Решение № 10888 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2015 г.
ВАСI отделение18.10.2016 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8106 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 7690 по описа за 2014 г. на административния съд - София град. ОСЪЖДА "Брандекс България" ЕООД, ЕИК 130371959, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от управителя П. С. Х., да заплати на Митница "Аерогара София", разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10888 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Даниела Денкова, в качеството й на процесуален представител на П. С. Х., управител на "Брандекс България" ЕООД, срещу решение № 8106 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 7690 по описа за 2014 г. на административния съд - София град,, с което е отхвърлено искането на дружеството за обявяване на нищожност на решение № 86 от 9.06.2014 г. на началника на Митница "Аерогара София" в частта, с която са определени лихви върху сумата от 15 058.34 лв., представляваща допълнителни публични задължения по единен административен документ (ЕАД) № 11BG005100H0486379/23.11.2011 г, № 11BG005100H0303041/21.07.2011 г., № 12BG005100H0057039/10.02.2012 г., № 12BG005100H0574790/10.12.2012 г., № 12BG005100H0108876/12.03.2012 г. и № 13BG005100H0270726/22.05.2013 г. и "Брандекс България" ЕООД е осъдено да заплати на Митница "Аерогара София" разноски по делото в размер на 300 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно приложение на материалните разпоредби на чл. 199, ал. 3, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 211 ЗМ и чл. 232, § 1, б "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г., относно Митническия кодекс на общността. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде прогласена частична нищожност на решение № 86 от 9.06.2014 г. на началника на Митница "Аерогара София", в частта относно лихвите. Претендира разноски по делото. Ответникът - началникът на Митница "Аерогара София", редовно призован за съдебно заседание е изпратил представител - юрк. Алексиев, който е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Виктор Малинов дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е само валидността на оспорения административен акт - решение № 86 от 9.06.2014 г. на началника на Митница "Аерогара София", с което дружеството е задължено да заплати митни сборове и ДДС в общ размер на 15 058.34 лв., от които 12 548.61 лв. - мито и 2 509.73 лв. - ДДС, ведно с дължимите лихви по реда на чл. 211 ЗМ и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни публични държавни вземания (ЗЛДТДППДВ), като дружеството е поискало същото да бъде обявено за нищожно само по отношение на определените задължения за лихви. По делото не е било спорно, че решението е връчено на дружеството на 12.03.2014 г. и не е обжалвано от "Брандекс България" ЕООД, поради което е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд е приел, че искането за обявяване на нищожност на решението е допустимо, защото административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на началника на Митница "Аерогара София" е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, без да са допуснати нарушения, които да обуславят неговата нищожност. Административният съд е приел, че не е налице грубо противоречие с материалноправните норми, което да доведе до нищожност на спорния акт, както и, че позоваването на жалбоподателя на решение на СЕС по дело С-546/09 не обуславя нищожност на спорния административен акт. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи по съществото си представляват доводи за незаконосъобразност на решение № 86 от 9.06.2014 г. на началника на Митница "Аерогара София", в частта за лихвите. Административния съд правилно е посочил, че твърдените от дружеството пороци не могат да доведат до нищожност на индивидуалния административен акт. Административният съд е извършил правилна преценка относно валидността на решението, чието обявяване на нищожност се иска. По делото не е било спорно, че началникът на Митница "Аерогара София" е бил компетентен да издаде спорния административен акт, както и че решението е издадено в изискуемата от закона форма и съдържание. Правилно е прието от съда, че в случая не е налице нарушение на материалноправните норми и практиката на СЕС, което да доведе до нищожност на административния акт. Фактическите основания в решението на административния орган са подведени към приложимия материален закон и в съответствие с приложимите правни норми. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон от страна на административния съд - София град. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,