Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г.

Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от насрещните страни по делото - от ищеца В. С. С., чрез адв. Д. И., и от ответниците В. Н. С. и П. "А. ", чрез адвокатите С. П. и В. П., срещу въззивно решение № 1231/08.02.2016 г., постановено от Софийския градски съд по гр. д. № 7510/2015 г. Касаторът - ищец В. С. обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу В. С. и ПП "А. " за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от изявления на В. С., излъчени в ефира на телевизионна програма "А. ТВ", с медиен доставчик ПП "А. ", в предаването "Кметът на София и СДВР носят вина за нападението на централата на ПП А. по поръчка на ГЕРБ" и излъчената на 03.06.2013 г. Пресконференция на ПП "А. ", съответно за разликата над 6000 лв. до 20 000 лв. и за разликата над 4000 лв. до 15000 лв. В касационната жалбата излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и за необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на заявените искови претенции изцяло със законните последици. Насрещните страни - ответниците В. С. и ПП "А. ", чрез адв. В. П. и адв. С. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и в открито съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на жалбата. В. С. и ПП "А. " обжалват същото въззивно решение в частта, с която солидарно са осъдени да заплатят на В. С. обезщетения за причинените му неимуществени вреди в размер съответно на 6000 лв. и 4000 лв. Ответникът по тази касационна жалба В. С., в отговора към касационната жалба, както и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д. И., взема становище, че не са налице основания за намаляване на определените от по-долната инстанция обезщетения. В открито съдебно заседание страните са приканени от съда да уредят доброволно спора, като им е предложена и възможност за даване на кратък срок за сключване на евентуална спогодба, което те са отказали. Касационното обжалване е допуснато с определение № 958 от 23.12.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, по въпроса какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. В решение по делото "Де Х. и Гайселс срещу Б. " и делото "Хендисайд срещу О. кралство", Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат (в този смисъл и решение по делото "Лингенс срещу А. " на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - напр. решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV г. о. на ВКС). По касационните оплаквания: В. С. е предявил обективно и субективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД срещу В. Н. С. и ПП "А. " с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетения за причинените му неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения на В. С., както следва - в предаването "Кметът на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "А. " по поръчка на ГЕРБ" за сумата от 20 000 лв. и в излъчена на 03.06.2013 г. пресконференция на ПП "А. " - за сумата от 15 000 лв. Предаванията са излъчени по телевизионна програма "А. ТВ" с медиен доставчик ПП "А. ". Съдът е установил, че С. е направил изявления, излъчени на 03.06.2013 г. в две отделни предавания по ТВ "А. ", като ответникът ПП "А. " е медиен доставчик на телевизионната програма. Съдът е установил още, че в предаването "Кметът на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП "А. "" е обсъждан въпросът относно проведени шествия, за които се твърди, че са нерегламентирани, без разрешен маршрут, в района на ПП "А. ". В. С. е заявил, че "В. С., Я. Я., разни други такива измекяри, презервативите на Б. Б., са си позволили да обиждат "А. " и мен, човек, който е направил някои от тях известни и всичко това е направено в нарушение на закона... ГЕРБ ги поръчва тези неща, извършителите са Я. Я., В. С. и разни други лумпенчета и малоумници, които изпълняват платените поръчки на ГЕРБ". В края на предаването В. С. е заявил ".. значи, ако ние не бяхме на О., бяхме в нашата централа и тези хулиганстващи измекяри, лумпени, малоумниците на НФСБ и на РЗС бяха дошли там, щеше да има строшени глави, може би ръце и крака, защото ние си браним централата и няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я. Я. или някой друг измекяр, да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона. И тъй като няма закон, няма държава, явно общината работи поръчково за ГЕРБ, СДВР работи поръчково за ГЕРБ, ние ще вземем нещата в наши ръце, при последващи такива прояви ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. - В. С. и Я. Я., ще се сблъскат с твърдия отпор на "А. "". Във второто предаване е излъчено интервю с В. С., в качеството му на председател на ПП "А. ", като също е обсъден митингът - шествие, достигнал до централата на ПП "А. ". В интервюто С. е заявил: "Всички псевдопатриоти, измекяри и всякакви помияри не са на О., а правят мръсотии точно в този ден. Вчера въпросните измекяри в лицето на Я. Я. и В. С., поръчкови изпълнители на ГЕРБ, на Б. Б., даже бих ги нарекъл двата употребени презерватива на Б. Б., направиха едно мръсно изпълнение срещу партия "А. ", водейки тук 30-40-50 човека пред централата .... По абсолютно незаконен начин... Сега в момента са се прегърнали тези двама измекяри Я. Я. и С. ... Така още малко цитати от близките години, назад от архивите - В. С. и СКАТ са част от доклад за 10 топ мафиотски имота - пише великият разобличител Я. Я.. Янето прави топ класация от топ 10 имотни измамници, олигарси и започва с А. Д. и свършва с кой - с В. С.. Тук годината е коя - 19 юни 2011. Я. Я. разобличава В. С. като топ измамник с имоти и олигарх и пита откъде са имотите, откъде са парите на СКАТ... Както виждаме, значи Я. разобличава В. С. като олигарх, който прикрива доходи, което, между другото, е вярно и, както казах, по този въпрос има няколко сигнала, но те се спират на ниво Районна прокуратура, Окръжна прокуратура, тъй като В. С. е известно, че си плаща рушветчета. В началото на 2009 г. започна една голяма проверка на НАП и аз имах данни, че има установени над 1 500 000 - 3 000 000 лв. укрити доходи от С.. Д. го потвърди в разговор с мен. След което, това приключи. После научих, че изпълнителите от НАП, които са проверявали, са получили в размер на 200 000 лв. подкуп. Това, разбира се, са неформални информации, в момента няма как да ги докажа". В края на интервюто В. С. е заявил: "Това, което аз обаче искам да им кажа на подобни употребени презервативи на Б. Б., лицата В. С. и Я. Я., е ако имат мъжество някакво, да дойдат да ми кажат в лицето, това, което го размахват на плакатчета". Съдът е приел за установено и разказаното от свидетелите Д. Д. Х., И. З. и Х. М., че В. С. се интересувал за ефекта от думите на В. С. сред близкия приятелски кръг, сред колегите, сред членовете на партия НФСБ, сред зрителите на телевизия СКАТ; работниците в телевизия СКАТ са го питали дали има нещо вярно в твърдението за сближаване с ГЕРБ, те знаели, че В. С. и В. С. са били много близки (вторият е и кум на първия), поради което произнесените от С. думи пораждали съмнения; питали има ли вероятност да е било организирано нападение над централата на ПП "А. ". С. се чувствал обиден, най-много от израза "употребяван презерватив на Б. Б. ", било му неприятно, че трябва да влиза в обяснителен режим; поискал от телевизия "А. " право на отговор, но не получил такава възможност. Втората инстанция не е обсъждала въпроса дали ответникът С. е изнесъл неверни фактически твърдения относно организиране на незаконни политически прояви и даване на подкупи на длъжностни лица, защото липсва жалба срещу решението на първостепенния съд в тази част. По тези въпроси първата инстанция е приела, че искът е неоснователен и размерът на обезщетението е определен само за обидните изрази в двете предавания, включени в исковата молба. Въззивният съд посочил в решението си и това, че относно употребения в предаванията израз "малоумници" няма да се произнася дали е обиден или не, защото е извън предмета на делото, очертан с исковата молба. Приел е, че използваните в двете предавания изрази "лумпен" "презерватив", "измекяр", са обидни, излизат извън оценката и коментара, както и, че не е допустимо да се приеме, че са използвани за колорит на речта. Счел е, че същите са причинили негативни преживявания у ответника С. - засегнали са чувството му на чест и достойнство. Приел е и това, че не се установява твърдяното трайно влошаване на общото здравословно състояние на ищеца. Обосновал е извод, че деянията на В. С. са противоправни, виновно извършени, като отговорността му за причинените пряко от това неимуществени вреди, следва да бъде ангажирана по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съдът е посочил, че ПП"А. " също следва да отговаря солидарно с прекия деликвент, на осн. чл. 49 ЗЗД, като доставчик на линейна медийна услуга с наименование "А. ТВ". За да обоснове този си извод е посочил, че предаванията, в които са използвани горните обидни изрази от Волен С., са излъчени в телевизия "А. ", а доставчикът носи отговорност за съдържанието на медийните услуги, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗРТ. Предаванията са репортажи, като служителите в телевизията не са обезпечили изпълнение на задълженията си по чл. 125а, ал. 1, т. 2 ЗРТ; не е дадена възможност на С. да упражни право на отговор по чл. 18, вр. чл. 10, т. 7 ЗРТ, както и да упражни правото си на достъп до съответния архив и на копие от записа, съгласно чл. 14, ал. 3 ЗРТ във връзка с отправеното до него искане. В заключение съдът е постановил, че отговорността на ответниците е солидарна и те следва да заплатят обезщетение на ищеца В. С. в размер общо на 10 000 лв. - 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди от обидните изрази в първото предаване и обезщетение в размер на 4 000 за причинените му неимуществени вреди от обидите във второто предаване. При определяне размера на паричното обезщетение съдът е взел предвид конкретно установените негативни преживявания на ответника, тяхната продължителност и интензивност, разпространението на обидите чрез електронна медия и достигането им до неограничен кръг от хора, конкретните икономически условия в страната през разглеждания период. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна, като обидата по смисъла на гражданския закон не е напълно аналогична на престъпния състав по НК, съставляващ "обида", и доводите в касационната жалба на В. С. във връзка с тълкуването на наказателноправните норми, са неотносими. В съдебната практика по приложението на ЗЗД, също така, няма съмнение, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението и по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност - срв. решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на IV г. о. на ВКС. В посочените от С. и ПП "А. " решения не е прието противното. Въззивният съд не е предположил увреждането на пострадалия - съдът е установил, като е обсъдил конкретно събраните по делото доказателства, че В. С. се е почувствал унизен, с накърнена чест и достойнство от изразните похвати на С.. Правилно въззивният съд е установил противоправност от страна на В. С. в двете предавания по телевизия "Скат" чрез използване спрямо В. С. на изразите "лумпен" "презерватив", "измекяр". Балансът между правото на журналиста и политика С. да поставя въпроси, да информира обществото, да критикува и достойнството и честта на политическия опонент, е нарушен. Използваните изрази съдържат не само негативна оценка на личността и поведението на В. С., но и целенасочено са използвани за накърняване на правата и доброто му име, което не може да се оправдае, предвид конкретните обстоятелства и техния контекст, с обществения интерес и необходимост. В случая обстоятелството, че адресатът В. С. като публична личност следва да понася по - висока степен на обществена критика не изключва правото му на защита, а е от значение за размера на обезщетението. Същевременно качеството на журналист и политик при осъществяване на деликта от В. С., макар и да му дава по-голяма свобода в представянето на идеи и критикуване дейността на друга обществена и политическа личност, също, в случая, не го освобождават от отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а следва да се вземе предвид при приложението на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с трайно установената съдебна практика по чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил и преценил конкретно установените индивидуални обстоятелства, имащи отношение към негативните изживявания на пострадалия от деликта, като е съобразил и конкретно доказания интензитет и продължителност на същите. Отчел е броя и вида на обидните изрази, използвани в двете предавания от ответника С., как те са се отразили върху честта и достойнството на С., включително върху публичния му образ сред колеги, служители, съпартийци и приятели. Няма никакво съмнение, че ищецът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД следва да установи твърдяното от него увреждане. По делото съдът не е признал за доказано твърдението в исковата молба, че противоправното поведение на С. е причинило влошаване на здравословното състояние на С., а наличието на подобна вреда не се презумира; необходимо е тя да бъде установена по делото от ищеца, при това изискването е за пълно главно доказване, което в случая не е сторено. Въззивният съд изобщо не се е произнасял по въпроса за причинено увреждане от изнасяне на неверни фактически твърдения, новини и измислици от ответника С. в двете предавания. По тези въпроси първата инстанция е приела, че искът е неоснователен, като размерът на обезщетението е определен само за обидните изрази в двете предавания, включени в исковата молба. Въззивна жалба срещу първостепенния акт в тази му част няма. Предвид изложеното, касационните доводи на В. С. срещу въззивното решение във връзка с дължимостта и размера на обезщетението за тези вреди, са неотносими и не подлежат на преценка. Правилно въззивният съд е съобразил и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта като база при определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди според правилото на чл. 52 ЗЗД, както и, че тя е еднаква за всички случаи на деликт и не зависи от политическия, от обществения статус или от длъжността на пострадалия. В противоречие с дадения по-горе отговор по чл. 290 ГПК въззивният съд не е отчел в достатъчна степен какво е отражението върху размера на обезщетението на обстоятелството, че деликтът е извършен от лидер на политическа партия, в това му качество и от позицията на журналист, както и, че пострадалият е също лидер на политическа партия и именно в това му качество са засегнати неговата чест и достойнството му. Присъдените обезщетения се явяват завишени като размер с оглед посочените обстоятелства и по-високата степен на поносимост на обществена критика от публичните личности, като не съответстват на обществения критерий за справедливост. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на ответниците са противоправни, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. В процесния случай са използвани три обидни израза, няколко пъти, в телевизионни предавания с национален обхват на излъчване. Те са с ясно негативно за личността на засегнатия съдържание, възприети са от него като позорящи го, но също така и като накърняващи репутацията му на политически лидер поради внушение за ориентиране на политическата формация към поддържане и сближаване с политическа партия ГЕРБ. Репутацията на политическите фигури се гради преди всичко чрез действията им в обществения живот и управлението на държавата. Именно реалното им поведение, в крайна сметка, е определящо за авторитета и поддръжката им в обществото. Обидите, дори и във връзка с политическата им дейност, имат отражение преди всичко в личностен план, а и в случая последващото развитие на обществения живот в страната доведе до политическа коалиция на партията, чийто лидер е В. С., както с политическа партия ГЕРБ, така и с ответника ПП "А. ", чийто лидер е другият ответник В. С.. В заключение, обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост в размер на по 1000 лв. за неимуществените вреди от използваните обидни изрази, предмет на настоящото дело, използвани във всяко от двете предавания. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде касирано в частта, с която исковете са уважени за сумите над 1000 лв. до присъдения размер от 6000 лв. във връзка с първото предаване и над 1000 лв. до присъдения размер от 4000 лв. във връзка с второто предаване, като за разликата исковете бъдат отхвърлени. По разноските: Предвид изхода на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределение на сторените в производството разноски. Ищецът В. С. е направил производството пред трите съдебни инстанции разноски в общ размер 6146 лв. съобразно приложените по делата списъци на разноските, платежни нареждания за внесени държавни такси и депозит за експертиза и договори за правна помощ. Съразмерно с уважения размер на претенциите в негова полза се следва сумата 351,20 лв. Сторените от ответниците по исковете разноски в производството пред трите съдебни инстанции са в общ размер 4622 лв. Съразмерно с отхвърлената част на претенциите в тяхна полза се дължи сумата 4357,89 лв. След компенсация В. С. следва да заплати на ответниците разноски в размер 4006,69 лв. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение