Решение № 5066 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2012 г.

Решение № 5066 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Триада Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, против решение № 1551/02.07.2012 г. по адм. д. № 624/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 241102771 от 01.11.2011 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с Решение № 109 от 02.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", понастоящем преименувана в "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, за начислен допълнително ДДС в размер на 21 666, 67 лв. и прилежащи лихви по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 01.2010 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изписването на актива - автомобил "БМВ X 5", е настъпило във връзка с кражба, която същият счита, че е "непреодолима" за него сила, като съдът и административният орган неправилно са приложили тълкуването на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон и чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява лично от управителя Йордан Йорданов и от упълномощеният адв. Младенов, който поддържа касационната жалба и представя писмени бележки с развити съображения по същество. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", понастоящем преименувана в "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно обосновано и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е бил РА, с който на "Триада Груп" ЕООД за данъчен период месец януари 2010 г. е доначислен ДДС в размер на 21 666, 67 лв. и прилежащи лихви по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за отписан актив - автомобил. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е обосновал изводи за това, че кражбата на МПС не е непреодолима сила по смисъла на закона - чл. 80, ал. 2 ЗДДС, за да се ползва изключението за неначисляване на ДДС в размера на ползвания данъчен кредит при придобиване на автомобила. С тези мотиви е приел РА за допълнително начисления ДДС за периода на отписване на актива, за законосъобразен. Решението е правилно. Фактите по делото са безспорно установени. През м. 01.2010 г. "Триада Груп" ЕООД е изписало от сметка 205 "Транспортни средства" ДМА на стойност 108 333, 33 лв., представляващ товарен автомобил марка "БМВ X 5", закупен като нов през 2008 г. с фактура № 208/05.03.2008 г. на стойност 108 333, 33 лв. и ДДС 21 666, 67 лв., при упражнено право на данъчен кредит. Извършена е кражба на процесния автомобил, за което е образувано производство срещу неизвестен извършител. От ЗАД "Алианц България" на дружеството е изплатено обезщетение. При така констатираните обстоятелства, органът по приходите е приел, че е налице основание за начисляване на ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС изисква, когато "регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит". Предвидено е изключение за неприложимост, визирано в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС не се прилага когато е установено, че липсите се дължат от непреодолима сила, от аварии или катастрофи, или липси, произтичащи от промяна на физикохимичните свойства в нормални размери. Правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт са обосновани и съответстващи на приложимите норми по ЗДДС. Правилно е прието, че кражбата на автомобила не може да се определи за непреодолима сила, каквото е изискването на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Кражбата е инкриминирано деяние, изразяваща се в трайно присвояване на чуждо имущество. Съгласно установената съдебна практика за целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията "липси". Предвид на това е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни активи, с изключение на произтичащите от "непреодолима сила". Конкретният случай не е в хипотезата на предвиденото в закона изключение, тъй като в българското търговско и данъчно законодателство кражбата не се третира като "непреодолима сила". Изложеното налага краен извод, че начисления с ревизионния акт ДДС в данъчен период месец 01.2010 г. до размера на ползвания данъчен кредит при придобиване на автомобила, е в съответствие с материалния закон - приложимата разпоредба на чл. 79, ал. 3, във връзка с ал. 4 от ЗДДС. В същия смисъл е постановено Решение № 7144 от 28.06.2006 г. по адм. д. № 11152/2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение, което настоящия състав възприема. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,