Решение № 1926 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2011 г.

Решение № 1926 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Давидов Цинев, със съдебен адрес гр. Велинград, ул. Булаир № 18, подадена против решение № 127 от 15.03.2011 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, по адм. д. № 40/2011 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Аршинков и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решаващият съд неправилно е възприел за установено, че е налице спор за собственост, базирайки се на решение № 232 от 29.06.2007 г., постановено от Велинградски районен съд по адм. дело № 102/2007, с което се възстановяват имоти на наследници на Хамид Юсеинов Халимов, съвпадащи по местонахождение с имотите на жалбоподателя. Твърди се нищожност на последното решение с подробно изложени доводи. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Пазарджик, като неправилно, да прогласи нищожност на решението на Велинградския районен съд и след като приеме, че не е налице спор за собственост да постанови решение, с което да отмени отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" - гр. Велинград, материализиран в писмо изх. № 686 от 21.12.2010 г., както и да го задължи да проведе производство за промяна на КВС и регистрите към нея по реда на раздел II, глава трета от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост, като при промяната бъдат нанесени в сега действащата КВС собствените на жалбоподателя недвижими имоти, придобити чрез възмездни договори за покупко-продажба. Ответникът - Общинска служба "Земеделие", гр. Велинград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита, че с оглед приложеното по делото и влязло в сила решение, постановено от Велинградския районен съд, с което е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти с номера 170 002 и 170 003 по картата на възстановената собственост (КВС) на наследници на Хамид Юсеинов Халимов в землището на град Сърница, съдът правилно е приел, че е налице спор за собственост, тъй като имотите на трети лица съвпадат по местонахождение и територия с тези на оспорващия. Посочва, че при фактически установеното докато спора за материално право на собственост върху процесните имоти не бъде решен по общия исков ред, не може да бъде извършено поисканото вписване в картата на възстановената собственост. Относно исканата инцидентна преценка за нищожност на решението на Велинградския районен съд, счита същата за недопустима в настоящето касационно производство, чийто предмет е проверка на решението на административния съд по адм. дело № 40/2011 г. Като прецени доводите на страната и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 127 от 15.03.2011 г. е отхвърлено оспорването на настоящия жалбоподател срещу отказ на началника на Общинска служба Земеделие - гр. Велинград да впише в картата на възстановената собственост (КВС) претендирани от него земеделски имоти, материализиран в писмо изх. № 686 от 21.12.2010 г. За да достигне до този резултат Административният съд - Пазарджик е приел, че административния орган не е могъл да проведе процедурата по чл. 18 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост по искане на оспорващия, тъй като за процесните имоти той е в конкуренция с други лица, които се легитимират като собственици с влязло в сила съдебно решение. Посочил е, че първо трябва да се разреши спора за материално право, след което да бъде вписана исканата промяна в КВС. При постановяване на решението си съдът не е споделил изложените от административния орган мотиви, на които е обосновал отказа си във връзка с прилагане на чл. 34в от ЗСПЗЗ, съгласно който (в редакцията от 2002 г.) от момента на обнародване в ДВ на заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени всички решения на поземлената комисия и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Приел е, че безспорно е налице такава заповед за процесните имоти и тя е влязла в сила и е изпълнена, но административният орган е тълкувал неправилно законовата разпоредба, тъй като се обезсилват само констативните нотариални актове, които са издадени на основание решения на ПК за възстановяване правото на собственост, но не и тези, които са възмездни сделки за придобиване на имот, какъвто е процесният случай. Първоинстанционният съд е преценил, че констативен нотариален акт № 138/1998 г. не може да се счита за обезсилен съгласно цитираната заповед на министъра на земеделието, защото той не е издаден въз основа на решение на ПК за възстановяване право на собственост на земеделска земя. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. От приложените по делото доказателства е видно, че за землището на Сърница е изработена КВС в изпълнение на заповед на министъра на земеделието с № РД-46-1257 от 1.09.1999 г., като тази КВС не е оспорена от жалбоподателя. Неговите имоти, предмет на нотариален акт № 138/98 г. не са отразени в тази карта. От приложено по делото решение на Велинградски районен съд, постановено по адм. дело № 102/2007 г. се установява възстановяване право на собственост на трети лица на имоти, част от които съвпадат по местонахождение с тези на оспорващия. Предвид изложеното съдът е извел обоснован извод за наличие на спор за собственост, който не може да бъде разрешен в административно производство, нито да бъде отстранен в производство по нанасяне промени в КВС. В административното производство е недопустимо да се разрешава спор за собственически права, а само се отразяват същите. Този спор, както вярно е преценил решаващият съд, следва да бъде разрешен по общия исков ред. Правилно първоинстанционният съд не е възприел мотивите, с които административният орган е обосновал отказа си. В обжалваното решение е съобразено, че констативен нотариален акт № 138/1998 г. не може да се счита за обезсилен на основание чл. 34в от ЗСПЗЗ, съгласно който (в редакцията от 2002 г.) от момента на обнародване в ДВ на заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени всички решения на поземлената комисия и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти, тъй като същият не е издаден въз основа на решение на ПК за възстановяване право на собственост на земеделска земя. По отношение на искането на касатора за прогласяване на нищожност на решение № 232 от 29.06.2007 г., постановено от Велинградски районен съд по адм. дело № 102/2007, с което се възстановяват имоти на наследници на Хамид Юсеинов Халимов, които съвпадат по местонахождение с имотите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав, счита за недопустимо за разглеждане в това касационно производство, чийто предмет е проверка валидността и правилността на решението на Административен съд - Пазарджик, произнесено по адм. дело № 40/2011 г. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,