Решение № 13182 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7118/2009 г.

Решение № 13182 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7118/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалбата на Благой Иванов Видин от гр. Пловдив против заповед № К-2367 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - от длъжността полицейски инспектор VI степен към Шесто районно управление на МВР при Областна дирекция на МВР Пловдив, категория Г - II степен поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна тъй като не е подписана от министъра на вътрешните работи, който е посочен като неин автор. Твърди, че чрез издаване на обжалваната заповед по отношение на него се извършват дискриминационни действия поради иницииране от негова страна на административно производство пред Комисията за защита от дискриминация по повод отказа на МВР да бъде изпратен на мироопазваща мисия в Косово. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, на длъжност полицейски инспектор VI степен към Шесто районно управление на МВР при Областна дирекция на МВР Пловдив, категория Г - II степен притежаващ категория "В", заемащ длъжност началник сектор. Служебното му правоотношение с МВР е прекратено от органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. За целта е издадена обжалваната заповед № К-2367 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, като правоотношението на държавния служител е прекратено от датата на връчването й - 15.04.2009 г. Заповедта е издадена въз основа на предложение по чл. 268 от ППЗМВР от директор на ОД на МВР гр. Пловдив, въз основа на справка за осигурителния стаж. От същата се установява, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя е 31 години 6 месеца и 18 дни, от които прослужени като държавен служител в МВР - 23 години и 29 дни. Съдържанието на справката не е оспорено от жалбоподателя и следва да се приеме като верен официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. По искане на жалбоподателя е представено копие от първия екземпляр на обжалваната заповед, носещ подписа на министъра на вътрешните работи, който не е оспорен от жалбоподателя. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от органа по чл. 246 от ЗМВР - министър на вътрешните работи и има съдържанието, предписано от чл. 269 от ППЗМВР. Обстоятелството, че посочения в справката и възприет от органа по назначаването осигурителен стаж, не е оспорен от жалбоподателя, налага извод за наличие на предпоставки по чл. 69, ал. 2 от КСО и на основание за приложение на чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на конкретните материално правни норми - в случая нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Налице са предвидените в чл. 69, ал. 2 от КСО основания за придобиване право на пенсия на служителите в МВР. Спазени са и минимално изискуемите за прилагане на тази правна норма административнопроизводствени правила. Съдът в настоящото производство не може да обсъжда въпроса дали заповедта има дискриминационен характер по отношение на жалбоподателя, с оглед защитата на обществените отношения, регулирани от Закона за защита от дискриминация. Възражението обаче има пряка връзка с установяване на обстоятелството дали чрез издаване на заповедта не се преследва цел, различна от предписаната в закона, т. е. дали органът по назначаването ненарушава забраната за превратно упражняване на власт, представляваща основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 5 от АПК. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целен от ответника резултат, освен посочения в закона такъв - прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Предвид изложеното, жалбата следва да се отхвърли. Предвид липсата на искане за това, в полза на административния орган не следва да се присъждат разноски. Водим от изложеното, Върхове административен съд, трето отделение