Решение № 10410 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 31.07.2023г. с уточнение от 12.09.2023г. на присъединения на страната на жалбоподателя Р. Симеонов за допълване на решение 7276 от 03.07.2023г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм.д. 746/2021г., състав на Второ отделение. Искането за допълване на решението е подаде в срока по чл. 176 ал. 1 от АПК и се явява допустимо. С искането за допълване на решението искателят твърди, че не е налице произнасяне по целия спорен по делото предмет, а именно, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за прогласяване на нищожност на оспорените разпоредби на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба Е РД 04 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба Е РД 04 1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката. Ответникът Министърът на енергетиката изразява становище за неоснователност на искането. Останалите страни по делото жалбоподателят Л. Каменов, както и присъединените на страната на жалбоподателя лица Л. Георгиева, Ч. Янев, Б. Порязов, С. Порязова, А. Великов и С. Грозданов не изразяват становище по искането. Разгледано по същество искането за допълване на решение 7276 от 03.07.2023г. на ВАС е неоснователно по следващите съображения.Предвид съдържанието и основанията, посочени в искането за допълване на решението и обстоятелствата по спора, настоящият състав намира, че не е необходимо разглеждане на искането в открито съдебно заседание с призоваване на страните, поради което на основание чл. 176 ал. 2 изр. второ АПК същото следва да се разгледа в закрито заседание. С решението са отменени оспорените разпоредби на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба Е РД 04 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба Е РД 04 1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката. Производството по делото се е развило по реда на чл. 185 и следващите от АПК, а именно по редът за оспорване на подзаконови нормативни актове като решението е първоинстанционно. Съгласно препращащата норма на чл. 193 АПК За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Т.е. преценката за законосъобразността или не на подзаконовия нормативен акт се извършва съобразно основанията по чл. 146 АПК, а именно липса на компетентност на органа; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Съобразно така очертаните критерии за проверка на подзаконовия административен акт, съдът се е произнесъл в цялост в решението, чието допълване се иска, като е установено, че подзаконовият акт, от който са оспорените разпоредби, е издаден от компетентен орган и не е налице основание за прогласяване на неговата нищожност. Т.е. съдът се е произнесъл в рамките на цялото заявено оспорване, като диспозитивът на решението е съответен на установената незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Поради изложеното и искането за допълване на решение 7276 от 03.07.2023г. по адм.д. 746/2021г. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 176 от АПК, съдът