Решение № 11278 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12626/2014 г.
ВАСI отделение28.10.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1919/25.07.2014 г. по адм. д. № 1077/2014 г. на Варненския административен съд. ОСЪЖДА АМ - Митница Варна - МП "Варна Запад" да заплати на "Селена България" ЕООД 1500 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11278 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12626/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митнически пункт "Варна Запад" моли да бъде отменено решение № 1919/25.07.2014 г. по адм. д. № 1077/2014 г. на Варненския административен съд, с която е отменено решение № С-47-726-1/18-12-2013 г. на началника на МП "Варна Запад" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на митническия пункт да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Селена България" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № С-47-726-1/18-12-2013 г. на началника на МП "Варна Запад" по ЕАД № 11BG002002Н0060330/25.07.2011 г. като е извършена корекция в графи 33, 34 и 47 относно тарифен код, държавата на произход на стоката и изчисляване на вземанията, като са установени за внасяне антидъмпингово мито 24 661,45 лв. и ДДС 4932,29 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и съобразен с приложимите регламенти извод за недължимост на антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Съдът е описал механизма на налагане на антидъмпингови мита по Регламент № 1225/2009 от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, който включва искане от производители, издаване на регламент за започване на разследване, с който се налага временно антидъмпингово мито върху мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР /Регламент (ЕС) № 138/2011 на Комисията от 16.02.2011 г./, издаване на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито след проведеното разследване /Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011/ за окончателно събиране на временното мито. В случая по ЕАД № 11BG002002Н0060330/25.07.2011 г. е декларирано допускане за свободно обращение и крайно потребление на стъклофибърна мрежа 5*5 мм, с тегло 145 гр./кв. м., в контейнер № GESU4070680, с получател "Селена България" ЕООД и изпращач "Амейзинг форчън индастриал Ко" ООД от Тайпе, Тайван. Деклариран е произход на стоката - Тайван. След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм от Тайван /от 748 000 кв. м. през 2009 г. на 14 390 000 кв. м. според т. 24 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход от Тайван и Тайланд, или не и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 437/2012 г. на Комисията от 23 май 2012 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Тайван и Тайланд, независимо дали е деклариран с произход от Тайван и Тайланд или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Регламентът влиза в сила на 25.05.2012 г. С него е въведен регистрационен режим за 9 месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Тайван и Тайланд. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход от тези страни. Регламентът влиза в сила на 17.01.2013 г. като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. с произход от КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 /кодове по ТАРИК 7019510012 и 7019590013/, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход от тези страни. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Тайван и Тайланд мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от тези страни. Извършена е последваща проверка по чл. 78 МК въз основа на финален доклад на ОЛАФ, констатирано е, че сертификатът за произход е получен незаконно, тъй като стоките не са произведени в Тайван, доставени са от КНР в Тайван, където не са преработвани, а само са претоварени и са внесени в ЕС със невярно посочен произход. Съдът е обсъдил доводите на страните и правилно е приел, че дружеството не дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011, който е приложим за мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. Неоснователен е доводът на касатора, че установеният произход на стоката от КНР, претоварена в Тайван, е основание за приложение на този Регламент. За вноса на стоките от същия вид, претоварени в Тайван и внесени от Тайван са приети цитираните по-горе Регламент № 437/2012 г. на Комисията за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, с който е разширен обхватът на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от същия вид, изпращани от Тайван и Тайланд. Наличието на специална уредба за претоварените стоки в Тайван, изключва приложението на първия антидъмпингов Регламент. Правилен е изводът на съда, че вносът е извършен преди въвеждане на регистрационния режим на 25.05.2012 г. с Регламент № 437/2012 за вноса на стоките от Тайван и Тайланд и за него не намира приложение Регламент № 791/2011, поради което дружеството не дължи антидъмпингово мито по процесния ЕАД. Съдът е обсъдил подробно и прецизно доказателствената стойност на доклада на ОЛАФ по чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и обосновано е приел, че докладът съставлява годно доказателства за извършеното разследване и направените констатации. Правилен е изводът на съда, че не е доказан произход на стоките от Тайван, след като е установено, че са доставени в Тайван от КНР, не са преработвани в Тайван, поради което нямат произход от Тайван. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно за 1500 лв. предвид представените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,