Решение № 4032 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2017 г.

Решение № 4032 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Н. Д. С. с ЕТ "Стоянови 2007-Н. С.", със седалище и адрес на управление гр. В., чрез адв. Г. Георгиева, против Решение № 872 от 19.05.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3049 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03-1402148-091-01/29.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта, потвърдена с Решение № 36/21.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с която на лицето са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. в размер на 8 075,01 лв. и за д. п. м. 12.2010 г. в размер на 5 916,29 лв. ведно с начислените върху тях лихви за забава - 4 036,28 лв. за 2009 г. и 2 345,89 лв. за 2010 г. В касационата жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: липса на прецизна и в съвкупност оценка на доказателствата, липса на задълбочени мотиви по съществените фактически и спорни въпроси и необосновани фактически изводи относно доказани укрити приходи от продажби на стоки по фактури на различни доставчици. Необосновани са изводите, както за получаването на стоките, така и за последващото разпореждане с тях, довело до задължения за облагане на продажбите с ДДС. С. решение нямало собствени мотиви, а възпроизвеждало тези на приходните органи. Тежест на приходните органи било доказването на получаването на стоката и този положителен факт не бил установен. Не са представени приемо-предавателни протоколи или стокови разписки за получаване на стоките, които задължително се изисквали за ползване на право на данъчен кредит от получател по облагаема доставка. Не са призовани като свидетели посочените физически лица-шофьори на доставчиците, извършвали разносната търговия. Част от доставчиците извършват търговия на едро на стоковата борса, поради което касаторът предполага, че те са извършвали продажби без фактури на други лица и процесните фактури са издадени като оправдание срещу евентуално установени липси от органите на НАП. Затова и не може да се твърди, че с начисляването на ДДС по тези фактури, доставчиците признават неизгодни за себе си факти. Обясненията на представляващите доставчиците не установявали механизма на доставките. ЕТ нямал икономически интерес от укриването на получаването на процесните стоки, поради правото на данъчен кредит и разходи, които губи поради това укриване. В резултат на процесното облагане, РЛ е третирано едновременно като краен потребител и като данъчно-задължено лице. Не е приложен чл. 12, ал. 2, т. 15 ДОПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Костадинова, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС В., за втори път, след отменително Решение № 12253 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 14529 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, е бил посоченият РА, с който в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното лице са установени данъчни задължения по ЗДДС за 2009 и 2010 г. поради констатации за укрити приходи от продажби на стоки /хранителни стоки, цигари и др. бързооборотни стоки/, получени от множество доставчици. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество изцяло, първоинстанционният съд е приел, че е доказано основание за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и че е установено, че ревизираното лице е получило хранителни стоки, цигари и други бързооборотни стоки по фактури на множество доставчици /по-голямата част, от които редовни доставчици на лицето, издатели на осчетоводени фактури за покупки на стоки от същия род/, без да отрази тези покупки в счетоводството си, разпоредил се е със стоките, като така е избягнал начисляване на ДДС върху последващите доставки. Решението е правилно. Първоинстанционният съд стриктно е спазил задължителните указания на отменителното решение, излагайки мотиви отделно за всеки един от 19-те процесни доставчици и обсъждайки представените към фактурите им доказателства за реални доставки на процесните бързооборотни стоки до конкретния търговски обект на ревизирания едноличен търговец. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на мотиви и прецизно обсъждане на доказателствата от страна на първоинстанционния съд. Изследван е механизмът на доставките, в мотивите на съдебния акт са посочени конкретни имена на физическите лица, доставяли стоката до обекта на ревизираното лице с конкретни транспортни средства и пътни листове за транспортирането на стоката. Съдът наистина е извършил съвкупна преценка на всички събрани доказателства и е направил обосновани фактически изводи за доказано получаване на стоката в конкретен търговски обект. На тези изводи не може да се противопостави главният довод на ревизираното лице за липса на отразяване на процесните фактури в счетоводството му, след като облагането е по аналог именно поради неосчетоводяване на фактурите, по които реално са получени стоки. Част от процесните фактури са подписани за получател от представител на ревизирания търговец, а друга част от тях са придружени от стокови разписки, подписани от получателя. Това е потвърдено и със заключението на експертизата, приета при повторното разглеждане на делото. Настоящият състав на касационната инстанция винаги е приемал, че подписването на фактурите от получателя, в случаи като процесния, представлява извънсъдебно признание относно неизгодния за ревизираното лице факт на получаването на стоката, което в настоящия случай правилно е преценено от първоинстанционния съд в съвкупност с конкретните обяснения на доставчиците за обекта, на който е доставяна стоката и конкретните превозни средства, използвани при механизма на доставка - разносна търговия. Последните доказателства, поради конкретните данни, съдържащи се в тях и при неподписаните за получател фактури, както и обстоятелството, че е доказано плащането на доставките, удостоверено с документи от регистрирани фискални устройства /потвърдено и от експертизата/, обосновават извод за получаване на стоката и по неподписаните за получател фактури. Относно последните, следва да се има предвид и аргументът на представителя на Върховната административна прокуратура, че доколкото повечето от процесните доставчици имат трайни търговски отношения с ревизирания получател, а той е осчетоводявал и неподписани от него фактури, издадени от тези доставчици за стоки от рода на процесните /съгласно заключението на експертизата, приета при първоначалното разглеждане на делото от АС В./, това обосновава извод за нормална практика между търговските партньори за получаване на неподписани от получател фактури при получаване на стока, при обсъждания механизъм на доставките. В тази връзка и в този случай следва да се има предвид и обстоятелството, че подписът за получател не е задължителен реквизит на данъчната фактура. При съвкупната преценка на доказателства, в случая, е следвало да се има предвид и безспорното отразяване на процесните фактури в дневници за продажби и начисляване на ДДС по тях от страна на доставчиците, което заедно с безспорното и доказано плащане по фактурите няма логично обяснение, основано на събрани доказателства, поради деклариране на факти, пораждащи задължения за третите лица, установяващи продажби с получател ревизирания търговец. Неоснователни са касационните оплаквания за необсъждане на приетата при повторното разглеждане на делото експертиза, защото спорният факт на получаването на стоката от ревизирания получател не може да се докаже със съдебно-счетоводна експертиза, а съдът е изложил достатъчно конкретни мотиви по фактурите на всеки доставчик, за да обоснове фактическите си изводи на основата на всички събрани доказателства. Неоснователно в касационната жалба се поддържа и че фактическите изводи за предаване на стоката в обекта на получателя са необосновани само защото в представените пътни листове не е посочен конкретният обект на ревизирания търговец. Липсата на посочването на обекта в тези документи е компенсирана от конкретните данни относно обекта на получаване в дадените от доставчиците писмени обяснения, които на основание чл. 57, ал. 2, т. 1 ДОПК са годни доказателства за установяване на посочения факт с правно значение. Съгласно тази разпоредба, с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. Писмени обяснения от трети лица се допускат за установяване на достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи, каквито са неподписаните за получател процесни фактури. Отделно от това, посочването на гр. В. в маршрута на пътните листове следва да се счита достатъчно, като се има предвид че при разносната търговия на процесния вид стоки доставките не са единствено за обекта на ревизирания търговец. Неоснователно е оплакването, че е следвало да бъдат призовани като свидетели посочените от доставчиците поименно шофьори, извършващи разносната търговия, предвид тяхната ангажираност с фирмите доставчици и ясните обяснения за тяхното участие при доставката на стоките на конкретен търговски обект. Само предположения представляват оплакванията в касационната жалба относно това, че доставчиците, които извършват търговия на едро на стоковата борса, са извършвали продажби без фактури на други лица и процесните фактури са издадени като оправдание срещу евентуално установени липси от органите на НАП. Никакви доказателствени искания и дори твърдения в тази връзка не са правени при двете разглеждания на делото от АС. Не отговаря на истината поддържаното в жалбата, че писмените обяснения на доставчиците не установявали механизма на доставките. В тях ясно е описана търговия чрез разнос до търговския обект на ревизирания търговец /конкретно посочен/ след извършени заявки по телефона и плащане в брой в обекта, удостоверено с документи от регистрирани мобилни фискални устройства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 15 ДОПК, на която се позовава касационния жалбоподател, за да обоснове неправилно определяне на процесните данъчни основи, не може да се приложи за случая, защото за упражняването на право на данъчен кредит по процесните фактури не е достатъчно издаването на фактурите. Неоснователни са касационните оплаквания, че по делото не е доказано последващото разпореждане с получените стоки. Съгласно диспозитива на съдебното Решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на Съда на ЕС, чл. 2, § 1, буква a), чл. 9, § 1, чл. 14, § 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на чл. 122 и сл. ДОПК, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. При доказано получаване на стоката и допустимост на посочената презумпция, в съответствие с материалния закон е изводът на административния съд, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 855,75 лв. на основание на чл. 161, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение