Решение № 4835 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13994/2017 г.

Решение № 4835 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13994/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 25.10.2017 г. по адм. д. № 384/2017 г. Административен съд Д. е отменил отказ на кмета на община Д., обективиран в писмо рег. № 944-00-305#1/16.06.2017 г. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община Д.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба И. М. А. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Административното производство е започнало по искане на И. М. А. на основание § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Поискал е определяне на нова оценка по пазарни цени за отчужден през 1976 г. недвижим имот на съпругата му като наследник на баща си, тъй като за отчуждения имот не е получено парично обезщетение. С изричен отказ, посочен по - горе, кметът на общината е уведомил молителя, че паричното обезщетение е изплатено и че не са налице предпоставките по чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство и отмяна на влязъл в сила административен акт. Административен съд Д. е приел, че с оспорения отказ кметът на общината не се е произнесъл по искането, направено до него от ответника А. с правно основание § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Произнесъл се е с отказ по искане, с което не е бил сезиран - за възобновяване на административно производство по отмяна на влязъл в сила административен акт. Решението е законосъобразно. Кметът на община Д. е бил сезиран с искане по § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава V, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и чл. 102 от Закона за собствеността. По делото са събрани доказателства за това, че през 1976 г. е бил отчужден недвижим имот, наследствен на съпругата на молителя, както и данни, че той е завзет до посочената в § 9, ал. 1 ДР ЗУТ дата. Административният орган е следвало да се произнесе по направеното искане и посоченото в него основание за това - налице ли са предпоставките за определяне на обезщетение за отчуждения имот на основание § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Вместо това, с постановения изричен отказ, кметът на община Д. е отказал по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 99 АПК. С искане за възобновяване на производство по реда на чл. 99 АПК кметът на общината не е бил сезиран от ответника А.. З. А. съд Д. е приел, че с оспорения отказ кметът на община Д. се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран и не се е произнесъл по искането на И. А., което е сложило началото на административното производство. Като е отменил отказа като незаконосъобразен и е изпратил преписката за произнасяне в определения срок по искането на И. А., Административен съд Д. не е допуснал нарушение на закона. Решението на Административен съд Д. следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. О. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. М. А. разноски по делото за тази инстанция в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд