Решение № 8096 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2017 г.

ВАСV отделение30.05.2019 г.докладчик Галина Карагьозова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд – С. З. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8096 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община С. З., против решение № 265 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд – С. З., с което отменено негово решение № 10–23-22 от 14.06.2017 г., в което е обективиран отказ за достъп до обществена информация по заявление рег. № 10-21-22/30.05.2017 г., подадено от Сдружение "Център за независим живот", чрез изпълнителния му директор и е върнато делото като преписка за ново произнасяне от административния орган, с оглед указанията в мотивите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че поисканата с процесното заявление информация е налична такава, а не се създава по повод на искането. Иска се отмяна на решението по посочените съображения и присъждане на разноски по делото. Ответникът – Сдружение "Център за независим живот", със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Е. Й." № ..., представлявано от председателя на Управителния съвет К. П., чрез пълномощника адв. П. П., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. С постановеното решение правилно е приложен материалния закон и изводите на съда са обосновани. Правилно е прието, че исканата информация не представлява новосъздадена такава. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – С. З. е образувано по жалба, подадена от Сдружение "Център за независим живот" против изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по негово заявление рег. № 10-21-22/30.05.2017 г., обективиран в решение № 10-23-22 от 14.06.2017 г. на кмета на община С. З. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите. Безспорно е установено, че жалбоподателят е подал заявление с цитирания номер и дата, в което е поискал да му бъде предоставена информация за всяка година поотделно – 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – колко програми по реда на чл. 169, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са изготвени и внесени от кмета на община С. З. за одобрение в общинския съвет на община С. З. Информацията за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е в съответствие със старата редакция на ЗУТ – чл. 169, ал. 6 (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) във връзка с изменената ал. 2 (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) от ЗУТ. Информацията за 2015 г. и 2016 г. е във връзка с актуалния чл. 169, ал. 6 (ДВ, бр. 101 от 2015 г.) от ЗУТ. Заявено е, че се иска да се получи информацията като копия, предоставени по електронен път на електронен адрес cil@cil. bg. По подаденото заявление кметът на общината е издал решение № 10-23-22 от 14.06.2017 г., обективиращо изричен отказ за предоставяне на достъп до исканата информация по заявлението. В процесното заявление е приел, че исканата информация не е създадена във вида, в който е поискана от заявителя. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като исканата информация касаеща колко на брой са програмите изготвени и внесени от кмета на община С. З. за одобрение в общински съвет С. З. по реда на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ за всяка година поотделно – 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., е информация по смисъла на легалната дефиниция за обществена информация по чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Обществена информация е всяка информация, в смисъл на знание, сведение, свързана с обществения живот в страната, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнения за дейността на задължения субект. Дейността за ежегодно разработване на програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждане на средства за тяхното реализиране е част от обществения живот и е свързана с дейността на задължения субект. Съдът е приел, че не е налице искане за създаването на качествено нов по съдържание документ, а само систематизиране на вече съществуваща информация. По тези съображения съдът е постановил отмяна на изричния отказ за предоставяне на исканата информация и е върнал преписката за ново произнасяне от органа, с оглед мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно и обосновано съдът е приел, че информацията за броя на програмите изготвени и внесени от кмета на община С. З. за одобрение в общински съвет С. З. по реда на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ за всяка година поотделно – 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е създадена в кръга на компетентност на кмета на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ органите на изпълнителната власт ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране, а Министерският съвет и общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението. Следователно, както аргументирано е приел съдът, информацията за броя на програмите изготвени и внесени от кмета на община С. З. за одобрение в общински съвет С. З. по реда на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ за всяка година поотделно – от 2011 до 2016 г. включително, е създадена и съхранявана от кмета на община С. З. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че исканата от заявителя информация има качеството на обществена - служебна информация, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно и възражението на задължения субект, релевирано повторно в касационната жалба, че няма задължение да предостави поисканата от заявителя информация, доколкото същата не е създадена и съхранявана от кмета на община С. З. във вида, поискан от заявителя. Обобщаването и систематизирането на данни относно броя на програмите, изготвени и внесени от кмета на община С. З. за одобрение в общински съвет С. З. по реда на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ за конкретно посочен период от време не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация, поради което следва да се сподели изводът на съда за неоснователност на този довод на жалбоподателя. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с липсата на задължение за органа да систематизира информацията и да я предостави по начина, поискан от сдружението, са насочени към съществото на спорния предмет, като същите са обсъждани от решаващия съд и мотивирано за приети за неоснователни. Възраженията в касационната жалба по същество повтарят доводите на ответника, развити и пред първата инстанция, които подробно са обсъдени от съда и правилно са отхвърлени. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, съдът правилно е изяснил фактите, изводите му са подкрепени от доказателствата по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация не следва да бъде уважено, тъй като липсват доказателства за заплатен за настоящата инстанция адвокатски хонорар. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2