Решение № 11336 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2015 г.

Решение № 11336 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи- (МВР) против Решение № 5467/05.08.2015 г. по адм. дело № 7382/2014 г. на Административния съд- С. град (АССГ), в ЧАСТТА, в която МВР е осъдено да заплати на Е. С. К. сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт- Заповед № К-14653/29.12.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, претърпени за периода от 29. 10. 2012 г. до 01. 10. 2014 г., ведно със законната лихва от 29.10. 2012 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и разноски по делото в размер на 450 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Претендират се и разноски. Наведените касационни основания са допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението- чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно следствена връзка между тях и прекратяване на служебното правоотношение. Намира, че двамата свидетели разпитани по делото имат роднински връзки с лицето и техните показания не е следвало да бъдат кредитирани от съда. Освен това се счита, че твърдяната от ищеца неблагоприятна промяна в психическия статус изисква доказване, чрез медицинска експертиза, поради което изводът за доказаност на претенцията е неправилен и необоснован. Счита се, че при определяне на обезщетението е нарушен чл. 52 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ПЗР ЗОДОВ. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Стоев моли да се уважи касационната жалба, по подробно изложените в нея съображения и се отмени първоинстанционното решение, като се постанови решение, което да отхвърли предявените срещу МВР искове. Претендира разноски, за което се представя списък. О. Е. С. Калоянов, чрез своя процесуален представител адв. С. Д. от САК оспорва жалбата с искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Моли да се остави без уважение касационната жалба, предвид подробно изложените в писмения отговор съображения. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е разгледал и решил спора при спазени съдопроизводствени правила. Правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ - наличието на отменен административен акт по съдебен ред и причинна връзка между отменения административен акт и претендираните неимуществени вреди. Намира за правилно определен размерът на обезвредата, който е адекватен на претърпените вреди. Счита, че решението е правилно и като такова следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 5467/05. 08. 2015 г. по адм. дело № 7382/2014 г. на АССГ, МВР е осъдено да заплати на Е. С. К. сумата от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт- Заповед № К-14653/29.12.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, претърпени за периода от 29. 10. 2012 г. до 01. 10. 2014 г., ведно със законната лихва от 29.10. 2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 450 лева. Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Е. С. К. против МВР в ЧАСТТА над присъдената сума от 4500 лева до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди лева) за периода от 29. 10. 2012 г. до 01. 10. 2014 г., както и законната лихва върху отхвърлената част на исковата претенция, считано от 29.10.2012 г. В тази част на отхвърлителния диспозитив, решението не е обжалвано и съответно е влязло в сила. За да достигне до този резултат решаващият съд се е позовал на Заповед № К-14653/29.12.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка със чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на ищеца Е. С. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР за длъжността "инспектор в група РОПСС" към сектор "ПП" в отдел "ОП" при ОД на МВР гр. В.. Посочва се, че тази заповед е отменена с Решение № 5676/20.04. 2012 г., постановено по адм. дело № 3286/2011 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 13465 от 29. 10. 2012 г., постановено по адм. дело № 8044/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Съдът е кредитирал ангажираните свидетелски показания на Г. И. и на С. К., като логични и непротиворечиви, а също и неопровергани от други доказателства по делото и поради това съставляващи доказателства за изложените от свидетелите факти за състоянието на ищеца през исковия период и в резултат на уволнението му от длъжността, заемана в ОД на МВР В.. Конкретно са посочените претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в депресия, потиснатост, негативни емоции, влошени отношения с колеги и приятели, както и с жената, с която живее на семейни начала. Предвид тези съображения АССГ е намерил, че исковата претенция е доказана по основание, тъй като ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от уволнението му от системата на МВР, признато за незаконно. По отношение на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се претендира от ищеца решаващият съд, е счел, че размерът на обезщетението по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се определи в сума от 4500 лева, като исковата претенция до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли. На следващо място АССГ е приел, че следва да се уважи претенцията на ищеца за заплащането на лихва върху главницата от 4500 лева за обезщетение, считано от 29.10. 2012 г. до окончателното плащане на сумата и да се отхвърли претенцията за изплащане на изтеклата лихва от 29.10. 2012 г. върху отхвърлената част на претенцията от вреди. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно в осъдителната част за присъденото обезщетение от 4500 лева, а подадената срещу него в тази част касационна жалба за неоснователна. В останалата част по отношение на отхвърлителния диспозитив решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Неоснователна е касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда министерството да заплати обезщетение от 4500 лева. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице са и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се депресия, потиснатост, нервен срив, негативни емоции, влошени отношения с приятели, притеснения във връзка с финансови затруднения. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях и прекратяване на служебното правоотношение. Липсата на медицинска документация и експертиза не представлява непълнота в доказателствата, която да обуслови недоказаност на претенцията, както се твърди в касационната жалба. Това е така защото лицето при завеждането на претенцията в исковата молба не сочи конкретно влошено здравословно състояние, а визира- негативни емоционални състояния- тревожност, потиснатост, притеснения, поради влошени междуличностни отношения и др. По делото със свидетелските показания са доказани именно тези негативни преживявания. Действително кръгът на свидетели, ангажирани от ищеца е стеснен до близки лица, но несъмнено същите имат преки впечатления от това как събитията, в процесния период са се отразили върху психичното състояние на Калоянов. Според настоящият съдебен състав- оставането на лицето без работа, съпътстващите финансови проблеми и сериозно влошени отношения с близките категорично носят негативни психични преживявания и силно изразени отрицателни емоционални състояния. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на обезщетението е нарушен закона- чл. 52 от ЗЗД. АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При определянето на размера на обезщетението от съда, следва да се вземат предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето- влошени отношения с приятели, разрив в отношенията с жената, с която живее на семейни начала. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 4500 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Липсата на трайно влошено здравословно състояние следва да се отчете и същото обуславя определянето на размера на обезщетението- значително по- малък от претендираните 10 000 лева, какъвто размер от 4500 лева е приел и АССГ. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи в платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният административен съд- III отделение,