Решение № 1433 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2019 г.

Решение № 1433 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от "КМ Стийл" ЕООД, със седалище гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адвокат М. Евтимов, за отмяна на влязло в сила решение № 5934/18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1283/2019 г. на първо отделение на Върховния административен съд. Твърди се, че е налице основание за отмяна на посоченото решение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, по наведени съображения, че в противоречие с приложимите процесуални правила съдът не е събрал по делото документи, въз основа на които е изготвена, изслушана по него експертиза на вещо лице. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Василева, в срока по чл. 242, ал. 2 АПК депозира мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено срещу влязло в сила решение, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решение № 5934/18.04.2019 г. постановено по адм. дело № 1283/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 482/30.11.2018 г. по адм. дело № 995/2017 г. на Административен съд - Велико Търново и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000417000928-091-001/5.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П – 0400041755714-003-001/18.09.2017 г. и потвърден с решение № 287/20.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който в частта по ЗКПО на дружеството е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2015 г., в размер на 686 601, 79 лв, ведно с лихви в размер на 99 766,47 лв., и относно извършени корекции в СД по ЗДДС за данъчните периоди м. май и м. ноември на 2015 г., по които не са определени допълнителни задължения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяването на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключването на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. Настоящият състав съобрази, че в разглеждания случай, с подаденото искане за отмяна не са твърдени, още по-малко са представени документи за нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Изложени са доводи, относими към съществото на спора пред тричленния съства на ВАС и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при разрешаването му, поради което не се установява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Твърдението, че съдът не е събрал относимите доказателства, по които е работило, назначеното по делото вещо лице, има характера на касационно основание, но не и на основание за отмяна по смисъла на чл. 239 АПК. Както вече е отбелязано по-горе, основанието по чл. 239, т. 1 АПК предвижда правна защита за онази страна по делото, спрямо която е постановено решение, което тя счита за неправилно, поради обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен процес. Новите писмени доказателства, на които страната се позовава, следва да са от съществено значение за делото, но при решаването му в редовните инстанционни производства да не са й били известни или тя да не е имала възможност да се снабди с тях, което в случая не е налице. Вещото лице е изготвило заключението си по представените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател документи, както и тези, намиращи се в кориците на делото, като съдът не е длъжен да възприеме заключението, а го обсъжда с останалите доказателства по делото /съобразно чл. 202 ГПК/. Доводите, изложени в молбата за отмяна са относими към касационното производство, приключило с решението, чиято отмяна са претендира, поради което и не подлежат на ново обсъждане в производството по реда на чл. 237 и сл. от глава Четиринадесета, раздел І АПК. По изложените съображения искането за отмяна, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия