Решение № 9026 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2014 г.

Решение № 9026 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. от [населено място], жк О. купел, [жилищен адрес] чрез пълномощник - адвокат К. С. и съдебен адрес: [населено място], [улица] против решение № 7419 от 28.11.2013 г., постановено по адм. д. № 10700/2012 г. на Административен съд София–град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/805 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и е осъдена да заплати на ДФ „Земеделие” разноски по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че са допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на оспорения административен акт, като са посочени само правни, но не и фактически основания за издаването му. Иска от касационния съд да го отмени, да реши спора по същество, като отмени оспорения административен акт и да присъди направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” не се представлява в съдебно заседания. С отговор на касационната жалба и с писмено становище по делото от процесуален представител – юрисконсулт И. оспорва жалбата, като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София – град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 7419 от 28.11.2013 г., постановено по адм. д. № 10700/2012 г. на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/805 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което й е отказано финансово подпомагане по Общо заявление за подпомагане за 2011 г., поради несъответствия с изискванията за подпомагане в заявените БЗС за схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за сума в размер на 2 326.42 лева и са отказани плащания на земеделски стопанин за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за сума в размер на 2 326.42 лева. Административният орган е посочил мотиви за отказа за финансово подпомагане за всяка една мярка и данните са обобщени в таблици. Първоинстанционният съд е установил всички фактически обстоятелства по делото и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, които чрез извършени административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства е установено, че не са поддържани в изискуемото състояние и представляват недопустима за подпомагане площ. Установено е, че няма цели парцели БЗС, които да попадат в слой – недопустими, а само части от заявените, което съставлява 9.85%, което са 3.05 ха от общо заявените от С. по заявление за подпомагане за 2011 г. 30.98 ха. Съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, посочени в чл. 39 - чл. 43 от ЗПЗП, съответно в чл. 8, чл. 9 и чл. 15 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/ за определените като недопустими части от заявените БЗС. От приетото по делото експертно заключение подробно е установено за всеки един от заявените БЗС размерът на недопустимата за подпомагане площ, която напълно съвпада с посочената от административния орган в оспорения акт. Касаторът не представи нови доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Конкретните доводи в тази насока са по-скоро свързани с твърдения за нарушаване на процесуалните правила от административния орган. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. Едва с касационната жалба са посочени основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушаване разпоредби на общностното право, а именно Регламент № 1122/2009 и Регламент № 73/2009. При касационното обжалване, съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При правилно и в пълен обем на установяване от АССГ на фактите и обстоятелствата по спора, съдът не намира за основателни доводите за допуснато нарушаване на цитираните норми. Освен това, съответните правни норми от двата регламента са част от правните основания на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, за да издаде оспорения акт, поради което несвоевременно са наведени доводи за пръв път пред касационната инстанция за нарушаването им. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал поисканата от оспорващия и от административния орган СТЕ експертиза, чието заключение е оспорено от пълномощника на оспорващата в съдебно заседание, но изрично е заявила, че не желае допускането на нова експертиза. Други доказателствени искания от страна на оспорващата и нейния пълномощник за установяване на релевантни обстоятелства не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на Административен съд – София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. На ответника следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение