Решение № 5845 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 733/2017 г.

Решение № 5845 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 733/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Б. Р. и Д. Л. Р. против решение № 7000/10.11.2016 г. по адм. дело№ 6218/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен искът им по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за периода 4.07.2010 г. до 23.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на исковата молба и направените разноски. Решението се обжалва като неправилно поради необснованост на правните изводи на съда за неоснователност на исковата претенция спрямо установените по делото факти. Основното възражение на касаторите е, че съдът неправилно е оценил действията на служителите на МВР като законосъобразни, при условие, че същите не са изпълнили задълженията си произтичащи от чл. 58 и чл. 72, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от ЗМВР (отм., бр. 53/27.06.2014 г.), което от своя страна е довело до непредотвратяване на извършващо се престъпление, и от тук и до смъртта на сина на ищците - Б. Д. Р.. В хода на делото по същество, касаторите се представляват от адв. Бунева, която изцяло поддържа изложените в касационна жалба възражения. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмена защита е аргументирано становище, че съдът при правилна оценка на събраните по делото доказателства е приел, че липсва неоснователно бездействие от страна на полицейските служители при отзоваването им на сигнал за битов скандал на адрес: гр. С., ул. "Б." №.... Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано съдът бил приел за недоказан предявеният иск на касаторите срещу СДВР поради липсата на установено незаконосъобразно бездействие на полицейски орган, което е довело до убийството на Б. Р.. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по исковата претенция на Г. Б. Р. и Д. Л. Р. против СДВР за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди за периода 4.07.2010 г. до 23.06.2015 г., претърпени в резултат от смъртта на сина им Б. Д. Р. на 4.07.2010 г., която от своя страна е резултат от незаконосъобразно бездействие на полицейските органи да предотвратят извършващо се престъпления срещу личността на сина им. Исковата претенция е квалифицирана от съда като иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск. Прието е, че не е доказано по делото неоснователно бездействие на полицейски орган, довело до убийството на Б. Д. Р.. Съдът е приел, че в конкретния случай, полицейските органи (властите) не са знаели и не са могли за знаят, че към съответния момент съществува реална и непосредствена опасност за живота на Райнов от престъпни действия на трети лица. Тези изводи на съда са изведени с оглед доказателствата делото, които сочат, че няма данни свидетелите Първанов и Миланов, които са се отзовали като полицейски патрул на сигнал за битов скандал на ул. "Б." №..., да са узнали за опасността спрямо Б. Р. да бъде извършено престъпление. Съдът е приел, че вниманието на полицейските служители е било насочено към ограничаване действията на тълпата около 50-100 души пред къщата на ул. "Б." №..., която след като ги е преодоляла, същите обективно не са могли да възприемат случващото се в рамките на 2-3 минути в задната част на двора на къщата, където е извършено процесното престъпление. Прието е, че непроизвеждането на предупредителни изстрели от страна на полицейските служители е въпрос на оперативно решение, каквото по тяхна преценка не е следвало да бъде употребявано, както и да използват оръжие, от гледна точка на приоритетите и ресурсите. Съдът е приел, че действията на полицейските служители са били разумните и възможните в дадената ситуация. При разглеждането на делото, съдът е съобразил и практиката на ЕСПЧ по отношение приложението на чл. 2 от Конвенцията, според която: "Конвенцията може, при строго определени обстоятелства, да вмени на властите позитивното задължение да вземат превантивни практически мерки за защита на гражданина от други лица или, при някои специфични обстоятелства, от самия него. Все пак въпросното задължение следва да се тълкува така, че на властите да не бъде наложена непоносима или прекомерна тежест, без да се пропуска, в частност, непредвидимостта на човешкото поведение и оперативният избор, който следва да бъде направен от гледна точка на приоритети и ресурси. Следователно всяка предполагаема заплаха срещу живота не задължава властите да вземат конкретни мерки за предотвратяване на осъществяването й (Осман срещу Обединеното кралство, 28 октомври 1998, § 116, Сборник 1998-VIII). За да е налице позитивно задължение, следва да е установено, че властите са знаели или е трябвало да знаят в конкретния момент, че животът на даден гражданин се намира под реална и непосредствена заплаха, както и че те не са взели в рамките на правомощията им мерки, които от разумна гледна точка несъмнено биха предотвратили риска." Съдът е отказал да обсъжда възраженията на ищците относно криминогенния характер на района и изпратените полицейски сили в отговор на подадения сигнал за конфликт. Прието, че тези възражения не са част от обстоятелствената част на иска и са включени за първи път с писмената защита на адв. Бунева, респ. не са част от предмета на делото. Решението е правилно. С оглед установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани правни изводи за неоснователност на иска. Настоящият съдебен състав определя възраженията в касационната жалба като неоснователни. По делото е категорично установено, че на 4.07.2010 г. в гр. С., ул. "Б." №... е извършено нападение от група с численост между 50 - 100 души, въоръжени с брадви, колове и други саморъчни оръжия спрямо домът и личността на трети лица, в присъствието на двама полицейски служители, които не са успели да овладеят ситуацията и да предотвратят нарушаването на обществения ред. В тази връзка, касационната инстанция напълно приема тезата на касатора, че нападението представлява реална и непосредствена опасност, за която властите чрез намиращите се на място служители са знаели. Не се споделя обаче възражението, че административният съд необосновано е приел, че не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на полицейските служители по предотвратяване на извършването на престъпления в условията на внезапно нападение, която незаконосъобразност се изразява в неупотребата на физическа сила и помощни средства. Административният съд правилно е приел като релевантно и е съобразил решението на ЕСПЧ по делото "Ненчева и други срещу България". Там във връзка с приложението на чл. 2 от Конвенцията, ЕСПЧ посочва, че "За да е налице позитивно задължение (за вземане на превантивни мерки за защита на граждани и други лица), следва да е установено, че властите са знаели или е трябвало да знаят в конкретния момент, че животът на даден гражданин се намира под реална и непосредствена заплаха, както и че те не са взели в рамките на правомощията им мерки, които от разумна гледна точка несъмнено биха предотвратили риска. " Касационната инстанция не споделя извода на административния съд, че незнанието у властите "за конфликта между сина на ищците и ромите, за отправената към него заплаха" води до извод, че властите не са знаели и не са могли да знаят в конкретния момент, че животът на даден гражданин се намира под реална и непосредствена заплаха. Това очевидно е необоснован от гледна точка на фактите извод. Касационният съд намира, че логически и житейски погледнато броят, въоръжението и начина на организиране на тълпата сами по себе си предполагат реална и непосредствена заплаха за всеки намиращ се в къщата и дворното място, към които тълпата е насочена. В случая "даден гражданин" е всеки гражданин, намиращ се в двора и къщата, поставена под натиск и нападение от тълпата. Такъв гражданин е бил и синът на ищците, поради което следва да се приеме, че полицейските служители са знаели, че е налице "реална и непосредствена заплаха" и за тях е възникнало позитивното задължение, произтичащо от чл. 2 от Конвенцията да предприемат превантивни мерки за защита на гражданите. В тази връзка, бездействието на полицейските служители следва да бъде проверено от гледна точка на въведеното по делото основание на иска, а именно, че "всички полицаи ... наблюдават безучастно случващото се като не предприемат ... конкретни действия за предотвратяване на извършващото се престъпление". По делото е безспорно установено, че полицейските служители от момента на установяване на мястото на конфликт са действали в посока овладяване на тълпата чрез преграждане и защита на дворния вход, както и че незабавно са се обърнали с искане за изпращане на допълнителни полицейски сили. В тази връзка, съдът правилно е установил, че липсва бездействие по предотвратяване на нарушаването на обществения ред и извършването на престъпление. Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението, че неизползването на физическа сила, помощни средства и задържане на водачите на тълпата са онези необходими, но непредприети мерки, които обосновават извод за основателност на исковата претенция. Настоящият съдебен състав като отчита, съотношението на полицейските сили спрямо тълпата, изключително краткото време на разрастване на конфликта и непредвидимостта в човешкото поведение, особено в групова среда, намира, че от разумна гледна точка посочените като непредприети превантивни мерки, не са в състояние да предотвратят риска от извършването на престъпление. В тази връзка трябва да бъде подкрепен и извода на АССГ, че предвид обстоятелствата не може да се вмени в бездействие на полицейските служители и непроизвеждането на предупредителни изстрели. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основан на твърдение за неизвършването на фактически действия от страна на полицейските служители във връзка с изпълнение на техни правомощия по предотвратяване на нарушенията на обществения ред и доколкото по делото не е установено, че полицейските служители са бездействали, а напротив, установено е, че са действали с оглед възможностите им, касационната инстанция намира, че АССГ правилно е извел извод, че искът е неоснователен, тъй като липсва незаконосъобразно бездействие на полицейските органи. При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение