Решение № 6655 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2009 г.

Решение № 6655 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "Дентален център Жил-ка Дентал" ООД, със седалище и адрес на управление град София, чрез управителя си Христо Митев Христов срещу заповед № РД-22-229/23.04.2009 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/, с която му е отказано издаване на разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 9 за строителство на обект с източник йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания на рентгенов апарат за панорамни дентографии "PLANMEKA PROLINE XC" с цефалометрична приставка и рентгенов апарат за секторни дентографии тип "X - MIND SYSTEM". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с разпоредбите на материалния закон и нормите на Европейското право, като се иска отмяната й. Ответникът - председателят на Агенцията за ядрено регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /предвид липса на доказателства за датата на връчването й на жалбоподателя/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Производството пред административния орган е започнало по заявление на "Дентален център Жил-ка Дентал" ООД до председателя на АЯР с вх. № 93-09-728/05.12.2008 г. с искане за издаване на разрешение за строителство на обект с източник йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания на рентгенов апарат за панорамни дентографии "PLANMEKA PROLINE XC" с цефалометрична приставка и рентгенов апарат за секторни дентографии тип "X - MIND SYSTEM". Към заявлението са приложени документи по опис. При разглеждането на заявлението са констатирани нередовности, поради което с писмо изх. № 93-09-728/16.12.2008 г. АЯР е уведомила жалбоподателя за отстраняването им в 14 - дневен срок. В определения срок са отстранени част от нередовностите на първоначалното заявление, като с писмо изх. № 93-09-728/16.02.2009 г. АЯР е дала нов 14 - дневен срок на жалбоподателя да представи исканите документи: 1. писмени съгласия на живущите в непосредствено съседство, както и на живущите над обекта, както и на съответните собственици на имотите и 2. представеният договор за монтаж е сключен със "Сюисдент" ООД, което дружество не притежава лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/. Писмото е получено от заявителя на 20.02.2009 г., като същия е отговорил с писмо от 06.03.2009 г., че поисканите документи по т. 1 не следва да се изискват, и че управителят на "Сюисдент" ООД има необходимата квалификация за извършване на монтажа. Със оспорената заповед административният орган е отказал издаването на поисканото разрешение, като е изложил мотиви, че заявителя не е отстранил нередовностите на заявлението си, с което не е изпълнил изискванията на чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 26, ал. 2 от ЗБИЯЕ, както и чл. 12, ал. 2 и чл. 83, ал. 2, т. 3 от Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения. При тези доказателства по делото, съдът обоснова следните правни изводи: Правната уредба на реда и условията за издаване на лицензии и разрешения за използване на ядрена енергия и източници на йонизиращи лъчения е регламентирана в Закона за безопасното използване на ядрената енергия - Глава трета - Разрешителен режим. Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 9 от закона, разрешение се издава за строителство на обект с източник йонизиращи лъчения монтаж и предварителни изпитания, извършени въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационна защита, като съгласно чл. 18, ал. 2 и 4, компетентен да издаде разрешение, или да откаже издаването му е председателят на АЯР. В случая искането на жалбоподателя до административния орган попада в цитираните хипотези, предвид предмета му - строителство на обект с източник йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитания. Като правно основание за постановяване на отказа са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 4, т. 1 от ЗБИЯЕ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия /НРИЛРБИЯЕ/. Първата разпоредба визира хипотезата на отказ да бъде издадена лицензия или разрешение, когато лицето не отговаря на условията, определени със закон, а нормата на чл. 6 от цитираната по - горе Наредба регламентира формалната редовност на заявлението и на приложените към него документи, възможността да бъде дадена възможност на заявителя да отстрани съществуващи нередовности в 14 - дневен срок, както и при неотстраняването им в този срок възможност за административния орган да откаже издаване на лицензия или разрешение с мотивирана заповед. Фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановен отказа са подробно разгледани и мотивирани в него. Като нередовност на заявлението и като неизпълнение на изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения е посочено липсата на писмено съгласие от всички живеещи в непосредствено съседство до жилището, в което се разполага рентгенов апарат, включително и от живущите под него и над него, както и на съответните собственици на имотите. Разпоредбата представлява единственото изключение от въведената с ал. 1 на чл. 12 от Наредбата забрана за разполагане на обекти с ИЙЛ в жилищни сгради или детски заведения /детски ясли и градини, училища/. Към административната преписка липсват представени доказателства от страна на жалбоподателя за изпълнението на посоченото изискване. В писмото си от 06.03.2009 г. до председателя на АЯР, и в жалбата се твърди, че единственият апартамент в съседство е апартамент № 2, който се намира на разстояние 15 метра от офиса, в който ще се монтира източника с йонизиращи лъчения, поради което не е необходимо съгласие на живущите в този апартамент. Това възражение не се възприема за основателно от настоящия състав по следните съображения: Съгласно представеният нотариален акт за собственост и скица, безспорно се установява, че офис № 1, в който ще се разположи рентгеновия апарат, се намира на първия етаж в жилищна сграда, като съгласно нот. акт № 36/2003 г. съседи с: офис № 1 от секция А, двор, улица, стълбище и апартамент 2. Императивното изискване за съгласие не визира на какво разстояние се намират съседите, а освен това се изисква съгласие и на живущите над жилището, в което ще бъде разположен обекта с ИЙЛ, и на собствениците на имотите. Липсата на цитираното императивно изискване е основание да бъде постановен отказ за издаване на разрешение. Ирелевантно за спора е дали обекта ще бъде разположен с жилище или офис освен по съображения, че законодателят не прави такова разграничение и по съображения, че релевантен е факта, че обекта се намира в жилищна сграда, а не факта на статута на помещението, в което е разположен /жилище или офис/. Като друга нередовност на заявлението е посочено неизпълнението от страна на заявителя на изискването на чл. 83, ал. 2, т. 3 от НРИЛРБИЯЕ към заявлението за разрешение за строителство да се приложи документ, регламентиращ взаимоотношенията на изпълнителя на дейностите по монтажа и предварителните изпитвания. Като изпълнител е посочен "Сюисдент" ООД, което търговско дружество не притежава лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 4 от ЗБИЯЕ. Възраженията на жалбоподателя по посочената нередовност на заявлението са в насока, че управителя на търговското дружество - изпълнител Жилбер Морис Буркен - швейцарски гражданин, постоянно пребиваващ в РБългария притежава разрешително за използване на йонизиращо лъчение № VD-0925.01.001. от 15.08.2007 г., издадено Федерален отдел на вътрешните работи, Федерален офис по обществено здраве и Дирекция "Защита на потребителите" на Швейцарската конфедерация, валидно до 29.01.2013 г., което разрешително по своята същност е идентично на издаваните лицензии по Глава трета, раздел IХ от НРИЛРБИЯЕ. Според жалбоподателя при колизия между националното и Европейското право, приоритетно следва да бъде прилагано Европейското, визирайки Директива № 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа относно припознаването на професионалните квалификации. Съдът не може да се позове на прякото прилагане на цитираната директива по отношение на признаване на професионалната квалификация на лицето, което ще извърши монтажа на обекта с ИЙЛ, предвид предвиждането в директивата, че всяка приемаща държава - членка, в която определена професия е регламентиран, трябва да вземе предвид квалификациите, придобити в друга държава - членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система обаче не е пречка за държавите - членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Директивата е транспонирана в Закона за признаване на професионални квалификации, който регламентира детайлно реда и условията за признаване на професионални квалификации с цел упражняването на територията на РБългария на посочените в закона професии. С оглед на признаването на определена професионална квалификация придобита в друга - държава членка на ЕС, следва да бъде извършено по реда и условията на ЗППК. В конкретния случай обаче спорът не е наличие или липсата на професионална квалификация на управителя на търговското дружество, което ще извърши монтирането и предварителните изпитвания на съоръжението с ИЙЛ, а са касае за наличие на разрешителен режим, регламентиран в ЗБИЯЕ, който е задължителна предпоставка за издаване на разрешение по същия закон. Липсата на лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 4 от ЗБИЯЕ за монтаж и предварителни изпитвания от дружеството или лицето-изпълнител, което ще извършва тази дейност е пречка за издаване на разрешение за строителство на обект с ИЙЛ. Предвид на изложеното, оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение