Решение № 500 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2393/2011 г.

Решение № 500 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2393/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Н. А. Д. против решение № 83/21.06.2011 г. по въззивно нохд № 230/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и алтернативно - до явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и срока по чл. 66, ал. 1 НК. С касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК се обосновават алтернативни искания - отмяна и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или намаляване размера на наказанието и срока на изпитание, както отмяна на наказанието глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, с присъда № 17/07.04.2011 г. по нохд № 188/2011 г. (която е втора след отмяна на постановената по нохд № 846/2010 г. с решение на Пловдивския апелативен съд на процесуално основание) признал подсъдимия Д. за виновен в това, че за времето от 12.03.1999 г. до 15.07.2002 г. при условията на продължавано престъпление в гр. П. и в гр. Пан. в качеството си на управляващ и представляващ [фирма] [........]: избегнал плащането на данъчни задължения-ДДС в размер на 43 532,10 лева като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС относно стойността на извършените покупки от фирмата му и начисления и дължим ДДС като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери - 43 532,10 лева. На основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /ред., ДВ, бр. 62/1997 г./ вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева; с цел да осуети установяване на данъчни задължения-ДДС в особено големи размери - 43 532,10 лева водил счетоводна отчетност с невярно съдържание - дневници за покупки към справки-декларации по ЗДДС, в които отразил нереализирани в действителност доставки по облагаеми сделки и е използвал счетоводни документи с невярно съдържание. На основание чл. 257, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 256, пр. 1 и пр. 2 НК /ред., ДВ, бр. 62/1997 г./ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева. Приложил чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила и присъединил глобата в размер на 4 500 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав с решение № 83/21.06.2011 г. по въззивно нохд № 230/2011 г. изменил присъдата в частта относно квалификацията на престъпленията като постановил да отпадне позоваването на чл. 26, ал. 1 НК. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК "Съкратено съдебно следствие". Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът въз основа на анализ и цялостна обоснована оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал е приел, че подсъдимият е автор на престъпленията, че извършеното е при условията на чл. 26, ал. 1 НК в редакцията от 2002 г. по съображения, че е по-благоприятен закон по отношение на подсъдимия предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Затова го е осъдил и му е наложил съответните наказания като е приложил чл. 23 НК. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК и нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел за правилна процесуалната дейност по оценка на доказателствения материал и е направил извод, че фактическите обстоятелства са правилно установени. Обосновал е извода, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК. Изложил е правни съображения за решението си да приеме, че съобразно установената съдебна практика и мотивите на Тълкувателно решение № 2/1999 г. на ОСНК, както и с оглед обективираното поведение на подсъдимия са осъществени съставите на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, чрез извършването на поредица от прояви през определен период от време в изпълнение на едно предварително взето решение при неизменна форма на вината и запазване на единството и неизменността на условията, при които са осъществявани. Правилно е мотивирал и решението си да приеме, че чл. 26, ал. 1 НК в редакцията от 2002 г. е неприложима в конкретния случай след като по време на извършването на престъпленията не е съществувало "продължавано престъпление". По тези съображения е приел, че е допуснато нарушение на закона, изменил е присъдата и е отменил приложението на чл. 26, ал. 1 НК. От изложеното следва, че поддържаният във въззивната жалба довод за допуснато нарушение на закона е приет за основателен и с изменение на решението допуснатото нарушение на закона е отстранено. Този довод се поддържа със същото съдържание - че е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК и пред касационната инстанция, но е неоснователен по изложените съображения. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в превратното тълкуване на събраните по делото доказателства. Този довод също е неоснователен. Това следва от съдържанието на мотивите, изложени от първоинстанционния съд, съдържащи подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателствени източници. Обосновал е съображенията си за решението да ги приеме за достоверни, основавайки се на съответствието между фактите, с които са установени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Правилно въззивният съд е утвърдил този анализ и оценката, направена с оглед действителния смисъл и при липсата на нарушения на чл. 107, ал. 3 НПК. Поначало този довод е общ, без конкретно мотивиране в какво точно се изразява нарушението, което не дава възможност да бъде извършена задълбочена проверка и да бъде даден подробен и обоснован отговор за основателността му. В касационното производство служебна проверка е възможна, но само за съществени нарушения на процесуалните правила с характер на безусловни. Във всички случаи в жалбата трябва да бъдат конкретизирани както касационните основания, така и данните, които ги подкрепят с възможност да бъдат допълнени в срока по чл. 351, ал. 3 НПК. Съдържанието на обжалваното решение, което отговаря на изискването по чл. 339, ал. 2 НПК, не дава основание за извод, че има нарушение при оценката на доказателствения материал. Неоснователно се поддържа, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба за всяко едно от извършените престъпления са явно несправедливи в определения им размер. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. Установените индивидуализиращи обстоятелства са правилно оценени с оглед на тяхната тежест за определяне на обществената опасност на извършеното и личността на подсъдимия. Общото наказание - 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева - съобразена с имущественото положение на подсъдимия и при липса на основание за приложението на чл. 55, ал. 3 НК, съответства на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Независимо, че не са изчерпателно изброени, при решаване на въпроса за наказанието очевидно са взети предвид мотивите за извършване на престъпленията, резултата и последиците, поведението на подсъдимия по време на наказателното производство, динамиката и тежестта на този вид престъпления. Изрично е отчетено като смекчаващо обстоятелство отдалечеността във времето от извършване на престъпленията до санкционирането на извършителя и несъответствието с принципа по чл. 22 НПК. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и определеният срок на изпитание - четири години от влизане на присъдата в сила, е съобразен с данните за личността на подсъдимия, тежестта и времето на извършване на престъпленията, с целите по чл. 36 НК. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК за изменение на решението в тази му част. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение