Решение № 8153 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14656/2009 г.

Решение № 8153 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14656/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Симеон Радев Бадев против решение по адм. д. № 502/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен. Иска отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът е взел предвид експертиза, която не е категорична дали одържавяването е на двата съседни парцела: п. II на Ради Бадев и п. VII на Вълкана Бадева, нито е взел предвид, че има свободни 670 кв. м., върху които не е извършено мероприятието. Не е правилен изводът, че жалбоподателите нямат право на избор за начина на обезщетение, а и не е взето предвид искането за обезщетение със съсобственост върху обекти построени върху земята. Ответната страна областният управител на област Плевен не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционното производство е спор по законосъобразността на решение № РД-16-02/15.03.2007 г. на областния управител по чл. 6 от ЗОСОИ, но само в частта относно определения начин на обезщетение с компенсаторни записи. По отношение на правоимащите, отчуждения имот, за който се определя обезщетението и обема на правата, административният акт е влязъл в сила като неоспорен. С решение № РД-16-02/15.03.2007 г. административният орган, сезиран със заявлението на Вълкана Костова Бадева /съпруга на Ради Иванов Бадев и майка на Симеон Радев Бадев и Мария Радева Бадева/, за обезщетение за отчужден без законово основание имот, се произнесъл и уважил искането като признал право на обезщетение в полза на Симеон Радев Бадев и Мария Радева Бадева за отнет имот, представляващ парцел II, стар кв. 6 по плана от 1958 г. на с. Сомовит, Община Гулянци, с незастроена част от 440 кв. м., жилищна сграда от 45 кв. м. и паянтов навес от 21 кв. м. Определено е обезщетение с компенсаторни записи. Първоинстанционното съдебно решение № 479/17.09.2009 г. по адм. д. № 502/2009 г. по описа на АС-Плевен е постановено при повторно разглеждане на делото, след връщането му с касационно решение по адм. д. № 8880/2008 г. по описа на ВАС, III отделение. Съдът е приел, че имотът е станал публична общинска собственост и не може да бъде върнат реално, поради което е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за обезщетение с компенсаторни записи. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Проблемът по делото произтича от това, че заявлението на наследодателката е за обезщетяване за парцел VII, стария кв. 6, купен с нот. акт № 15/13.08.1947 г. с незастроено място от 440 кв. м., къща около 50 кв. м. и пристройка от 20 кв. м., а административният орган се е произнесъл по отношение на парцел II, с къща, навес и незастроена част от 440 кв. м. В заявление, с което е сезиран административния орган, е посочен начин на обезщетяване с равностоен имот в рамките на селото, а след смъртта на заявителката нейните наследници на 30.09.2005 г. са поискали обезщетяване с дворно място или компенсаторни записи. Въпреки несъответствието между поисканото със заявлението и имота, за който административния орган е признал обезщетение, жалбоподателите не са оспорили пред съда административния акт в тази част и той е влязъл в сила. Затова относно определянето на обезщетението в съдебното производство вече е от значение дали парцел II е публична общинска собственост. Необосновани са изводите на съда, че п. II и п. VII били идентични, защото това не съответства от данните по делото - скици № 909, № 443, протокол № 16 за дадена строителна линия в п. VII от 13.06.1048 г. А съгласно изслушаната съдебна експертиза първоначалният п. II, е разделен със заповед № 8172/16.06.1947 г. на два парцела: п. II -338 с площ от 750 кв. м. и п. VII-338 с площ от 500 кв. м., като след това разделяне с нотариален акт на 13.08.1947 г. Вълкана Бадева е купила по-малкия парцел VII. Затова и го е описала в заявлението по нот. акт № 15/13.08.1947 г. с 440 кв. м. незастроена площ, къща от 50 кв. м. и навес от 20 кв. м. Но в производството за обезщетяване е определено обезщетение за имот представляващ парцел II, а видно от скица № 909 върху бившия парцел II /сега попада с п. VII в УПИ I кв. 4- виж експертно заключение/ има построена сграда на Културния дом със застроена площ от 383 кв. м., това построяване е станало през 1960 г., видно от протокол № 22/4.11.1960 г. и следователно преди 25.02.1992 г. Затова правните изводи на съда като краен резултат относно неоснователността на жалбата, предвид чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ са правилни. Собствениците имат право да избират начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г. Дори да не беше налице тази хипотеза, искането за обезщетяване с реална собственост по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ /единствената по ЗОСОИ, когато е възможно реално връщане на имот/ не е доказано, тъй като експертизата въобще не е посочила и очертала къде се намират свободните площи- върху п. II или върху п. VII, а е в тежест на жалбоподателите да установят обстоятелствата, на които основава своите искания. Неоснователно е твърдението, че съдът не се произнесъл по искането за обезщетяване чрез съсобственост върху обекта, построен в техния парцел. Областният управител не е сезиран с такова искане. Обратно и в първоначалното заявление и в молбата на двамата наследници на Вълкана Бадева е посочено, че предпочитаният начин на обезщетяване е с реална собственост или с компенсаторни записи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение