Решение № 2613 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2011 г.

Решение № 2613 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Кленов против решение № 676 от 16.02.2011 г. по адм. дело № 2909/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед рег. № З - 3817/08.04.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, а доказателствата са интерпретирани едностранно и не обосновават правните изводи на съда. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2, сега т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарнонаказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Кленов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР (заповед № з - 2967/15.03.2010 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при дисциплинарнонаказващия орган, а в случая справката, с резултатите от проверката и становището на дисциплинарно-разследващия орган са представени на дисциплинарнонаказващия орган на 23.03.2010 г., т. е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарна санкция е спазен. В съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 17.03.2010 г. и след като на Кленов е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно производство (покана и отбелязване върху справката от 24.03.2010 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 07.03.2010 г. жалбоподателят, полицай III степен, категория Е, полицай ВПА в група "ООР", сектор "ООРП" при 09 РУ - СДВР, без да е на служба, но в служебна униформа и легитимирайки се със служебни документи, управлява микробус, собственост на друго лице (свид. Румен Ванчев), в който са превозвани 9 мастербокса цигари без бандерол. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това. В случая действията на жалбоподателя не са насочени към осъществяване на полицейски правомощия, а към създаване условия за безпрепятствено извършване на правонарушение. Конкретните подбуди на служителя за участие в транспортирането, както и обстоятелството дали предварително е известен за вида на превозваните стоки, не са от значение, тъй като същият обективно, управлявайки автомобила с униформено облекло и легитимирайки се със служебни документи, се опитва да създаде условия за безпроблемно пренасяне на товара. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Кленов, създават основания да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от фактори и подбуди, при които съблюдаването и опазването на правовия ред не е от значение. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението, че не са налице основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като нарушението е извършено извън работно време, е неоснователно. Държавните служители от МВР са длъжни да изпълняват задълженията произтичащи от функциите на ведомството, свързани с опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и оказване помощ на граждани и извън работно време (чл. 176, ал. 2 от ЗМВР), а разпоредбите на Етичния кодекс обвързват поведението на полицейските служители с принципите на професионална и гражданска етика и извън рамките на работното време. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното против него досъдебно наказателно производството за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс е прекратено, също е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо, че деянието не съставлява престъпление. Освен това в случая Кленов е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за установени закононарушения. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения и други доказателства, включително показанията на свид. Ванчев закономерно е преценено, че от страна на Кленов е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните и конкретно на жалбоподателя е предоставена възможност да ангажират доказателства във връзка с направените твърдения. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези представени в хода на делото пред съда. Показанията на свид. Ванчев са обсъдени от съда, като тяхната достоверност е преценена с оглед останалите доказателства по делото, включително с показанията на свидетеля, дадени в хода на образуваното наказателно производство, приобщени към административната преписка съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Ето защо възражението на жалбоподателя, че решението се основава на доказателства, които не са събрани по установения за това ред, е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,