Решение № 1126 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 4656 от 23.05.2024 г., постановено по адм. д. 832/2024г. Административен съд Пловдив, осми състав, е отменил Акт за установяване на задължения по декларация с 3 - 1 от 16.02.2022г., издаден от главен специалист в Отдел Местни данъци и такси в община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция Обща администрация в община Карлово, в частта му, с която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са установени задължения за такси за битови отпадъци по ЗМДТ за периода 01.01.2020г. 31.12.2021г. в общ размер на 4 084,85 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 405,69 лв. С решението съдът е осъдил Община Карлово, ЕИК/БУЛСТАТ 000471365, да заплати на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, [улица], ЕИК 121398793, сумата от общо 2 696,58 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест цяло и петдесет и осем стотни) лева, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения, с включен ДДС; както и сумата от общо 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Н. качеството й на началник отдел Местни данъци и такси при Община Карлово. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, [улица], ЕИК 121398793, чрез своя процесуален представител адв.И. Й. Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил Акт за установяване на задължения по декларация с 3 - 1 от 16.02.2022г., издаден от главен специалист в Отдел Местни данъци и такси в община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция Обща администрация в община Карлово, в частта му, с която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са установени задължения за такси за битови отпадъци по ЗМДТ за периода 01.01.2020г. 31.12.2021г. в общ размер на 4 084,85 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 405,69 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, в това число подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.6604006407 (партиден 6604F8229) от 09.05.2013г. (листи 36-41, дело 1097/2022г.), с която жалбоподателят декларира недвижими имоти с адрес: гр. Карлово, представляващи земя и сгради, както следва: Земя с площ 11076,00 кв.м и застроена площ (ЗП) 1000,00 кв.м.; Склад (други нежилищни) с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна, с разгъната застроена площ (РЗП) общо 516,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 516,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; други нежилищни обекти - описание административна, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 251,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 251,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Гараж (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 117,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 117,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Производствен обект с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 217,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 217,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Други нежилищни обекти, с година на построяване 1959г. с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 28,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 28,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Селскостопански обект, с година на построяване 1959г. с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 13,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 13,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Производствен обект, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 571,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 571,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Склад (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 22,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 22,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Склад (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 12,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 12,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Други нежилищни обекти, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 54,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 54,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м. Отбелязано е, че с оспореният акт са установени задължения за ТБО за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. в общ размер на 4 490,54 лв. и лихви за просрочие към 16.02.2022г. в общ размер на 405,69 лв. Съдът е възпроизвел и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна/основна и допълнителна/ и съдебно-техническа експертизи, както и е изложил мотиви защо кредитира същите. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и съдържание и при спазване на съдопроизводствените правила. Отбелязано е, че спорът между страните е правен и свързан с приложението на материалния закон. Решаващите мотиви в тази насока са изложени на стр. 3 7 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Посочено е, че основното възражение в жалбата е за недължимост на допълнително установените задължения за ТБО, включваща услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Уточнено е, че установените с процесния акт задължения за ТБО се отнасят за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2021г., към който период на възникване на задълженията е в сила разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, в новелата и към ДВ бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г. 2. Възпроизведени са нормите на чл.62 , чл.71, чл.63,ал.2 ЗМДТ . На база на тях е изграден извод относно разпределение на доказателствената тежест в процеса и че в тежест на изпълнителя на въпросните услуги е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата ТБО. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на съответната територия и че той реално предоставя определените видове услуги. 3. Прието е, че по делото от страна на ответника не са представени достатъчно убедителни доказателства, от които да се заключи, че услугите по обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставени от община Карлово. Посочено е, че с надлежни писмени доказателства е установено наличието на собствено и функциониращо в района депо, но независимо от това обаче, съставът на съда намира, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имота на жалбоподателя не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира битов отпадък за обработване в коментираните съоръжения. 4. Допълнено е, че от приложената по делото административна преписка безспорно се установява, че за процесния период жалбоподателят подава декларация по образец, че имотът няма да се ползва през цялата 2020г. (лист 30, дело 1097/2022г.), като от приетото по делото заверено копие на нарочна справка за освобождаване от ТБО (лист 35, дело 1097/2022г.) е видно, че такава декларация е подадена и за 2021г. (66040002120 от 31.12.2020г.). Отбелязано е, че това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което потвърждава, че имотите не се ползват и понастоящем. На база на изложеното е направен извод, че оспорената част от АУЗД с 3-1 от 16.02.2022г. е постановена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМДТ, поради което същият е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Пловдив е частично неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че с издадения АУЗД са установени задължения само за два компонента - обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, които са дължими независимо от това дали имотът се ползва от собственика, като в същото време по делото са представени доказателства, а и това не се оспорва от задълженото лице, че въпросните услуги се предоставят от Община Карлово и имотът на дружеството попада на тази територия. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2016 2018 г. / определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За данъчен период 2019 г. нормата има редакция, според която таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2020г. 2021г. нормата разпорежда, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Първоинстанционният съд е изложил противоречеви мотиви относно предоставянето на услугите, за които с процесния АУЗД са установени задължения за ТБО. От една страна е прието, че с надлежни писмени доказателства е установено наличието на собствено и функциониращо в района депо, както и е възприето напълно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /л.470 и сл. от първоинстанционното дело/, която установява, че притежаваните от задълженото лице недвижими имоти попадат в територии, за които се предоставят услугите по сметосъбиране и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От друга страна са изложени мотиви, че представените ответника доказателства не са достатъчно убедителни, за да установяват предоставянето на въпросните услуги. Настоящата съдебна инстанция намира, че от страна на административният орган са предоставени достатъчно писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин, че за процесните периоди Община Карлово предоставя услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От събраните по делото доказателства се установява, че това обстоятелство принципно не се оспорва и от задълженото лице, което възразява за определените му задължения с мотиви, че за процесните периоди притежаваните от него имоти не са ползвани, за което са подадени надлежни декларации в Община Карлово. Предвид изложената по-горе правна рамка настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен и обоснован в частта му, в която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са определени задължения за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината в размер на 2 241,23лв. и съответстващи лихви в размер на 222,06лв. Макар за посочените периоди недвижимите имоти на дружеството да не са били ползвани и за това да е била подадена съответната декларация, то за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се дължи заплащането на съответната такса. В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са регламентирани изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и разглежданата хипотеза не е посочена изрично. Основание за дължимост на таксата за поддържане на чистотата е престирането на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Задължението за поддържането на чистотата в парковете, алеите, площадите и уличните платна, е възложено на всички собственици на имоти на територията на общината и релевантно в това отношение е преценката дали района попада в границите, определени със заповед на кмета, в които общината организира посочената услуга, което в случая е доказано. Не така стои обаче въпросът с определените с акта задължения за обезвреждане на битови отпадъци в депо. В случая е налице изключението за недължимост на ТБО в хипотезата на чл.71,т.2 ЗМДТ - услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. След като за процесните периоди от страна на задълженото лице е подадена декларация по съответния образец и ред, че недвижимия имот няма да се ползва, то не се дължи услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2. В конкретния случай административният орган не е установил тази останала част, която се дължи от задълженото лице, а е определил /видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза/ пълният размер на задължението по обезвреждане на отпадъци в размер на 5,1% от отчетната и данъчната оценка на имота, или 2 249,31лв. и 183,63лв. лихви за забава. Както бе вече посочено, на административният орган лежи тежестта да докаже основателността и размера на задължението / чл.59,ал.1, т.5 АПК/. Тъй като това не е сторено, частта от Акт за установяване на задължения по декларация с 3 - 1 от 16.02.2022г., издаден от главен специалист в Отдел Местни данъци и такси в община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция Обща администрация в община Карлово, в частта му, с която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са установени задължения за такса за по обезвреждане на отпадъци в размер на 5,1% от отчетната и данъчната оценка на имота, или 2 249,31лв. и 183,63лв. лихви за забава периода 01.01.2020г. 31.12.2021г., се явява незаконосъобразен. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Пловдив се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в частта му, в която Акт за установяване на задължения по декларация с 3 - 1 от 16.02.2022г., е бил отменен в частта му, в която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са установени задължения за такси за обезвреждане на отпадъци в размер на 1 843,62лв. и 183,63лв. лихви за забава периода 01.01.2020г. 31.12.2021г. В останалата му отменителна част решението на Административен съд Пловдив се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, против Акт за установяване на задължения по декларация с 3 - 1 от 16.02.2022г., издаден от главен специалист в Отдел Местни данъци и такси в община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция Обща администрация в община Карлово, в частта му, с която на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, са установени задължения за за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината в размер на 2 241,23лв. и съответстващи лихви в размер на 222,06лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски. При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, като Община Карлово, в състава на която като юридическо лице влиза административния орган, издател на акта, следва да бъде осъдена да заплати на ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ ЕООД, ЕИК 121398793, разноски по делото по компенсация за всички съдебни инстанции в размер на 1 679,10лв. При определяне на размера на разноските настоящата съдебна инстанция съобрази уважената и отхвърлената част от жалбата , както и представените от страните /по отделните дела/ списъци с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,