Решение № 11597 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14540/2014 г.

Решение № 11597 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14540/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тауриз Абдула Мохамед - гражданка на Ирак, срещу Решение № 5848 от 6.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6532/2014 г. по описа на Административния съд София-град. Касаторката релевира доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му е в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства и иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/, чрез процесуалния си представител - юрк. Славова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тауриз Абдула Мохамед срещу Решение № 3314 от 30.04.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците /ЗУБ/ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. При проведените интервюта на жалбоподателката в ДАБ, същата нееднократно е посочила, че не е преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Страхът от преследване в Ирак, на който се позовава чужденката, е поради конфликт на съпруга и с роднините и, което е наложило преместването им в Сирия. Самата тя не е получавала заплахи. Касаторката и съпругът й, който също е поискал закрила са напуснали Сирия поради лоши условия за живот там, а след това са напуснали и Турция, където той не е успял да си намери работа. Последващото нелегално преминаване в България е било с цел да се насочат към Германия и да се установят там, което сочи единствено на поведение свързано в търсене на икономически по-добър живот в Европейския съюз. Икономическото и финансово положение на страната по произход и това на съпруга, както и посочените семейни конфликти не са основание за предоставяне на статут на бежанец. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл е основателен изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденката. Правилно е прието също, че не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката, е била принудена да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи изцяло на битови, семейни причини. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, дадено, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо нея, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От представената по делото справка № 01-9847 от 25.09.2015 г. относно Република Ирак, и по-конкретно по въпросите за автономната област Иракски Кюрдистан, от където идва касаторката, се установява, че не е налице насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт или чуждестранно нахлуване (окупиране). Напротив, предприети са мерки от правителството на Ирак за подобряване на сигурността в страната, при възникване на ограничени инциденти, които на са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Следва да бъде отбелязано и това, че лицето не твърди, да принадлежи към някоя социална или религиозна група, която е обект на преследване от радикални групировки или от силите за сигурност, нито е арестувана и измъчвана, като не е имала проблеми с властите. Наред с преценката на държавата по произход се преценяват и фактите, свързани с личното положение на касаторката. Тауриз Абдула Мохамед не е получавала лични заплахи срещу живота и личността си, като твърденията, че съпруга й е имал проблеми със семейството й са извън приложното поле на ЗУБ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от кандидата причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, съответно решението на зам. председателя на ДАБ, за законосъобразно, при което не е допуснал твърдените от касаторката нарушения. По изложените съображения решението на Административния съд София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,