Решение № 6549 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2025 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Р. Г. С. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Костадинов, за отмяна на решение 8345 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело 3007/2023 г. на Върховен административен съд /ВАС/, шесто отделение, с което е оставено в сила решение 7789 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 6537/2021 г. по описа на Административен съд София град. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Искателят твърди, че е бил лишен от законовата възможност да бъде надлежно представляван от адвокат, въпреки своевременно представената му молба за предоставяне на правна помощ от служебно назначен адвокат при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и своевременно подадена частна жалба срещу неправомерния отказ за предоставянето й, обективиран в протоколно определение на ВАС от 29.05.2023 г. В искането се сочи още, че в нарушение на процесуалните правила тричленният състав на шесто отделение се е произнесъл със съдебно решение преди администрирането и произнасянето по частната жалба срещу определението, с което на искателя е отказана правна помощ. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с посочване на момента, от който следва да започне новото разглеждане. Ответникът Комисия за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Трифонов, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 8345/10.08.2023 г., постановено по адм. дело 3007/2023 г., чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение 7789 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 6537/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Решение РС-3983-21-050/09.06.2021 г. на КПКОНПИ в частта, с която по отношение на жалбоподателката е установен конфликт на интереси за три отделни нарушения на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ и за всяко от трите нарушения е наложена глоба от 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ и е отнето в полза на Столична община нетно дневно възнаграждение в размер на 487.95 лева - за 07.05.2020 г., 22.05.2020 г. и 05.01.2021 г., получено от деянието, породило конфликт на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В хода на касационното производство с молба от 29.05.2023 г. касационната жалбоподателка С. е поискала, на основание чл. 94 и чл. 95 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, предоставяне на правна помощ от служебно назначен адвокат при условията на чл. 23, ал. 2 от ЗПП. По така подадената молба с протоколно определение от 29.05.2023 г. тричленният състав на ВАС, шесто отделение, се е произнесъл отхвърляйки като неоснователно искането за предоставяне на правна помощ и е дал ход по същество. Така постановеното определение, в указания от съда 7-дневен срок, е обжалвано от Р. С. с частна жалба, подадена на 31.05.2023 г. пред петчленен състав на ВАС. В хода на администриране на частната жалбата и преди постановяването на съдебен акт по нея тричленният състав на ВАС, шесто отделение, е постановил решение 8345/10.08.2023 г., постановено по адм. дело 3007/2023 г., чиято отмяна се претендира в настоящото съдебно производство. По подадената частна жалба на Р. С. срещу протоколното определение от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело 3007/2023 г., петчленен състав на ВАС се е произнесъл с определение 5911/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 4136/2024 г., като е оставил в сила протоколното определение, с което е отхвърлено искането на Р. С. за предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която се е позовал искателят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната разпоредба предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай липсват данни при постановяване на атакуваното съдебно решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на чл. 239, т. 5 от АПК. Тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на Р. С. по делото, нито последната е била в невъзможност да участва лично по причини, които не е могла да отстрани. По делото липсват доказателства също така за допуснато нарушение, засягащо процесуалните права на искателя, които той да не е могъл да упражни, респ. не е нарушено правото му на защита, тъй като по същество не е бил лишен от възможността да изразява становища, да представя доказателства и да иска събиране на такива. Както е видно от адм. дело 3007/2023 г. по описа на ВАС, Р. С., в качеството си на касационен жалбоподател, е била редовно призована за проведеното открито съдебно заседание на 29.05.2023 г., като същата преди провеждане на откритото съдебно заседание е правила и искания, по които съдебният състав се е произнасял. Тези факти са безспорни и свидетелстват, че искателят е упражнил надлежно процесуалните си права, т. е. използвал е законовите възможности за участие и защита по делото, поради и което не се установява да е налице някое от отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Наведените от искателя доводи относно лишаването му от законовата възможност да бъде представляван от адвокат, въпреки своевременното направеното искане за предоставяне на правна помощ и подадена частна жалба срещу неправомерния отказ на съда за предостяването й, в конкретния случай не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че тълкуването на цитираната разпоредба, многократно и еднозначно застъпвано в съдебната практика на ВАС, обосновава извод, че трите й хипотези не се отнасят до всички процесуални нарушения, а само до тези нарушения на процесуалните правила от съда, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Действително, в случая се установява, че тричленният състав на ВАС с протоколно определение от 29.05.2023 г. е отхвърлил искането на касационния жалбоподател за предоставяне на правна помощ, като неоснователно по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП, и се е произнесъл по съществото на спора с решение 8345/10.08.2023 г., постановено по адм. дело 3007/2023 г., преди да бъде разгледана от петчленен състав на ВАС подадената от Р. С. частна жалба срещу протоколното определение, с което й е било отказано предоставянето на правна помощ, след като същата с искане от 29.05.2023 г. е заявила, че се отказва от услугите на нейните процесуални представители адв. Мадамджиев и адв. Радуловска. Доколкото обаче с определение 5911/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 4136/2024 г., петчленният състав на ВАС е оставил в сила протоколното определение на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ, то настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че съдът се е произнесъл по съществото на спора преди да влезе в сила постановеното от него определение за отхвърляне на искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, не е основание за отмяна, попадащо в хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид също така, че в случая и не се касае за нарушаване от съда на процесуално правило, гарантиращо личното участие на страната по делото. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При неоснователност на искането за отмяна в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,