Решение № 60242 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 650/2021 г.

Решение № 60242 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 650/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. против решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 318 на състава на ВКС, от 21.04.2021 г. Правен въпрос, обосновал извода за допустимост на касационното обжалване е свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В тази насока е трайната и последователна практика на ВКС по поставения правен въпрос, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Съдът е приел, че в периода края на м. август – началото на м. септември 2017 г. на ищеца са причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на [населено място]. Прието е, че ответникът е легитимиран да отговаря на основание чл. 50, изр. второ ЗЗД и следва да бъде ангажирана отговорността му за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане в резултат на унищожаване на посевите от неговите животни. Касае се за безвиновна отговорност, която е функция от правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди. Съдът е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът е приел, че представеният констативен протокол от 04.09.2017 г. на Комисия при [община] е съставен по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, същият не е оспорен по делото и установява по несъмнен начин размера на щетите – унищожена площ на посев с метла от 42 дка, паричната стойност на щетите от 6720 лв. и разходите за изготвяне на оценката от 115 лв. Така определената от комисията оценка на щетите не е била оспорена от ищеца, който е имал възможност при несъгласие с нея да потърси оценка от вещо лице от РС-Карнобат, за което му е било изрично указано с констативния протокол. При това положение, съдът е приел, че причинените на ищеца щети по посевите от метла са в размер на 6720 лв., който е категорично установен с констативния протокол от 04.09.2017 г., съставен от назначената за целта нарочна комисия. Съдът е приел, че експертизата не следва да бъде ценена, тъй като даденото от вещото лице заключение не е основано на констативния протокол от 04.09.2017 г. и изчисленията му относно размера на щетите са извършени в противоречие с констатациите и неоспорената оценка на комисията при [община]. Тъй като на 04.09.2017 г. ищецът е заплатил на общината 115 лв. за извършване на оценка на щетите, съдът е приел, че на същия се дължи обезщетение в общ размер от 6835 лв., от която: 6720 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на [населено място], и 115 лв. – платени от ищеца за оценка на щетите. В отговора на исковата молба е направено възражение, че щетите, нанесени на ищеца са били компенсирани /обезщетени/ с даването на две телета, по избор на ищеца, които са били предадени на същия от страна на ответника. Този довод не е бил обсъждан от първоинстанционния съд, който е достигнал до извод за неоснователност на иска по други съображения, но след като същите съображения не са били споделени от въззивния съд, то той е бил длъжен да се произнесе по това възражение, поради което съдът е процедирал в нарушение на задължението си да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Отделно от гореизложеното, ВКС счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В същата се твърди, че в резултат на действие/бездействие на ответника, са били унищожени посев от метла на стойност 6720 лева. Не е посочено в исковата молба в какво конкретно се изразява щетата – в стойността на посева като разхода за неговото засяване, поддръжка, обработка или като пропусната полза от реализацията на продукцията. С молба /л. 131 от делото на КРС/ е направено увеличение на предявения иск за вреди, без да е уточнено отново в какво се изразяват вредите, като е посочено само, че същите са "преки". Увеличението е допуснато с определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 22.20.2019 г., като съдът отново не е констатирал тази нередовност на исковата молба. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2007 г. Доколкото е налице нередовна искова молба, а въззивния съд не е изпълнил своите процесуални задължения в тази насока, то решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас, като освен посоченото по-горе относно процесуалните действия по отстраняване нередовността на исковата молба, съдът, при разглеждането на спора по същество ще следва да се произнесе по всички направени възражения на ответника, изразяващи се в твърденията му за обезщетяване на ищеца по начина, описан по-горе, като обсъди и събраните в тази насока доказателства. Разноски по спора, в т. ч. и за настоящата инстанция, ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора по същество, с оглед неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС