отразени в контролните листове и сочат установяване на конкретните основания за недопустимост. Сочи, че в колона 5 от таблицата на процесното писмо е посочена декларираната площ, за което с оглед всеки от парцелите е установено несъответствие, като разликата между деклариране и установена площ е 100 % спрямо установената за подпомагане по Натура 2000 и съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 е изключена за получаване на помощ. Излага също, че в колона 9 от таблицата е отразен общият размер на недопустимата площ за всичките 30 парцела - 296,76 ха и за 1 от тях поради неспазена забрана за премахване на характеристики на ландшафта - 2,57 ха. Смята, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени като се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу уведомителното писмо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 25 от 20.01.2017 г. по адм. д. № 22/2016 г. на Административен съд - Р., по жалбата на "Б." ООД е отменено Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/5011/20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която е оторизирана сумата от 0 лева за декларирани площи в защитена зона от Натура 2000 от група А - постоянни пасища и е наложена санкция за бъдещ период по Натура 2000 в размер на 45 561,65 лв., върната е преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Б." ООД разноски по делото в размер на 1050 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, предвид нарушаване на изискването за излагане на фактическите и правни основания. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да прецени допустимостта на заявените парцели съгласно разпоредбите на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, действала към момента на процесния период. Съдът е приел, че установяването на конкретните причини за недопустимост на площите за подпомагане по мярка 213 е от особена необходимост тъй като месец след приключване на проверката на място е издадена Заповед № РД-46-408/18.11.2014 г. на МЗХ, с която част от парцелите са включени в слоя "Постоянно затревени площи" с начин на трайно ползване "Пасища, мери". Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, поради наличие на пороци, представляващи основанията за отмяна по чл. 146, т. 2-5 от АПК, като е дал указание административният орган да изложи подробни и обосновани мотиви с оглед на правния резултат, който следва да бъде постигнат в съответствие с целта на закона, в които мотиви обсъди основателността на претенциите в заявлението конкретно за всеки имот, респективно да определи процент на наддеклариране и санкционирана площ, ако има такава, по правилата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Обжалваното решение е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че "Б." ООД, гр. Р. е подало заявление от 9.05.2014 г. за кампания 2014 г. регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 496461 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределителното плащане (СПП), Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) както и в приложение за кандидатстване по мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000" и плащания, свързани с директива 2000/60 на ЕС за земеделските земи, общо в размер на 390,86 ха. като всичките тридесет и шест парцела са заявени за подпомагане по СЕПП; четири парцела са заявени за подпомагане по СНДП, а тридесет и един парцела са заявени за подпомагане по Натура 2000 като попадащи в защитена зона BG0002025 - Ломовете. При извършена автоматична проверка по протокол от 9.05.2014 г. - 14:40:15 часа, е установено, че за 29 единици от заявените БЗС е прието "Фермерски блокове без физически блок"; за 14 единици е прието "Площта, заявена по НАТУРА 2000 е заявена с култура различен тип от типа земя", а за 34 единици е прието "Над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП". С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат № 02-180-2600/3532/22.08.2014 г на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", ведно с таблица е уведомено дружеството, че при извършени административни проверки на подаденото от него заявление, е установено, че част от декларираните площи са заявени от повече от един земеделски стопанин, като със същото му е даден срок за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване. В приложената таблица застъпената площ (декларирана от повече от един кандидат) е посочена индивидуално за всеки парцел - общо 2 позиции. С Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/5011/20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е оторизирана сумата от 0 лева за декларирани площи в защитена зона от Натура 2000 от група А - постоянни пасища. В приложена таблица към уведомителното писмо е посочена установена разлика между декларираната площ - 356,05 ха и установената площ след извършени административни проверки и проверки на място на БЗС - 59,29 ха, като процента на наддеклариране е 100 %. Въз основа на това на жалбоподателя е оторизираната за изплащане сума в размер на 0.00 лева и е наложена санкция за бъдещ период по Натура 2000 в размер на 45 561,65 лв. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане "Б." ООД е оспорило уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел първоначална съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, по която са анализирани заявените от земеделския стопанин БЗС - та. С експертизата е установено, съобразно картата на възстановената собственост - какъв начин на трайно ползване е отразен за парцелите, за които резултатите от автоматичните проверки на въведените данни, в частта с която за 14 бр. парцели е прието, че "Площта, заявена по НАТУРА 2000 е заявена с култура различен тип от типа земя". В заключението си вещото лице е описало тези 14 броя БЗС, като е видно, че процесните парцели са с НТП по КВС - "Пасище, мера", а по ЦОФК - "горски територии"; "дворни места"; "храсти и затревени територии". Последната информация съвпада и с представената от ДФ "Земеделие" разпечатка на Регистър "Парцели, заявени с Натура 2000". В СТЕ е посочено, че в периода от 9.05.2014 г. - 20.11.2014 г. не са извършвани действия по промяна на начина на трайно ползване на физическите блокове, като въпросните 14 броя фермерски блока са разположени върху няколко физически блока и макар, че са приели характеристиките по начин на трайно ползване (горски територии, дворни места, храсти и затревени площи и др.) при пресичането на кадастралните имоти с начин на трайно ползване - пасище, мера, с физическите блокове с начин на трайно ползване от СИЗП, в обхвата на Натура 2000, в слой Постоянно затревени площи" са включени всички имоти, които попадат във физически блокове с НТП "Храсти и затревени територии". Съдът е отразил в мотивите си изложените в УП правни основания - колона 4 от таблицата на стр. 2 на уведомителното писмо в която са отразени данните за площта на заявените парцели след извършена от Техническия инспекторат на РА проверка на място съгласно Заповед № 268077. Съдът е посочил, че в обясненията към тази колона административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. - ДФЗ - РА отказва изплащането на финансова помощ за разликата между декларираната площ и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съгласно чл. 12, т. 1 от Наредба № 3/23.02.2011 г. ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Административният съд е приел, че посоченото правно основание не съответства на изложеното фактическо такова, съдържащо се в констатациите от извършената проверка на място, отразени в съставения контролен лист. Съдът е посочил, че съгласно чл. 19 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.), за подпомагане по мярка 213 са допустими постоянни пасища, в които не повече от 25 % от площта на парцела са заети от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи по чл. 15, ал. 1, които са с единична площ под 100 кв. м. Съдът е приел, че липсват доказателства за приложението на тази разпоредба, а вместо това административният орган е определил за недопустими същите площи, които са недопустими по СЕПП, без да отчете различните изисквания за допустимост. Въз основа на извършените установявания и правни изводи съдът е отменил УП и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изложените фактически обстоятелства от административния съд са обективни и въз основа на тях са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, а в производството не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради изводите на съда за противоречие между наведените конкретни фактически и правни основания в процесното писмо. Обективно е установено от съда, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин (§ 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП), се намират в територия на "Натура 2000" и в самото уведомително писмо е посочено, че се отнасят за плащанията по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи". Действително в УП административният орган е посочил в колона 4 и отразил площта на парцелите след извършената проверка на място, но в обстоятелствената част е изложил различни фактически основания от установеното в контролния лист от проверката. Административният орган е следвало да извърши преценка за допустимост на парцелите за подпомагане, които попадат в "Натура 2000", при специални условия, които са допустими според начина на трайно ползване по смисъла на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000. Вместо това ДФЗ -РА е определил за недопустими същите площи, които са недопустими по СЕПП, без да вземе предвид различните изисквания за допустимост. Обосновано съдът е приел, че липсват фактически основания, които да обуславят приложението на чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, каквото е посочено в УП. Административният съд точно е преценил, че посоченото правно основание не съответства на изложеното фактическо такова, съдържащо се в констатациите от извършената проверка на място, отразени в съставения контролен лист. В съответствие с чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В тази връзка в УП е посочено, че се отказва изплащане за разликата между декларираната и установена площ, но са посочени фактически основания, различни от установеното с контролния лист от проверката на място. В процесния случай съобразно разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г., дефинираща "Допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища, която представлява площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, но органът не е съобразил, че такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Този извод се обосновава и от факта, че месец след приключване на проверката на място на земеделския стопанин е издадена Заповед № РД-46-408/18.11.2014 г. на МЗХ, с която част от процесните парцели са включени в слоя "Постоянно затревени площи" с начин на трайно ползване "Пасища, мери". В конкретния случай от данните по делото безспорно е установено, че земеделския стопанин е предприел действия, насочени към привеждане и поддържане на наетата от него земя в добро земеделско и екологично състояние като съобразно въведените за тези парцели ограничения се е обърнал за адекватна помощ от съответните контролни органи, за да пристъпи към почистване на самозалесилите се райони. Преди постановяване на УП са проведени срещи между представители на земеделския стопанин, РИОСВ - Р. и РДГ - Р. във връзка с изясняване на възможностите за извършване на действия по поддържане на пасищата, намиращи се в защитена зона BG0002025 "Ломовете", включително относно допустимостта на сечта. По делото е приложено писмо изх. № 3122/18.11.2014 г. от РИОСВ - Р. до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в което се сочи, че на 22.10.2014 г. е установено извършването на сеч на дървета в поземлен имот № 000030, но това писмо по никакъв начин не е цитирано в оспорения административния акт. Напротив административният орган се е позовал само на извършената проверка на място, която е отразила напълно противоположна констатация за спазване на забраната за премахване на характеристиките на ландшафта (синори, единични и група дървета) при ползването на земеделските земи като такива. Административния орган е следвало да възложи на дирекция "Технически инспекторат" да извърши допълнителна проверка, предвид на това, че начинът на трайно ползване, както и границите на физическите блокове, са от значение за определяне на финансирането по Наредба № 3, както и за размера на "Допустима за подпомагане площ" по § 1, т. 3а от ДР, което е от значение при определяне на процентното отношение на наддекларирана и установена площ по чл. 16 от Регламент 65/2011 г., респ. за размера на отказа за финансиране. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, както и следва да се съобразят изложените в настоящето съдебно решение констатирани несъответствия във връзка с издаване на УП и установяване на наддекларираната площ при приложение на Наредба № 3 и дадените указания по приложението на отделните разпоредби относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ и извършените проверки на място. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение