Решение № 4832 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2013 г.
ВАСI отделение08.04.2014 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1584/17.06.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1796/2013 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4832 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1584/17.06.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1796/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031203555/30.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 123/17.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил, че регистрацията и дерегистрацията по ЗДДС се вписват в специален регистър. Не е съобразил и правните последици, които възникват от вписването. Приетото от съда противоречи на разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗДДС, според която за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта за дерегистрация. Правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано с РА, тъй като не са налице предпоставките на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 и чл. 76, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Викинг комерс" ЕООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Викинг комерс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. ПЗ "Метро", бул. "Цар Освободител" № 269а, ет. 4, офис 2 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Петранов по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031203555/30.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 123/17.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП., с който на "Викинг комерс" ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 181.50 лв. и лихва 10.22 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 1958.73 лв. по фактури, издадени в период, в който дружеството е било дерегистрирано. Варненският административен съд е отменил РА. Изложил е съображения за това, че акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 0300991200002319/1.03.2012 г. е отменен с решение № 263/12.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна. Отмяната на акта, независимо дали е с влязъл в сила съдебен акт или с решение на горестоящия административен орган, заличава с обратна сила последиците от дерегистрацията, от което следва, че в процесните данъчни периоди ДЗЛ е било регистрирано по ЗДДС и е отпаднала нормативно установената пречка по чл. 106, ал. 1 ЗДДС за начисляване на данък и за приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че с разпоредбата на чл. 110, ал. 2 ЗДДС, според която за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта за дерегистрация, е предвидено предварително изпълнение на акта за дерегистрация. Въпреки допуснатото предварително изпълнение, при отмяната на акта се възстановява предходното положение. В цитираните от съда съдебни решения на ВАС, първо отделение, с които е дадено разрешение на идентични правни спорове, и изразено разбирането, че при отмяна на унищожаем индивидуален административен акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила. Действието на решението за отмяна на индивидуален административен акт като незаконосъобразен, както и действието на решението, с което се прогласява неговата нищожност, ex tunc е част от конститутивното действие на това решение, което се състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения. Отмененият индивидуален административен акт е незаконосъобразен от момента на своето издаване, а не от момента на неговата отмяна. Това действие се проявава независимо от това, датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се вписва в регистъра, създаден от НАП, съгласно чл. 80, ал. 1 и на основание чл. 81, ал. 1, т. 10 ДОПК. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд първо отделение