Решение № 1821 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2011 г.

ВАСV отделение07.02.2012 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/04.02.2011 г. постановено по а. д. № 2039/2010 г. на Административен съд, Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1821 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Станислав Димитров Петков от гр. Бургас, против решение № 126/04.02.2011 г. по а. д. № 2039/2010 г. на Административен съд, Бургас (АСБ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСБ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петков против заповед рег. № 293/14.18.2010 г. на старши полицай в Първо районно управление на полицията Бургас (РУП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Бургас (ОДМВР), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Петков го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно и необосновано. АСБ не е съобразил, че принудителната административна мярка е приложена, без да са осъществени посочените в закона основания за това и без да е мотивирана. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено следното: Доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон е неоснователен. Решението на АСБ е правилно. Обосновано съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР полицейски орган, при спазване установената в чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Обосновано е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Член 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая било установено, че на 14.08.2010 г., след сигнал в ОДЧ на Първо РПУ, Бургас за взломна кражба в жилищен имот, получен около 1.30 часа, дежурните полицейска автопатрули започнали проверка в района. В около 2.50 часа, полицейските служители забелязали и проверили автомобил "Фиат Брава", рег. № В 3130 РВ, паркиран в близост до местопрестъплението. В колата бил жалбоподателят с още две други лица с криминални прояви. При проверката полицаите намерили под предната седалка на автомобила ръкавици, а в багажника инструменти. За изясняване на случая жалбоподателят бил отведен в Първо РУП - Бургас и със заповедта, предмет на оспорване, бил задържан за 24 часа за провеждане на допълнителни мероприятия по разследването. Освободен бил в 13,30 часа същия ден. При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - безспорно установеното дава основание да се предположи, че жалбоподателят може да е имал участие в извършеното престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и по тези съображения е отхвърлил жалбата против административния акт, съдът е постановил решение, което кореспондира със закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд се обоснова от събраните по делото доказателства. Събраните по делото доказателства обосновават заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

1