Решение № 614 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2196/2007 г.

Решение № 614 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2196/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов), във вр. С чл. 218и ГПК (отм.). С решение от 12.06.2008 г. Върховният касационен съд, като е отменил решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 1363/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, е дал ход за разглеждане на делото по същество, като е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. Ищците В. П. Р., Б. Д. М., Т. Д. М., С. М. Р., В. Б. Р., Л. Б. Р. чрез пълномощника си поддържат, че искът им е основателен и молят да бъде уважен, като бъде осъдена община П. да им предаде собствеността и върху надпартения етаж, таванските помещения над него и още четири избени помещения - западните, в триетажна жилищна сграда на ул. "И.", № .., в УПИ ХII-214, в гр. П. В хода на делото пред ВКС, на 28.02.2007 г. е починал Д. Х. Я. и на негово място са конституирани Н. К. Я., Е. Х. Я., М. Х. Я. и Я. Х. Я., действуваща като непълнолетна със съгласие на майка си О. Х. Я., които не вземат становище по иска. Ответникът О. П. чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли иска с правно основание чл. 108 ЗС като неоснователен. Установено е от доказателствата по делото, че ищците са наследници са на Б. Д. М. и Н. М. Д., които с нот. акт № 482/1920 г. са закупили дворно място в гр. П., а през 1926 г. са застроили същото с масивна двуетажна жилищна сграда. С решение от 3.07.1948 г. и допълнително решение от 30.06.1950 г. Комисия по ЗОГПНС по чл. 11 е отчуждила партерен етаж и източните 4 избени помещения от жилищната сграда, но не е отчужден надпартерния етаж, таванските помещения и други четири - западни избени помещения, като в протокола на комисията е отразено, че жилищния фонд в гр. П. следва да поеме заплащане на 3 725187 лева ипотечно задължение към Българска народна банка, а с писмо от 22.06.1955 г. БНБ е уведомила Г. народен съвет П., че по изп. д. № 1092/1940 г. й е бил възложен по реда на публичната продан надпартерния етаж от жилищната сграда на Б. Д. Същата през 1955 г. е предала този имот на държавата на основание чл. 15, ал. 2, чл. 17 и 19 от Правилника за държавните имоти и решение № 136/13.09.1955 г. на ИК на ГНС П. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 26.06.2002 г. е установено, че в архива на БНБ - К. П. има данни за извършени продажби по изпълнителни дела при обявена несъстоятелност на фирми за времето от 1932 г. до 1942 г., но имотите са посочени като общи бройки и няма посочени имена на а., като не са запазени и архивите по самите изпълнителни дела от този период. В акт за държавна собственост от 28.01.1956 г. за процесния имот е записано, че същият се взема от БНБ, тъй като е придобит от нея по реда на публичната продан. В разписния лист към плана действувал към 1949 г. срещу процесния имот е отразено, че записът "държавен имот" е направен 19.10.1949 г. видно от представеното по делото копие от същия, като е направено отбелязване, че този запис е въз основа на дело № 484/1949 г. по Наредба за събиране на държавните вземания. Установено е също така по делото, че със заповед № ОА-2384/21.12.1992 г. Кметът на О. П. е отписал от книгите за държавна собственост партерния етаж, ведно с четири избени помещения и 1/2 идеална част от мястото, а ищците са заявил в настоящето производство своите претенции за собственост и върху надпартения етаж, таванските помещения над него и още четири избени помещения - западните, в триетажна жилищна сграда на ул. "И.", № .., в УПИ ХII-214, в гр. П., както и на останалата 1/2 идеална част от дворното място, като са поискали О. П. да бъде осъдена да им предаде собствеността и владението на същите. При решаване на основния спор по делото за наличието на изискуемите предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците съдът следва да прецени дали ищците са легитимирани да искат възстановяване на имота при доказаните обстоятелства, че наследодателят им е бил собственик и че имотът е отнет без законово основание през 1949 г., тъй като възстановяването на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва само ако имотът съществува реално при влизане в сила на закона - февруари 1992 г. или в контекста на § 1 от ЗОСОНИ, който предвижда промени в чл. 2 и чл. 5 ЗВСНОИ, в които създава нова алинея втора, според която подлежат на възстановяване имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети. В конкретния случай спорния имот не се установява да е одържавен въз основа на национализационния ЗОГПНС и не е незаконно отнет, поради което не би могъл да бъде реституиран на наследниците на бившия му собственик - ищците по иска за ревандикация. При наличие, макар и на косвени данни, че процесният имот е престанал да бъде собственост на праводателя на ищците, тъй като срещу него е било образувано изпълнително дело по реда на Наредба за събиране на държавните вземания, то не може да се приеме за безспорен факта, че същият е незаконно отнет, а при национализацията е бил одържавен само част от имота на праводателя, извън която е извършена публична продан на останалата част на имота поради задължения на праводателя към БНБ. Затова при тези доказателства по делото не може да се приеме, че по силата на ЗВСВОНИ собствеността върху процесният недвижим имот - надпартения етаж, таванските помещения над него и още четири избени помещения - западните, в триетажна жилищна сграда на ул. "И.", № .., в УПИ ХII-214, в гр. П. и 1/2 идеална част от дворното място, е била възстановена на наследниците на Б. Д. Процесният имот не е бил незаконно отнет от праводателя на страните по делото Б. М., поради което собствеността върху същите не им е възстановена по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Ищците, въпреки дадената им възможност и пред настоящата инстанция да оборят твърдението на О. П., че отчуждаването на процесните имоти е извършено на правно основание, а именно по реда на НСДВ още към 1949 г., тъй като именно в тяхна тежест е опровергаването на това обстоятелство, не установиха отнемане на имота да е станало по реда на изброените в ЗВСОНИ закони или по незаконен начин. При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218и ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен. Успешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл. 108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът по иска ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че ищците не са собственици на спорния имот, поради което предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на О. П. да предаде на ищците собствеността и върху надпартения етаж, таванските помещения над него и още четири избени помещения - западните, в триетажна жилищна сграда на ул. "И.", № 16, в УПИ ХII-214, в гр. П., както и 1/2 идеална част от дворното място, е неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл. 64 ГПК (отм.) ищците следва да заплатят на ответната община н. по делото разноски в размер на 1741 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.