Решение № 11140 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2014 г.

Решение № 11140 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Донка Стефанова Куманова от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. Величка Тенова, срещу Решение № 1725 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 3493/2013 г. от Административен съд Пловдив с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт.

Ответната страна - Национален осигурителен институт не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в хода на съдебното производство ищцата не е доказала както наличието на вреди, така и причинно-следствената им връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок, предвид обстоятелството, че по делото не е приложено съобщението на съда до ищцата, с което да е уведомена за изготвянето на съдебния акт; от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на Донка Стефанова Куманова от гр. Пловдив срещу Националния осигурител институт - София за присъждане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за времето от издаване на Разпореждане № 156-00-1155-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ "СО" - Пловдив до 17.12.2012 г. - датата на отмяна на посочения акт с Решение № 1206 от 21.05.2012 г. постановено по адм. дело № 709/2012 г. от Административен съд Пловдив и е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 150 лева разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че с Разпореждане № 156-00-1155-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ "СО" - Пловдив Донка Куманова е следвало да възстанови сумата от общо 1 101.48 лева, посочена като недобросъвестно получени от нея плащания за безработица в периода от 18.02.2011 г. до 31.08.2011 г., както и че това разпореждане е било потвърдено с Решение № 17 от 18.01.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив при административното обжалване.

Приел е още, че с Решение № 1206 от 21.05.2012 г., постановено по адм. дело № 709/2012 г. от АС Пловдив, оставено в сила с Решение № 16128 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8949/2012 г. от Върховния административен съд, Разпореждане № 156-00-1155-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ "СО" - Пловдив е било отменено.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил следните правни изводи:

1. Налице е отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Разпореждане № 156-00-1155-5 от 16.12.2011 г.;

2. Актът е издаден от административен орган в резултат на административна дейност, възложена му от закона, поради което са налице предпоставките за ангажиране на специалната безвиновна отговорност на Държавата в лицето на съответното юридическо лице - НОИ.

3. Твърдените от ищцата неимуществени вреди обаче е приел за недоказани, както и наличието на причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен административен акт и вредите. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че в наложилите се задължително административно и последващо съдебно оспорване в две инстанции, ищцата сама е осъществила защитата си и при това упражняване на правата й логично се е стигнало до посочените в исковата молба негативни изживявания и емоции, които "имплицитно се включват" в "необходимостта да води съдебно производство, за да докаже тезата си". Съдът сочи още, че "... по-дълбочинно засягане сферата на адресата" би било налице, ако административният акт е бил изпълнен, тъй като в този случай административният орган ще е с "ясното разбиране, че не е налице основание за възникване задължения на адресата", а ищцата ще е поставена "не само в състояние за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му (й) сфера". Но в случая е налице "само едно правно очакване, тъй като изпълнение по време на обжалване на административния акт, не е било предприето".

Според решаващия съд "... "неудобството" на даден субект да е страна в правен спор и да очаква разрешаването му (в една или друга посока) е заложено като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да се осъществява правосъдието в Държавата. " Само по себе си това обаче да бъде основание за възникване "... по право /ipso jure/ на някаква специална хипотеза на обезвреда, затова че лицето е било принудено по съдебен ред да отстоява правата си...". Доколкото съдът не е установил "нито умисъл, нито "груба небрежност" при упражняване на властническото правомощие от длъжностните лица на ответното юридическо лице, нито е извършено предварително изпълнение на акта, т.е. стояла е само опасността от евентуалното такова в случай на отхвърляне жалбата на физическото лице", то е направил извод за неоснователност на претенцията на ищцата.

За неубедителни са приети и показанията на разпитаните по делото свидетели - Костадинова и Пенчева, поради което е направен извод, че липсват "... каквито е да е обективни доказателства (извън тези за предхождаща инвалидизация на ищцата, датираща от 2003 г. във връзка с индикирано раково заболяване на млечната жлеза) за здравословното й състояние - проблеми със съня, с кръвното, с психиката.".

В заключение съдът е посочил, че факта на отмяната на един административен акт поради неговата незаконосъобразност сам по себе си не презюмира отговорността на Държавата за настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже, че тези вреди са реално претърпени, за да се определи техния паричен еквивалент, както и да се докаже пряката и непосредствената им причинна връзка, т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт.

Решението е правилно.

За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице, и то в условията на комулативност, точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Тежестта да докаже наличието на така изброените елементи от фактическия състав е на ищеца. Отсъствието на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.

В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства. В тежест на ищеца е доказването на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Неимуществените вреди - "продължителни и интензивни душевни неразположения, страдания и притеснения, емоционален стрес и безпокойство, потиснатост, депресия, изнервеност, отчаяние и обида, нарушения на съня", както се твърди от ищцата, подлежат на доказване. Законът не презюмира настъпването им само от наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. По справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя само техният размер.

За да пристъпи към определяне размера на обезщетението, в рамките на заявената цена на иска, съдът следва да е приел за установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т.е. ищцата да е доказала съществуването им, което в случая не е направено.

Предвид изложеното, възраженията направени в касационната жалба по прилагане на материалния закон и обосноваване на съдебния акт, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените от Куманова вреди, поради което и искът е приет за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 1 от ЗОДОВ, поради което ще следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд