Решение № 13812 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2018 г.

Решение № 13812 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция "Координация и административно обслужване" при МВР, чрез процесуален представител, против решение № 4608 от 6.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13985/2017 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 8121 нт-734 от 27.11.2017 г. С посочената заповед на В. Иванова - държавен служител с ранг III-младши, главен експерт в отдел "Защита на класифицираната информация" при дирекция "Координация и административно обслужване" - МВР, за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСЛ, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът В. Иванова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно проведена процедура и несъответно приложен материален закон. Съдът е счел, че органът не е изяснил фактическата обстановка в нейната цялост, което е довело до несъответен на закона извод, приложил е несъответна правна квалификация, а наложеното наказание е необосновано. Решението е правилно. В процесния казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за деяния, изразени в забавено подготвяне и изпращане на компетентния проучващ орган на документите за започване на поредна процедура по проучване за надеждност на служителките от ДКАО Н. Генова /просрочване графика с 87 дни/ и Ю. Христова /просрочване графика с 91 дни/, които деяния според ДНО представляват нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл "Неизпълнение на служебни задължения". Същевременно не се спори по делото, че документите за проучване на Н. Генова са изпратени на ДВС от наказаното лице с експедиционно писмо на 29.08.2017 г., а документите на Ю. Христова с експедиционно писмо на 1.11.2017 г. При тези данни настоящият касационен състав споделя заключението на първостепенния съд за несъответна правна квалификация на деянието. Противно на възприетото от административния орган в оспорения акт Иванова е подготвила и изпратила до компетентния орган необходимите документи за провеждане на процедура по разширено и специално проучване на служителите от организационната единица, т. е. изпълнила е задължението по т. 5. 7 вр. т. 5. 2 от дл. характеристика рег. № 8121 р-2484/2.02.2017 г. макар и несъобразено с визираните срокове по чл. 55, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗКИ. В тази хипотеза е налице забава изпълнението на служебните задължения по см. на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, при което предвид цялостния прочит на оспорения акт, в който ДНО е посочил факта на забавено изпълнение, са налице противоречия в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в частта относно извършеното дисциплинарно нарушение и установените обстоятелства по делото. В случая е наложено и дисциплинарно наказание с правна квалификация несъответна на фактите по делото, което води до незаконосъобразност на административния акт като издаден в нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Поради това като е достигнал до извод за наличие на основания за отмяна на административния акт, АССГ е постановил решение в съответствие със закона. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Посоченото в т. 5. 10 от дл. характеристика на Иванова задължение за съблюдаване сроковете по чл. 55 ЗЗКИ следва да се разглежда в контекст на останалото съдържание от цитираната разпоредба, визираща четири други конкретни задължения, а именно да събира, обработва, актуализира и съхранява информация за разрешения и сертификати за достъп до класифицирана информация. Както се отбеляза по-горе задължение за наказаното лице да подготвя и изпраща до компетентния орган необходимите документи за провеждане на процедура по разширено и специално проучване на служителите от организационната единица е вменено в т. 5. 7 от дл. характеристика, изпълнението на което задължение в случая е забавено от служителката. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на В. Иванова следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 1.10.2018 г. за правна защита и съдействие с адвокат Д. Люнчева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение