Решение № 7126 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Красно село“ на Столична община, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Каменова, срещу решение № 672 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8078/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена заповед № РКС25-РД09-349/04.07.2025 г. на същия административен орган, с която е наредено да се извърши принудително преместване на площадките за временно съхранение на ИУМПС (излезли от употреба моторни превозни средства) на лек автомобил „Тойота“ с регистрационен номер [рег. номер]. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и да се потвърди процесната заповед, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния опонент. Ответниците М. К. К. и А. К. К., конституирани на мястото на починалата в хода на касационното производство тяхна майка С. М. К., действащи чрез пълномощника адвокат Иванова, аргументират теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като молят жалбата да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено. Възвеждат претенция за присъждане на сторените разноски за производството пред настоящата инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакувания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че след извършена проверка от комисия по чл. 46, ал. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО) е съставен съгласно чл. 46, ал. 2 от същата наредба констативен протокол на 03.04.2025 г., в който техническото състояние на процесния автомобил е охарактеризирано като задоволително, но той не е преминал годишен технически преглед повече от три месеца, поради което е преценен като ИУМПС и му е поставен стикер-предписание (по правното си естество принудителна административна мярка /ПАМ/) същият да се премести от общински терен. Последвало е издаване на обжалваната пред АССГ заповед от 04.07.2025 г. за принудително преместване на автомобила на площадка за временно съхранение. Тази заповед обаче не предшествана от повторна проверка дали ПАМ не е изпълнена доброволно от собственичката на колата, респ. дали автомобилът продължава да се намира на общински терен. Предписанието за преместване е оповестено от органа на сайта му (по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК), след като изпратеното писмо до С. М. К. не й е било връчено и се е върнало с гриф „непотърсено“. За да уважи сезиралата го жалба срещу оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че тя е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до материалната й незаконосъобразност. Приел е, че собственичката на автомобила не е била редовно уведомена за издаденото предписание да го премести доброволно в тримесечен срок, и не е могла да се запознае с констатациите в протокола от проверката и да възрази срещу тях, поради което не е имало основание за издаване на заповедта за преместване. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд – София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до материалната й незаконосъобразност, които е основание за нейната отмяна. Законосъобразен е изводът му, че предвидената процедура за уведомяване в чл. 46, ал. 2-3 от НУОПОЧТСО, е нарушена, както и че не е изчерпан реда на предходните алинеи на чл. 18а от АПК, за да е редовно връчването по чл. 18а, ал. 10 от същия кодекс. Обоснована е и преценката му, че след като не е изтекъл срока за доброволно преместване на автомобила (не е започнал да тече поради неуведомяване на собственичката му) не е следвало да се издава заповед за принудителното му преместване. Констатираните от АССГ допуснати процедурни нарушения в административното производство са съществени, тъй като засягат правилността на извода на административния орган за наличие на основания за издаване на заповед за принудително преместване на автомобила на площадка за временно съхраняване на ИУМПС. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. От изложеното е видно, че като е отменил процесната заповед, Административен съд – София-град е постановил решение в съответствие с приложимата нормативна уредба, което поради това следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не би могло да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а основателна се явява претенцията на ответниците по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 516,40 евро. От друга страна, касаторовото възражение по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатения от опонентите му по делото адвокатски хонорар, е бланкетно и не е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, защо се твърди липса на правна и фактическа сложност. Като неотговарящо на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за мотивираност, това възражение не обуславя редуцирането на размера на адвокатското възнаграждение, още повече, че той е равен на минимума (превалутиран), посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение