Решение № 7509 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2009 г.

Решение № 7509 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Маргарита Друрова от гр. Берковица срещу решение от 11.12.2008 г., постановено по адм. д. № 551/2008 г. по описа на Административен съд -Монтана. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № ДК-02-М-48/27.08.2008 г. на началник сектор "СК" при РДНСК-Монтана. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид установения от вещото лице вид на процесната ограда, която съставлява ремонт на съществуваща подпорна стена. Ответникът Арнаудски не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът началник на РДНСК-Монтана, чрез процесуалният си представител излага становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-М-48/27.08.2008 г. на началник сектор "СК" при РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "бетонова ограда", реализирана на границата между УПИ ХIII-194 и УПИ ХI-192, кв. 19 по плана на гр. Берковица от Маргарита Джурова без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административната процедура и липсата на строителни книжа е установена по безспорен начин. Обсъдена е приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, вкл. и даденото конкретно описание на процесния незаконен строеж и е прието, че не се касае за новоизградена ограда, а за реконструкция на съществуваща подпорна стена от речни камъни и ограда с колове и мрежа. В тази връзка е квалифициран процесния строеж като такъв по т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ - реконструкция и тъй като е извършен през 2008 г., макар и съответстващ на техническите правила и норми по ЗУТ е възприет като незаконен по чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ - без строителни книжа. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. От приложените по административната преписка документи се установява, че производството пред РДНСК-Монтана е започнало по сигнал на настоящия ответник Арнаудски, който не разполага с вещни права по отношение на УПИ ХIII-194 и УПИ ХI-192, на чиято вътрешна граница е ситуирана процесната ограда. Предвид това и вида на производството, същият не е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна в процеса. Съгласно чл. 221 и 222 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е орган за административен контрол по устройство на територията с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Органите на ДНСК, респ. РДНСК при делегирани правомощия, какъвто е настоящия случай, действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. В случай, че ДНСК е сезирана с искане от трето лица, то не се следва произнасяне по същото, т. е. не е налице законово изискване за издаване на индивидуален административен акт, поради което подалия сигнала няма качеството на заинтересована страна. Изложеното обаче не съставлява съществено процесуално нарушение и не води до отмяна на решението на това основание. От приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза се установяват обстоятелства, различни от залегналите в Констативен акт № 12/21.07.2008 г., на основание на който е издадена процесната заповед. Експертизата е установила, че визираната в заповедта "бетонова ограда" съставлява укрепване на съществуваща между УПИ ХIII-194 и УПИ ХI-192 подпорна стена от обли речни камъни, с излят бетон и за спиране придвижването на почвите, с оглед голямата денивелация на терена - около 9/10 л. м. Върху подпорната стена е възстановена оградата от метални колове и мрежа, които са "стари" - на около 10/15 години. Оградата, ведно с подпорната стена са в унисон с изискванията на чл. 48 от ЗУТ, с подробно описани от вещото лице параметри, и е допустима по правилата и нормите на ЗУТ, вкл. и по местонахождение. Тези констатации съответстват на приложената по преписката и по делото документация - констативен протокол от 02.06.2008 г. на Общ. А-Берковица, Декларация от 05.03.2008 г. на собствениците на между УПИ ХIII-194 и УПИ ХI-192, нотариално заверена на 17.07.2008 г. и Протоколи за трасиране от. 23.01.2008 г. и 03.03.2008 г. Предвид тази безспорно установена фактическа обстановка се налага извода за приложимост на хипотезата по т. 4, ал. 1, чл. 151 ЗУТ (текущ ремонт), при която не се изисква разрешение за строеж. Следователно не е налице строеж, респ. основан ремонт или реконструкция по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, за който да е изискуемо издаване на строителни книжа, поради което същият не подлежи на премахване по чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и процесната заповед се явява незаконосъобразна. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с фактическата обстановка по делото и материалния закон и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което се отмени заповед № ДК-02-М-48/27.08.2008 г. на началник сектор "СК" при РДНСК-Монтана. Разноски от касаторката не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение