Решение № 4011 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 893/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 2056 от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. 158/2023 г. Административен съд - Перник, Ill-ти състав, е отменил по жалба на Пламекс Груп ЕООД, ЕИК 204529825, със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], PA Р - 22002222000760 - 091 - 001/09.01.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 387/29.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 14 426,40лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт А. Данаилова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Перник е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество Пламекс Груп ЕООД, ЕИК 204529825, със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя Д. З. Н., чрез процесуалния му представител ЕАД Желязков , представляван от адв.Д. Желязков, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд - Перник е отменил по жалба на Пламекс Груп ЕООД, ЕИК 204529825, със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], PA Р - 22002222000760 - 091 - 001/09.01.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 387/29.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София, с който са установени допълнително задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 2017г. до 2020г., както и не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 2 289,33лв. за данъчни периоди м.10/2017г. и м.08/2018г. по фактури издадени от САД ТРЕЙД ЕООД И ТРАЙКОНИ СТРОЙ ЕООД и лихви за забава в размер на 1 074,76лв. Решаващият съд е описал фактическа обстановка по провеждане на ревизията, това че същата е повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, констатациите на органите по приходите, в това число издадените ЗВР , ЗИЗВР,

съставения ревизионен доклад и ревизионен акт. На стр.4 и сл. от решението съдът е възпроизвел извършените действия в хода на ревизията, в това число извършваната от ревизираното лице стопанска дейност, връчените искания за представяне на доказателства, извършените насрещни проверки, направените констатации по ЗДДС и по ЗКПО, проведеното оспорване по административен ред. На стр.10 - 11 от решението административният съд е възпроизвел заключението на вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза във връзка с положените квалифицирани електронни подписи, представените Указания на изпълнителния директор на НАП относно работата с информационните системи в НАП, както и изисканите от Информационно обслужване АД заповеди на зам.директор на ТД на НАП София за издаване на квалифицирани електронни подписи на служители на дирекцията. На стр.12 от решението е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза /л.347 от първоинстанционното дело/, а на стр.13 заключението на назначената комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза. След това съдът е пристъпил към излагане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, притежава необходимите реквизити и не са допуснато нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до нищожност на акта. На отделен ред на стр.15 - 16 от решението са изложени мотиви относно изводите на съда, че ревизионният акт и другите документи по провеждане на ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи, като възраженията на задълженото лице за пороци на формата на акта се явяват неоснователни.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.17 и сл. от решението.

Систематизирани за целите на настоящето изложени /предвид обема на същите/, те биха могли да бъдат сведени до следното:

По отношение на определените допълнителни задължения за данък по ЗКПО.

1. По напред в решението е посочено, че в резултат на събраните в хода на ревизията доказателства е изградена констатация, че нито едно от дружествата-доставчици не е ангажирало счетоводни регистри, трудови или граждански договори,

командировъчни, пътни листа за превоз на работниците до по- отдалечените обекти и др., като с оглед констатираната липса на материална, технологична и кадрова обезпеченост у доставчиците, е прието, че липсват доставки по всички издадени от посочените по- горе лица фактури, като е посочено, че за отчетените разходи не са изпълнени изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10. ал. 1 от ЗКПО и финансовия резултат на задълженото лице за посочените периоди следва да бъде преобразуван на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. 2. Възпроизведени са нормите са нормите на чл.10,ал.1 ЗКПО и чл26,т.2 от същия закон относно документалната обоснованост на разходите. 3. Първоинстанционният съд е приел, че издадените фактури от посочените доставчици отразяват вярно посочените в тях стопански операции , доколкото същите са реално осъществени , поради което незаконосъобразно не са били признати за данъчни цели от ревизиращите органи. В тази насока са изложени следните аргументи: 1.Всички съпътстващи стопанските операции доказателствени средства са в информационно единство. От заключението на счетоводната СТЕ и комплексната СТЕ се установи, че процесиите услуги действително са актувани в последващи доставки. Реалността на декларираните продажби не е оспорена. 2. Посочено е, по делото и в ревизионното производство - Приложение 4/ са представени договори на Пламекс груп ЕООД, сключени с контрагенти за изпълнение на СМР, по които дружеството е изпълнител или подизпълнител, като всичките 20 доставчици съответно са били използвани да изпълняват различни по вид СМР на обектите хотел Родина , Лифт Симеоново, овцеферма [населено място], хале Симеон 73, хале Габика. 3. На стр. 18 и следващите от решението са описани кой от доставчиците на кои обекти е работил, какви фактури е издал, обема на извършените СМР/доставки. 4. Посочено е, че в съответствие с изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗДДС всички гореописани фактури на всички доставчици съдържат ясно и подробно описание на предмета на доставка, с количество, единични цени и стойност, обекта на който са извършени. Към всяка от приложените фактури е представен фискален бон за извършено плащане в брой, както и Протоколи акт образец 19 или приемо-предавателни протоколи за установяване завършването и разплащане на натурални видове и строително- монтажни работи със същите дати на издаване на фактурите, както и посочен обект, /папка Приложение 3/. Единствено по фактура 830/03.08.2018г.г. с издател Трайкони

строй ЕООД няма приемо-предавателен протокол, но от този факт не следва извод, че доставките не са изпълнени и предадени от доставчика на ревизираното дружество. Посочената фактура е за монтаж на улук, перваз и водостоци на обекта. За да възникнат права и задължения за страните е достатъчно, че страните са постигнали устно споразумение относно вида на работата, срока и размера на възнаграждението. Нормата на чл. 293 от ТЗ, а и практиката е наложила при търговски сделки договори да не се съставят, а да се изготвят фактури за реалното извършване на сделките. В посочената фактура няма препращане към договор или протокол, поради което констатираната при ревизията липса на приемо-предавателен протокол, не може да обоснове извод за липса на доставка. В съответствие с изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗДДС издадената фактура съдържат подробно и ясно посочване на вида на услугите, конкретното количество, единична цена, което доказва тяхното предаване и получаване. 5. Акцентирано е още, че фактурите и протоколите по време и предмет на СМР съвпадат с поетите ангажименти от задълженото лице за изпълнение на СМР по обектите на контрагентите му. Посочено е, че основните СМР, които са извършвани на всички обекти са кофражи, армировки и бетониране, а друга част от СМР са за довършителни работи. Изложени са доводи, че комплексната СТЕ установява, чрез анализ на отчетените СМР и разходните норми в строителството, че необходимостта от по-голям работници от този назначен в дружеството изключва възможността дружеството да е извършило всички дейности със собствен трудов ресурс и обяснява наемането на подизпълнители за различни дейности, за които дружеството има недостиг /кофражисти и араматуристи/ или няма специализирани работници за изпълнените довършителни работи / фаянсаджии, бояджии, монтажници метални конструкции, изпълнители на ОВК инсталации/. 6. На отделен ред са изложени мотиви относно релевантни факт за плащане по доставките, като с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по всички фактури е извършено разплащане. 7. Изграден е извод, че посочените доказателства безспорно настоящата инстанция приема че са налице реално извършени СМР, посочени като обект на процесиите фактури, сраните са в облигационни отношения, финализирани именно със завършване на процесиите строително- монтажни услуги. 8. На стр.23 от решението първоинстанционният съд е направил коментар на констатациите на органа по приходите, поради които е прието, че въпросните фактури не отразяват реално извършени стопански операции и доставки. Посочено е, че същите се основават единствено на анализ на профила на доставчика и декларираните от него данни, според наличните в информационната система на НАП и Софтуер за управление на приходите /СУП/, като в потвърдителното решение на диектора на Д ОДОП е посочено, че от ревизираното лице са представени документи по всички процесии доставки - фактури, приемо предавателни протоколи, протоколи обр. 19 за удостоверяване на завършени СМР, подлежащи на плащане, фискални бонове, счетоводни регистри, както и договори и фактури за последващи доставки към основните му клиенти. Съдът е приел, че релевирайки доводи за липса на кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците, неангажиране на доказателства от част от доставчиците, приходната администрация неоснователно е разширила кръга на необходимите предпоставки за документална обоснованост на разходите, както и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, което влиза в противоречие с установената съдебна практика и решенията на Съда на Европейския съюз. Анализ в тази насока е извършен на стр. 24 - 25 от решението, като е прието, че в настоящия случай приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделките са част от измама. 9. На стр.26 от решението са изложени мотиви относно единствената фактура с предмет стоки, издадена от Кейвънсбак ЕООД, по която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Посочено е, че по нея предмет на доставка са 35 комплекта ватирано яке и ватиран полугащеризон: 28 ватирани работни панталони: 28 блузи и суичъри с дълъг ръкав, 35 шапки, 35 ватирани елеци: 25 ватирани работни якета/, като към фактурата са приложени приемо-предавателен протокол за приемане на стоката и касов бон за извършено разплащане./л. 664, Приложение 3/. Изложени са мотиви, че фактурата отговаря на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и съдържа количеството и вида на стоките, вкл. единичната им стойност, представеният приемо-предавателен протокол, ведно с процесната фактура в достатъчна степен индивидуализират вида на предоставените стоки, видът на стоките кореспондира с основната дейност на ревизираното лице - строителство на жилищни и нежилищни сгради. Изложени са аргументите отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесиите фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.

Направен е краен извод, че с оглед на събраните по делото писмени доказателства, както и изложените по-горе мотиви по отношение на доставките в настоящото производство се доказва реалното осъществяване на услугите по процесиите фактури, по които получател е ревизираното дружество, а с това и правилното отчитане на разходите в дейността на дружеството за ревизирания период, поради което ревизионният акт следва да бъде отменен изцяло в частта за установените задължения по ЗКПО, както и по отношение на определените задължения по ДДС за фактурата от Трайкони строй ЕООД.

По отношение на задълженията по ЗДДС.

На стр.26 - 27 от решението са изложени мотиви по отношение на частта от ревизионния акт, с която е отказано право на данъчен кредит по фактурата за авансово плащане, издадена от САД ТРЕЙД ЕООД /фактура 169/06.10.2017г./ . Прието е, че в ревизирания данъчен период м.10.2017г. е налице данъчно събитие - частично авансово плащане, което предхожда облагаемата доставка на услуга СМР, а възникването на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС е обвързано единствено с установеното наличие на авансово плащане, преди да е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка. Посочено е, че в този случай съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем към момента на плащането, което не е спорно по делото, а е установено и от заключението на вещото лице по ССчЕ., като незаконосъобразно е при издаването на РА да се презюмира, че доставчикът няма да престира и на това основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит при възникнало вече данъчно събитие - авансово плащане.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт във всички посочени части.

Решението на Административен съд - Перник е неправилно като постановено в противоречие със закона.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че фактурите на посочените 20 доставчика отразяват реално извършени доставки/стопански операции, поради което извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък е незаконосъобразно. На отделен ред се правят и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част относно установените нередности и определени допълнителни задължения по ЗДДС.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че процесната ревизия е повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице Пламекс Груп ЕООД, ЕИК 204529825, има за основен предмет на дейност строителни услуги, като за ревизираните периоди е изпълнявало различни по вид СМР на обектите хотел Родина , Лифт Симеоново, овцеферма [населено място], хале Симеон 73, хале Габика. Установено е още, че през ревизираните периоди от 2017г. до 2019г.включително дружеството е отчело разходи по сметка 602 Разходи за външни услуги общо в размер на 827 647,28лв. За въпросните разходи са издадени общо 121 бр.фактури от 18доставчици, с предмет СМР , като единственият отчетен разход за придобити стоки е по фактура издадена от Кейвънсбак ЕООД с предмет работно облекло . На база на събраните доказателства в хода на ревизията / след отмяната на първоначално издадения ревизионен акт преписката е била върната с указания за събиране на доказателства за реалността на доставките/ органът по приходите е приел, че нито едно от дружествата доставчици не е представил доказателства относно извършените доставки, в това число извлечения от счетоводни регистри, трудови или граждански договори, командировъчни заповеди, пътни листове за превоз , отчетени разходи по изпълнение на услугите. С оглед на това е изграден извод, че въпросните доставчици не са могли да извършат

документираните от тях доставки, поради което за отчетените по фактурите разходи не са изпълнени изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл.10,ал.1 ЗКПО. По тези съображения финансовият резултат на дружеството е бил преобразуван в посока увеличение със сумите по отчетените разходи на основание чл.26,т.2 ЗКПО и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Тези констатации на ревизиращите органи са оспорени от задълженото лице, което прави възражения в смисъл, че то е използвало въпросните доставчици по изпълнение на възложени му поръчки и без тях не би могло да извърши същите, като принципно ревизиращите не са оспорили реалността на извършените последващи доставки, както и фактът, че дружеството не разполага с персонал и техника, с които би могло да изпълни такъв обем СМР. Поради това като основен спорен въпрос между страните от страна на първоинстан;ционния съд е бил формулиран този дали процесиите фактури на посочените доставчици материализират реално извършени доставки и налице ли е документална обоснованост на отчетените по тях разходи. Решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос, като изводите му в тази насока са обосновани със следното: констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки се основават единствено на анализ на профила на доставчика и декларираните от него данни, според наличните в информационната система на НАП и Софтуер за управление на приходите /СУП/, като в същото време в потвърдителното решение на диектора на Д ОДОП е посочено, че от ревизираното лице са представени документи по всички процесии доставки - фактури, приемо - предавателни протоколи, протоколи обр. 19 за удостоверяване на завършени СМР, подлежащи на плащане, фискални бонове, счетоводни регистри, както и договори и фактури за последващи доставки към основните му клиенти; релевирайки доводи за липса на кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците, неангажиране на доказателства от част от доставчиците, приходната администрация неоснователно е разширила кръга на необходимите предпоставки за документална обоснованост на разходите, както и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, което влиза в противоречие с установената съдебна практика и решенията на Съда на Европейския съюз. Направено е и позоваване на заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза и на съдебно- икономическата експертиза, които са приели, че задълженото лице

не разполага с работници с определена квалификация и същият не би могъл да изпълни определени работи, които са фактурирани на неговите клиенти.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези негови изводи и ги намира за необосновани на събраните доказателства по делото.

Принципно първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на относимите правни разпоредби. Нормата на чл.10,ал.1 ЗКПО определя, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според чл.26,т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл.23,ал.2, т.1 ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че: 1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Правилно е прието, че тежестта на доказване на факта, че разходите са документално обосновани, е на данъчно-задълженото лице, което черпи благоприятни последици от доказване на това обстоятелство.

Изложеното обосновава извод, че за да бъде установено, че разходът е документално обоснован, не е необходимо само да се докаже наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване от получателя /тези обстоятелства принципно не са спорни по делото/, съответно да се докаже извършването на последващи доставки. Важното и същественото е да се докаже фактическото изпълнение на поетите задължения от страна доставчика, т.е. реалното извършване на стопанската операция, така че издадената от него фактура да е с вярно съдържание и да съответства на обективната действителност.

В конкретния случай по отношение на всеки един от доставчиците са направени констатации защо органът по приходите приема, че издадените фактури не материализират реално извършени стопански операции. Повечето от тези констатации са игнорирани от първоинстанционния съд с аргумент, че по отношение на документалната обоснованост на разхода от приходната администрация механично са пренесени изискванията

за реалност на доставките на плоскостта на изискванията за признаване на право на данъчен кредит. В конкретния случай този извод на първоинстанционния съд не може да бъде споделен. От една страна решаващият съд приема, че ревизираното дружество не разполага с квалифициран персонал, с който може да изпълни СМР дейности от вида на фактурираните. В същото време аналогични констатации на органа за приходите по отделни доставчици се игнорират, тъй като те били неотносими към реалността на доставката с оглед установената съдебна практика. След като самите доставчици дават писмени обяснения, че много от издадените фактури имат за предмет предоставяне на работна ръка /персонал/, то нормално и логично относно реалността на доставката е да бъде изследван въпросът дали те са разполагали с такъв персонал, с който да могат да изпълнят въпросните дейности. В решението на директора на Д ОДОП - София има направена систематизация на констатациите на органите по приходите по отношението на наличието на персонал на доставчиците, но тези констатации са подминати без коментар от първоинстанционния съд. Последният не е изложил мотиви и относно констатациите, че в по-голямата си част доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес, не са представили изисканите им доказателства относно отразени в счетоводството им действия по извършване на стопанските операции, много от тях не са подавали декларации по чл.92 ЗКПО, което означава, че не са извършвали стопанска дейност през въпросните периоди. В дадените обяснения по време на ревизията някои от доставчиците посочват, че материалите за изпълнение на фактурираните СМР са им били предоставени от задълженото лице, но доказателства в тази насока не са представени по делото.

В по-голямата си част изводите на първоинстанционния съд за документална обоснованост на осчетоводените разходи са обосновани със заключенията на вещите лица по назначените комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които установяват, че задълженото лице притежава необходимите фактури и те са надлежно осчетоводени от него. Принципно изложеното не е било спорно и по време на ревизията, както и не е бил спорен фактът, че от страна на Пламекс Груп ЕООД са извършени последващи доставки към негови клиенти-възложители. В случая липсва проверка в счетоводството на доставчиците, при която би могло да се установи как процесиите доставки са отразени от тях, има ли данни за заплатени заплати /или суми по фактури за

извършени услуги от подизпълнители/, командировъчни разходи, разходи за транспорт, предоставяне на материали и техника за извършване на услугите, все обстоятелства, които са от съществено значение за доказване на факта на извършване на стопанската операция.

Принципно е вярно изложеното от първоинстанционния съд, че фактът на разплащане на доставките е косвено доказателство за тяхното реално извършване, тъй като противното би било лишено от стопанска логика. Но в конкретния случай са събрани само доказателства за извършено плащане от страна на задълженото лице, като липсват доказателства, че това плащане е постъпило при доставчиците и те са го отразили счетоводно по сметките си.

В решението на директора на Д ОДОП - София на отделен ред е направен анализ и по отношение на фискалните бонове, които са приложени към процесиите фактури. Прието е, че за ревизираните периоди доставчиците издатели на въпрросните фактури не са имали регистрирани ЕКАФП , а тези от тях които са имали - ЕТ Иви Мекс - И. К. и Челинджър 10 ЕООД, номерата на регистрираните фискалните апарати/фискалната памет не съвпадат с номерата на приложените към фактурите фискални бонове. А съгласно чл.10,ал.4, изр. Второ ЗКПО,липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Посоченото обстоятелство е самостоятелно основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели, като констатациите на приходните органи в тази насока в нарушение на съдопроизводствените правила не са коментирани от първоинстанционния съд.

Следва да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част относно установените с ревизионния акт задължения за ДДС свързани с непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на Трайкони Строй ЕООД и Сад Трейд ЕООД.

При принципно дадено вярно тълкуване на материалния закон и значението на реалността на доставката за възникване на правото на данъчен кредит, необосновано на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че реалността но доставката на Трайкони Строй ЕООД се установява с простия факт на издаване на фактурата. По отношение тази доставка

липсват категорични доказателства за предаване на предмета на доставката от изпълнител/доставчик на получател, за да се приеме, че същата отразява реално извършена доставка.

Неправилни са и изводите на решаващия съд по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура 169/06.10.2017г., издадена от САД ТРЕЙД ЕООД с предмет авансово плащане . Принципно правилно е прието, че за ревизирания данъчен период м.10.2017г. е налице данъчно събитие - частично авансово плащане, което предхожда облагаемата доставка на услуга СМР, а възникването на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС е обвързано единствено с установеното наличие на авансово плащане, преди да е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка, като в този случай съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем към момента на плащането, което не е спорно по делото. Съдът обаче не е съобразил, че размерът на авансовото плащане по фактурата е 5 000лв., а доказателствата са за извършено плащане са в размер на 2 000лв. , поради което няма как да възникне право на данъчен кредит в пълен размер. Отделно от това, авансовото плащане следва да бъде самоцелно, а да е обвързано с реалното договорени и извършени последващи доставки, доказателства в която насока не са ангажирани по делото.

След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Перник е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Пламекс Груп ЕООД, ЕИК 204529825, със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], против ревизионен акт Р - 22002222000760 - 091 - 001/09.01,2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 387/29.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите - София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" - София, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 19941,26лв, от които

967,38лв.заплатена държавна такса, а останалото юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,